Иван Волев – земеделски производител и сортоизпитател, с. Алино
- Г-н Волев, как ще коментирате особеностите на картофопроизводството в Самоковско?
- Основното направление в нашата община е било преди всичко животновъдството, след това картофопроизводството, после са предимно фуражните зърнени култури, естествените ливади, едногодишните и многогодишните бобови растения. През моите ръце са минали почти всички сортове картофи, които са внесени в България. Има такива, които ще останат задълго в паметта на нашите производители. За съжаление навремето имахме и наши български сортове – и от института „Марица”, и от Опитната станция в Самоков, но впоследствие всичко е унищожено – тук-таме може да се срещнат три сорта на Лидия Димитрова, на проф. Стоян Димитров. Сортовете на проф. Петко Вълчев, за които самоковци все още пазят прекрасни спомени, отдавна вече са унищожени, защото нашата банка за съхраняване на сортимента, която беше в Копривщица, отдавна вече не работи. Да не говорим за клетъчното размножаване, което също беше ликвидирано. Сега дочувам, че има някакви жалки опити...
В България в момента основно се работи със сортове от Германия, Холандия, като имаме и от Чехия, Словакия, Дания, Англия, а напоследък – от Ирландия. Ще видим какво ще покажат.
Навремето сортът Бинте беше много популярен и до ден днешен в цяла България казват „самоковско Бинте”. Днес холандците го поддържат, но това не е старият сорт. Преди 3–4 години много производители от нашия регион внесоха посадъчен материал от него, но не се получиха тези резултати, които си спомнят от миналото. Най-дълго изпитание е имал сортът Аквила, немска селекция, Триумф също беше много хубав немски сорт, както и холандският Санте, като той издържа най-дълго – над 40 години. Имахме много хубави български сортове като Малоцърковец, Самоков 729, но това е минало и заминало. И докато преди в България се правеше много строго сортоизпитване с цел райониране, за да видим кои условия са най-подходящи за дадена селекция, то сега тази практика е сведена почти до нула. Оттам започват и някои неудачи на картофопроизводителите.
- Кои са те?
- Първият е свързан с посадъчния материал. През последните години у нас се внасят много сортове от различни страни. Не се знае дали са подходящи или не за даден район. Просто се прави бизнес. Това нанася големи щети на каротофопроизводителите – особено на дребните и на средните. Едрите фермери се броят на пръстите на едната ми ръка. Старото семепроизводство не съществува. Вече нямаме клонова селекция, нямаме клетъчно размножаване. Имаме едно елементарно мултиплициране, преразмножаване на посадъчния материал. Така не можем да говорим за производството на наш български качествен посадъчен материал.
- До какво води това? Не се ли страхуват търговците, че техните предложения ще се компрометират и в бъдеще хората няма да купуват?
- Действително има подобна ситуация, но важното е, че тя не зависи от вносителите. Сортът е хубав, но дали е подходящ за даден район, никой не може да каже. Истината е, че много от тях правят демонстрационни полета на отделни места, но това не е обичайна практика. Пък и не дава представителни резултати, защото от едно демонстрационно поле не може да се правят генерални изводи. Познавам един вносител, който правеше такива опити на 4–5 места. Лошото е, че поради критичното положение на селскостопанското производство в много райони, за да може да се преживява нормално стопаните започнаха да отглеждат картофи в нехарактерни за тях райони. Те се култивират вече и по Черноморието, в Североизточна България, във Врачанско, в Кюстендилско. Не може при високи температури да имаме качествено и доходоносно картофопроизводство. А тъй като засега те са на първо място по норма на печалба и по рентабилност в планинските и полупланинските места, за разлика от всички култури, без оранжерийните и цветните, това полакоми много земеделски стопани от доста други региони. Нека да вземем например Кюстендилско. Там старите земеделски стопани не са били глупави, за да отглеждат череши и ябълки вместо картофи. Но те са установили, че там клубените стават трудно.
- Къде е най-подходящо за тях и какво означава понятието „самоковски картофи”?
