1. Начало
  2. Интервюта
  3. Растениевъдство
  4. Атанас Василев: Ние даваме пари, за да губим пари

Атанас Василев: Ние даваме пари, за да губим пари

Имаме 1200 лева разходи на декар, а приходите ни са около 800 лв./дка, казва председателят на Националното сдружение на българските лозари

 - Г-н Василев, от Националното сдружение на българските лозари изразихте недоволство от размера на предвидените ставки по няколко помощи. Кажете какви са те?

Направленията са следните:

1.„Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от covid – 19“:

Винени лозя – 17,00 лв./дка

Десертни лозя – 28,00 лв./дка

2.„Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на covid – 19“:

Винени лозя – 22,49 лв./дка 

Десертни лозя – 116,94 лв./дка

3.„Извънредната финансова помощ във връзка с преодоляване на последиците от войната в Украйна“:

Винени лозя – 37,35 лв./дка

Десертни лозя – 0,00 лв./дка

4.„Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“:

Винени лозя – 44,90 лв./дка

Десертни лозя – 277,90 лв./дка

 - Вие изразихте недоволство от по-ниските ставки и инициирахте среща с ръководството на земеделското министерство. Как защитихте Вашите искания?

Ние за поред път получаваме най-малките ставки от всички други браншове. Аз не искам да противопоставям браншовете, но просто трябва да ги сравня. Не може за една кокошка да се получават 119 лева субсидия, а килограм пилешко месо в кварталния магазин да струва 7 лева. Т.е. абсолютна диспропорция в начина, по който се разпределят средствата. Наши колеги, които отглеждат десертни лозя, получиха достойно подпомагане от 280 лева/дка. При нас са предвидени 45 лева, което е крайно недостатъчно на база на повишените разходи за торове, препарати, техника, заплати. Т.е., ние отчитаме ръст на разходите с 30-40 %. Имаме 1200 лева разходи на декар, а приходите ни са около 800 лева на дка. Т.е. имаме 400 лева недостиг на декар тази година. Ние даваме пари, за да губим пари.

Предизвикахме тази среща с МЗм, за да разберем каква е методологията, по която те изчисляват кой бранш от какво подпомагане има нужда. Естествено, не получихме конкретен отговор. Това, което разбираме след срещата е, че се разработва методология, по която да се види кой бранш какви разходи има, какви приходи има, за да се види каква е нуждата от подпомагане и в какъв размер.

Това, което служебното правителство прави, е да разпредели вече гласувани бюджети. Т.е., то няма инструментите да направи промени, но се радвам, че в тяхно лице, поне на думи, видяхме професионалисти, които са загрижени за българското винопроизводство. Обещаха ни да подпишем меморандум, с който нашият сектор да стане приоритетен.

 - Как може да получите доплащане, след като бюджетите вече са разпределени?

Настояваме доплащането към нас да стане от остатъка от средствата от помощта в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна, както и петте процента от ЕФРСР, също да бъдат заделени основно за нас. Ако това не се случи, браншът е готов на стачни действия. Ние сме заявили, че искаме да получим достойно подпомагане. Стига са ни залъгвали с трохи.

 - Тази година климатичните аномалии причиниха загуби за сектора. Каква подкрепа ще получите от държавата?

Държавата ще те компенсира, ако имаш 100 процента погиване на реколтата, което обикновено е почти невъзможно. Районът на Поморие – Бургас прави изключение, тъй като там има унищожени конструкции и положението при тях е трагично. Там са засегнати 12 хиляди декара.

 - Какъв процент от Вашите членове са застраховали площите си?

Не е голям. Наистина в България нямаме тази култура да застраховаме реколтата си, тъй като ние подхождаме с недоверие, но е хубаво да се застрахова.

 - А какво е качеството на реколтата тази година?

Тази година реколтата като обем може би няма да е по-малка от миналата година, но като качество е много спорна, тъй като в различни райони в България се изляха много дъждове. Т.е., самото грозде се напуква и мухлясва на полето.

 - Какви са площите с винени лозя към момента?

През 1989 година е имало близо 2 млн. декара в страната. В момента по лозарския регистър се водят около 610 хиляди декара. От тях реално се гледат 200 хиляди. Всяка година площите намаляват с 10-15 процента. Причината е, че ние страдаме от хронично недофинансиране на сектора. Всяка една друга държава в продължение на 20-30 години увеличи лозарския си потенциал, като Румъния и Гърция, например. Те имат ясна политика кое е приоритетно и кое - не.

 - Бъдещето на лозарството? Какво е разписано за Вашия сектор в Националния стратегически план?

Аз се надявам, че българското лозарство има бъдеще. Надявам се, че държавата ще направи нещо този бранш да бъде съхранен. Браншовите организации и държавата трябва да сме ръка за ръка и трябва да се създаде 25- годишен план за развитие, защото ние садим лозя за минимум 25 години.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.