1. Начало
  2. Интервюта
  3. Растениевъдство
  4. 100 години биодинамично земеделие

100 години биодинамично земеделие

Мими Найденова, агроном: Най-добрата храна идва от биодинамичното земеделие

 - Тази година се навършват 100 години от въвеждането на биодинамичното земеделие. В България как отбелязахме годишнината и как се разпространява това знание?

В България ние я отбелязахме в няколко конференции, в които и аз участвах, както и в други събития на мои колеги. Аз лично имах специална презентация „100 години биодинамично земеделие“ в рамките на нашата ежегодна национална конференция „Природното земеделие“. Така че вече девет години непрекъснато разпространяваме тези знания. По този начин се създава общество от хора, които са запознати с този модел на земеделие, които искат да го практикуват и не на последно място - хора, които искат да потребяват тази продукция, защото това е много важно. Ако хората имат необходимата култура на потребяване на правилна храна, защото за мен това е най-добрата правилна храна, толкова повече би се разпространило това производство, от което обществото би имало само полза.

 - Автор е Рудолф Щайнер, нали така?

Рудолф Щайнер е човекът, който дава на съвременното човечество знанията за биодинамичното земеделие и това се случва преди 100 години. Тази 100-годишнина се отбелязва в цял свят с най-различни събития, лекционни курсове, семинари и трябва да кажа, че биодинамичното земеделие в момента се практикува в над 65 държави по света.

rapuul

 - Да припомним какво представлява биодинамичното земеделие?

Биодинамичното земеделие е един от моделите на земеделие, защото те биват няколко модела – примерно, конвенционално, биологично и още една група - природно земеделие, към което спада биодинамичното земеделие, като тук се включва пермакултурата. Правейки човешки контролирана агроциноза в биодинамичното земеделие и в пермакултурата, ние се стремим да стигнем най-близко до растителните и животинските съобщества – екосистеми, които са в естествената природа. Това е една много трудна задача.

Биодинамичната ферма се разглежда като един цялостен функциониращ жив организъм, като започнем от нейната почва и физическите тела на всички организми, които я съставляват, вкл. растения, животни и хора. Така че, разглеждайки по този начин фермата, тя функционира като жива система. Това е много важно, защото първото изискване на една биодинамична ферма е да произведе жива храна.

Основна грижа на стопанина е да запази жива почва и върху нея да произведе живи растения. Жива растителна продукция се отглежда само върху жива почва. Т.е. първата ни задача ние да оживим максимално нашите почви. Това става по много различни начини, като започнем най-напред от всички агротехнически мероприятия, които не бива да водят до умъртвяване на почвата. Т.е. целият живот на почвата трябва да бъде съхранен. Забранено е използването на синтетични химикали – торове или ПРЗ. Торим с органична материя, най-добре с биодинамичен компост, произведен във фермата.

Растенията, които отглеждаме, да не бъдат генномодифицирани организми. Но тук разковничето знаете ли къде е? Винаги има традиционни видове и сортове, които са максимално приспособени към условията на всеки регион в целия свят и там трябва да се търси спасението. Един ГМО организъм никога няма тази пластичност. На него изкуствено му е зададена някаква програма.

Другото важно нещо е, че семената, които ние посяваме в нашите градини, трябва да бъдат произведени във фермата. Всяка ферма произвежда сама своите семена и това е също ключ към адаптивността, приспособимостта и независимостта на фермата от всички други условия.

 - Как пермакултурата се вписва в биодинамичното земеделие?

При пермакултурата единствено се стараем да запазим естествената биоценоза и да впишем нашето стопанство в почти дива естествена среда. Това е пермакултурата. Тя се подчинява на естествените закони на природата. По принцип една пермакултурна градина би трябвало да включва всички видове растения, които човекът произвежда, и те се разпределят по специфичен начин. Това е само едно от изискванията, когато правим биодинамичен модел на земеделие. При него ние работим със седем принципа, чрез които постигаме ефекта на биодинамично произведената продукция, а именно - с най-високо качество.

След Ковид кризата през 2020 година много хора масово се обърнаха към модела на биодинамичното земеделие най-вече в собствени стопанства или за много малък кръг хора. Те дори нямат интерес за сертифициране, защото тази продукция се произвежда за собствено потребление.

В България в момента има две стопанства, които се сертифицират по Стандарт Деметер, който узаконява продуктите, произведени по този начин. За съжаление, това е нищожно на картата на Международната биодинамична федерация, която координира тази дейност в целия свят. Ние съществуваме като бяло петно, за жалост, защото нашите съседи са с много по-добро представяне в тази посока. Говорим за Гърция, за Румъния, за Турция.

 - На какво се дължи това? На по-ниска информираност?

Да. Една от причините е ниската информираност и може би от там идва скептичното отношение на българите към този модел. Аз като представител на федерация Деметър в нейното звено за съветници, лично съм си поставила задача да разпространявам това знание и това правя непрекъснато през последните 5-6 години.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.