- Самото растение и непознаването на неговата биология и физиология водят до ниски средни добиви в България. Не може да се садят картофи и да се отглеждат, без да се познават до съвършенство. „Самоковски картофи” означава продукция, получена при определени климатични условия. Това растение изисква специална температура, надморска височина над 700 м, аерация на въздуха, влага, валежи и т.н. Това са предпоставките за уникалния вкус на самоковската продукция. Така добри картофопроизводителни райони са всички високопланински полета на Югозападна България, Родопския регион, Средногорския район – Пирдоп, Златица, Копривщица. Клубенообразуването и образуването на сталони спират при 30–35°С. А екстремните температури, наблюдавани през последните години, особено в някои райони и по Черноморието, и в Горнотракийската равнина, и в котловините на Югозападна България, са задържащ фактор. Когато растенията са от фаза бутонизация до прецъфтяване, жегите са 35–38 до 40°С и не се извършват поливки. Каквото и да правят стопаните, няма да получат резултат, защото образуването на клубените и тяхното нарастване спират. Оттам се влошават и вкусовите качества. Нарушават се съотношенията на хранителните вещества.
- Какви добиви се получават у нас и вярно ли е, че те са в пъти по-ниски от европейските?
- Добивите са към 1200–1300 до 1500 кг/дка. През миналата година имахме и 1800 кг/дка. А като се има предвид, че цените на посадъчния материал, на торовете, на препаратите, на горивата, на помощната работна ръка, на техниката и степента на нейното отдаване са високи, става ясно, че тези добиви не водят до икономическа ефективност. Нашите средни земеделски стопани все още нямат възможност да купуват модерно оборудване. Те работят със стари, допотопни машини. Да не говорим за специализирана техника в картофопроизводството. При него у нас има много ръчни операции и това още повече оскъпява продукцията. Ако се стигне едно ниво като в Холандия и Германия, при средни добиви 3,5–4 т/дка, вече може да се говори за някаква печалба. Ние сме принудени да отглеждаме това растение, защото нямаме алтернатива за планинските райони. Тъй като използваме много домашна ръка, трудът ни не се калкулира. При някои едри фермери – с добра техника и материална база, които ползват добри специалисти, нещата стоят по-другояче, даже и в Пазарджишко, макар че там климатичните условия не са характерни за картофите. Напоследък със своята по-мащабна работа се откроява и един млад фермер от Кюстендилско. В по-крупните стопанства се получават добиви много по-високи от 3500 кг/дка.
- Кое е най-важното за каротофопроизводството?
- На първо място подходящ сорт, благоприятни климатични условия и най-важното – балансирано торене. Нашите фермери се юрнаха да сеят без необходимите познания. Те не знаят, че има научнообосновани торови норми. За тяхното прилагане е необходимо да се извърши почвен анализ и съобразно с това да сме наясно какъв добив планираме, колко се извлича с тон картофи, колко трябва да се внесе. Трябва да се знае, че фосфорът прави кореновата система. Азотът изгражда вегетативната маса. Калият и магнезият гарантират качеството на картофите и всичко това, съчетано с подходящите климатични условия. Ако се прилага елементарно торене с макроелементи, без да се спазват подходящите съотношения, не може да бъде реализиран потенциалът за добив и качество. Понякога недостигът на калий може да се идентифицира с алтернария. Така производителите хвърлят пари на вятъра.
- Има ли гаранции при вноса на посадъчен материал, че контролът върху него ще бъде ефективен?
