Предстоят ни още по-горещи лета, твърди доц. д-р Веска Георгиева, ръководител секция „Агрометеорология“ в НИМХ
Доц. Георгиева, най-големият бич за земеделските производители са климатичните промени. Имахме може би най-дългото и горещо лято. Вярно ли е обаче, че то ще бъде най-прохладното в нашия живот оттук насетне в сравнение с това, което се задава?
Сценариите за бъдещите климатични условия показват, че ще има още по-горещи лета. Очаква се средните месечни юлски температури да достигнат до 28 градуса и през август също, като юлските и августовските температури почти се изравняват. За нашия регион се оказва, че повишаването на температурите през цялата година е сериозно, много е сериозно и през зимните месеци. Вече почти нямаме месец януари с отрицателни средномесечни температури. През изминалата година февруари месец беше с наднормени температури в цяла Северна България и Тракийската низина, което провокира развитието на ранните костилкови видове и на семковите, те дори се изравниха в един момент. За сметка на това март-април-май бяха по-студени. За щастие, тази година нямаше много повратни мразове, защото цялата година общо взето беше топла и нямаше толкова повреди при овощните култури.
Другото характерно за климатичните промени е продължителното задържане на екстремно високи температури – над 32, 36, 38 градуса. Те са достатъчно високи, за да предизвикат повреди по растенията, които преминават в състояние на стрес.
Какви са решенията?
Едно от решенията е смяна на културите. Т.е. търсене на култури, устойчиви на тези условия. Соргото, например, е едно доста сухоустойчиво растение.
За температурите няма какво да се направи. За липсата на валежи и сушата са необходими напоителни системи.
А технологиите Но-Тил и Стрип-Тил биха ли облекчили състоянието на растенията?
Когато се прилагат разумно. Специфично и не навсякъде могат да се прилагат. Аз не съм голям специалист по тези технологии, но се срещаме с производители, които ги прилагат и споделят, че влагата до голяма степен се запазва.
Аз мисля, че дигитализацията на земеделието, прецизните технологии и оптимизирането на процесите, заедно с информация от мониторинга на почвата и състоянието на растенията, също биха могли да помогнат много за взимане на правилни решения от земеделците. А именно - използване на подходящи торове и препарати за растителна защита в подходящия момент, в зависимост от температурните условия.
Мисля, че от години не сме били свидетели на хубави, снежни зими.
Снежна зима - забравете. Няма вече такива снежни зими. В планинските райони все още има продължителна снежна покривка, но в равнините тя не се задържа.
Тази липса на валежи не задълбочава ли проблема с безводието? Язовирите са празни. Толкова градове са на воден режим.
Да, фактите показват, че се случва точно това. Колегите хидролози отчитат непрекъснато намаление на подземните води, речният отток намалява, но – да, сушата влияе на всичките тези процеси.
Каква е перспективата? Очаква ли ни глад, суша? Казват, че следващите войни ще бъдат за вода.
Да не драматизираме чак толкова. Ние все пак сме в умерения климатичен пояс. Всичко зависи от атмосферната циркулация, която въпреки промените на климата все пак ще ни осигури някакви количества вода, друг е въпросът кога ще паднат валежите и какво е тяхното разпределение. Както виждате, падат големи количества интензивни валежи в определен период и след това имаме продължителен период без валежи. Имаме райони, които са с 60-70-80-90 дни без валежи на места, разбира се. За растенията това е фатално.
Интервю на Анета Божидарова