- Това е голям кошмар. Лошото е, че с посадъчния материал навъдихме много карантинни болести. Те се следят от структурите на Националната служба за растителна защита (НСРЗ) и на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), но някъде по веригата звената се прекъсват. Било при вноса на посадъчен материал, било като следствие от монокултурното отглеждане, което е голям проблем при нас. Затова в Родопите не могат да се справят с нематодите. В Самоковско бяха много малко, но сега и тук вече се явяват, независимо че науката и селекционните къщи създават нематодоустойчиви сортове. Все пак тези заболявания са вътрешнокарантинен неприятел. Има и други сериозни болести. Кафявото гниене, пръстеновидното гниене, гниенето при съхранението поради липса на подходящи помещения с вентилационна система. Напоследък се спори дали карантинните болести не се разпространяват с посадъчния материал, защото на практика след влизането ни в ЕС ние нямаме внос оттам. Граничният контрол отпадна. Действително службите на НСРЗ и на ИАСАС взимат съответните проби, но една проба не е достатъчна. В дадена или в няколко партиди заразата може да не бъде констатирана. Преди се взимаха проби още на границата, а сега – при предоставянето на семената на съответния производител, който трябва да даде определени количества за изследване от контролните органи. Но един дребен стопанин, който купува от пет сорта по 500 кг, трябва да представи по 200 клубена за анализ. Това са по близо 100 кг. При цена от 2,50–2,80 той губи по 250–300 лв. И му е свидно да потърси съответните институции. Затова би следвало контролните органи да взимат пробите от фирмите, оторизирани да внасят посадъчен материал.
- Не се ли получава така, че контролната система издиша?
- Да, действително е така. Опитната станция по картофите едвам живурка. Лабораторията за изследвания е една. За контрол върху нематодите има повечко лаборатории. В името на истината колегите са много натоварени, пък са и слабо платени. И е възможно да се пропусне нещо в името на нещо. Така, ако производителят компрометира реколтата си и произведе нещо некачествено, той става неконкурентоспособен. Грешките, допускани от висшестоящите институции, рефлектират пряко върху картофопроизводителите.
Друг проблем е и произходът на посадъчния материал. Адаптацията на даден сорт може да продължи една–две години и чак на третата той да покаже своите качества и възможности. По принцип в началото сортът не е аклиматизиран. В повечето случаи ние внасяме от страни, където обективните предпоставки са съвсем различни. В Холандия производството е под морското равнище, но там климатичните условия са нормални за това растение, защото и влажността е висока. Сортовете са създадени за техните условия. Затова фермерите, особено по-големите, трябва да правят свое сортоизпитване. Да установяват сами кой сорт е най-добър за тяхното стопанство. И в световната селекция няма сорт, който дълги години да остане в производството. С малки изключения – става дума за Санте, Агрия и някои други. Сега се създават сложни хибриди, от по-интересни изходни материали, които са силно интензивни година–две–три. Климатът у нас оказва негативно влияние, защото материалът бързо се овирусява при условията на страната. А борбата с вирусните болести е извънредно трудна. Основната защита е здрав посадъчен материал. Нашите семепроизводители почти никога не правят дефолиация и изгаряне на вегетативната маса с цел през август и септември да няма нападение от вирусите. И като се има предвид, че голямо влияние оказват и инсектите – молци, въшки, трипсове, бръмбари, ларви на телените червеи, нощенките, които напоследък много силно се намножиха поради монокултурното отглеждане, картината става още по-сложна. Всички тези гризещи и смучещи инсекти пренасят вирусите. Една въшка е в състояние да зарази 500 растения за един ден. А при това положение качеството на посадъчния материал, произведен от обикновените стопани, пада. При тях обикновено едрата фракция от картофите отива по съответните направления – за консумация, за преработка. Средните и дребните остават. Но на производителите им е жал да ги изхвърлят. Затова ги оставят за собствени семена – на трета, четвърта, пета година. Но този материал вече не е здрав. Добивът пада чувствително и себестойността е висока.
- Има ли у нас големи производители, които си правят собствено производство?
- Всички картофопризводители, които купуват оригинален вносен посадъчен материал, го използват между една и пет години. Дори понякога оставят непродадените фракции за семена. Има някои, които правят наблюдения, правят си собствено семепроизводство така, както се изисква от науката. Но тези хора се броят на пръсти. Имаме картофопроизводители, които са регистрирани като семепроизводители. Но, Господи, в името на истината трябва да кажа, че това не е истинско семепроизводство. Серологичните реакции не се правят. Елайза тестовете вече не са задължителни, защото всичко е свързано с пари. Той например има 20 дка за семепроизводство, но отглежда и 50 дка стокови масиви. Идват от ИАСАС, проверяват го, наблюдават го, дават му карт бланш за 50 тона, но той е извадил 30 тона от семепроизводствените посеви, другите ще добави от елементарното производство. Слабото звено е контролът, който е почти невъзможно да се направи както трябва на този етап. В Самоков има един–единствен специалист по растителна защита и карантина, който тича и в Ихтиманския регион. Не може да смогне. Заедно с това трябва да представя по-нагоре в административната йерархия огромно количество документация. В името на истината ситуацията ни накара да бъдем либерални едни към други. Правят се пропуски, компромиси. Ако по даден показател посадъчният материал не отговаря на изискванията, ще си затворим очите.
- Как може да се оползотвори дребната и средната фракция?
- Това е още един проблем в България. Няма предприятия, които да преработват тези количества. Било на картофен спирт, на пюре, на люспи, на кори, на нишесте и т.н. Складовете на картофопроизводителите са препълнени с такива фракции. А едрите купувачи търсят екстра качество. Внасят от Полша и отвсякъде другаде продукция с лоши вкусови качества. А нашите картофи са изключителни.
- Не попадат ли нашите производители в затворен кръг?
- Някои фермери, които имат по 100–120 тона на склад, се чудят какво да ги правят. Те са принудени да ги продават по 12–15 ст./кг – далеч под себестойността. А не може да произведем само едри картофи. Още повече при непознаването на технологията на растението и неспазването на агротехниката. В главите на нашите производители е набито, че трябва да засаждат по-гъсто и по-дълбоко. Това е крайно неправилно. При по-голяма гъстота просто няма достатъчно почва, която да даде възможност на растението да изхранва клубените. Оттам идват и по-дребните фракции. Трябва да се използват подходящи разстояния за съответния сорт. Нашите самоковци казват така: „Не компиро у земята, а земята връз компиро”. Плитко сади, високо загърляй. Влияние върху едрината оказват и киселинността, влагата на почвата, валежите, които в последно време не достигат.
Въпреки това нашите картофи са най-вкусни. Преди време немски учени дегустираха у нас продукция от техни сортове. Те не можаха да си ги познаят по вкусови качества. Тогава специалист от известна селекционна къща в Германия обеща, че ще доведе техни фермери, за да видят как се отглежда немски картоф. Ние подобряваме качеството.
- По какъв начин?
- Веднъж чрез природоклиматичните условия, второ, защото не употребяваме толкова много торове и поливки.
- Смятате ли, че би могло чрез сдружаване на крупните фермери да бъде създадено обединение за преработка на по-дребната фракция?
- Да. Но това не могат да го направят дребните и средните, които са основната маса у нас. Стопаните с по-солидно производство – от 1000 и нагоре декара, са 6–7 души в България. Иначе всеки би изградил подобно предприятие. Ние нямаме кооперации. В развитите картофопроизводителни страни има такива структури. Чрез тях например се купува посадъчният материал за всички членове на сдружението на по-ниски цени. Семепроизводствените къщи са създадени на кооперативен принцип и много стопани са техни членове. Така е във Франция, Германия и Холандия. При нас няма такова нещо. Имаме едно сдружение на частните картофопроизводители, подразделение на Националната браншова асоциация. Това сдружение е на книга, а и асоциацията има символична дейност. Две–три събирания през годината и нищо наяве. Никаква помощ за стопаните. Би следвало инициативата да се поеме от МЗХ и съвместно с асоциацията да се използват европейските средства, за да се изградят такива предприятия. Тогава вече няма да внасяме пюре, супи, картофени изделия, нишесте и т.н. от други страни.
А картофопроизводителите са най-много в България. И ако тръгнем по пътя на млеко- и зърнопроизводителите и се вдигнем всички, нещата ще станат много лоши. Но това не е начин за премахване на проблемите. Трябва да се възроптае, да се иска, но по културен ред. Не като гръцките колеги, които съсипват икономиките на съседни държави.
- Как ще коментирате субсидиите?
- Дават се на отделните стопани и на семепроизводителите до определено количество декари, за да има за всеки по малко. Какво се получава на практика? Земеделският стопанин трябва да посочи от кого е купил картофите за посев, примерно класа А или Б, за да се признае на семепроизводителя съответната документация. Докато документацията, която трябва да попълни обикновеният производител, за да получи субсидии от фонд „Земеделие”, е ужасна. Той е принуден да вземе фалшиви документи от семепроизводителя, за да докаже, че е купил от него, без да е взел и едно зърно. За сметка на това стопанинът плаща ДДС-то на семепроизводителя. Сега се въвежда строг контрол, като се изисква пред съответните органи да се представят и етикетите на всяка една опаковка посадъчен материал. Няма да се учудя, ако се разбере, че някъде вече етикетите се преразмножават. Има нещо недогледано. Нека субсидиите от фонд „Земеделие” да се дават на един декар картофи за консумация и за семепроизводство. Нито една година не съм кандидатствал, защото виждам, че това е, първо, лъжа, второ, свързано е с много тичане и с попълване на документи, а и ще трябва да правя неща, които са против моите разбирания. Да не говорим за бюрокрацията по доказване на обработваемата площ чрез нотариални актове. Както европарите се дават за обработваема площ и се доказават чрез ортофотокартите, тази информация може да се използва и за държавните субсидии.
- Какви са наблюденията Ви при реализацията на продукцията?
- Това е голям кошмар в България. Нямаме кооперации, които биха могли да реализират картофите. Имаме мошеници прекупвачи, които на практика ограбват печалбата на производителя. Идват с два–три тира от Русе, от Варна, от Бургас, пазарят се, а ти си притиснат, защото трябва да плащаш за техниката, на работниците, за инвентар, амбалаж и си принуден да се съгласиш с цената, която се предлага. През миналата година цените на едрите фракции варираха от 35–38–40, пряко сила 42 ст./кг.
Другият проблем е свързан с безконтролния внос. Търговците взимат български мрежи, за да покажат, че предлагат наши картофи, защото българският консуматор търси родната стока. След като гърците продадат техния картоф, преди всичко от сорта Спунта, който е за прясна консумация, идват у нас, купуват хубави, качествени картофи и ги предлагат при съседите с много по-висока цена. Така правят и онези, които купуват количества с полски произход – слагат ги в наши опаковки. Казвам на търговците, че тези картофи не са вкусни, те са по-скоро за фураж, за спирт, за нишесте. Отговарят ми, че не ги интересува, те не ги ядат, продават ги и искат стоката им да има лице. Слава Богу, че през миналата година се увеличиха митническите такси за вноса от страни, които не са членове на ЕС, така се спряха количествата от Турция. А поляците са в състояние при техните условия да получат и 6–7 т/дка. Качеството не ги интересува, гледат едрината и лицето. При това положение те са конкурентоспособни. Така цената на нашите картофи е смазана.
- Какво е положението в Самоковско?
- До 1989 г. в общината се реколтираха около 50 000 дка. А сега те са сведени до по-малко от една трета. Другият проблем е свързан със съхранението на продукцията – необходимо е да имаме нормални складове с климатични инсталации. Ако картофите лагеруват в мазета, където няма аерация, често се появяват болести на съхранението. Да не говорим, че фирите са много високи и стопаните губят. Едни бъдещи кооперации биха могли да изграждат модерни складови бази, да изкупуват картофите и те да бъдат борси. Тогава ще отпаднат прекупвачите, които не плащат данъци. Садят някъде по няколко декара, водят ги земеделски производители и търгуват без контрол, както си искат.
- Какъв е изходът?
- Там, където се прилага наука – засаждат се районирани сортове и се прилага правилна агротехника, картофите са вкусни и добивите са добри. Според мен най-вкусни си остават самоковските. Специално в село Алино...
