Чрез правилен сеитбооборот, правилно азотно торене, правилна структура на почвата можем да потиснем плевелите
- Какъв е Вашият коментар за употребата на глифозат и дали той е панацея в борбата с плевелите?
Преди години бях на конференция в Украйна и към един от лекторите - млад човек, работил в научен институт, консултант на фермери, беше зададен въпрос, свързан с глифозата. С леко учудване той отговори: „Глифозатът е важен, но ако прекалено много се фокусирате върху него, ще пропуснете много неща.“ И той сподели, че много плевели имат резистентност към него.
Аз лично бих го оприличил с антибиотика. Моята гледна точка е, че е хубаво да има антибиотик, хубаво е да има глифозат, но да имаме алтернатива и да се стремим по възможност поне не толкова често да го използваме. Въпросът е как това може да стане и толкова ли сме зависими от него. Рано или късно той ще отпадне по една или друга причина. Въпросът е, че аз виждам много възможности.
Да кажем защо от гледна точка на фермерите глифозатът е важен. Първо, това е по-евтино, по-лесно, с едно влизане ти имаш пълен ефект. Убиваш всичко - едногодишни и многогодишни плевели. От гледна точка на производителите на препарати, това е един огромен бизнес, да не се лъжем - огромни печалби на пестицидния бизнес. От трета страна са консуматорите. Това са поколенията след нас, които ще ползват тази земя. И още един аспект - глифозат „без фактура“.
- Какви са алтернативите, ако един ден вече изчезне от пазара? Първосигналната реакция е, че има различни комбинации, други хербициди, но на по-висока цена вероятно, може би с не толкова силен ефект, но има алтернативи със сигурност. Лично аз търся агрономически технологични решения. Пример за това са лични наблюдения.
Сеитбооборотът не се използва по най-професионален начин. Много хора ще кажат - пазарите не позволяват да имаме много култури, ето ЕС подпомага разнообразието в това отношение - 4 култури не са малко.
Да изготвиш правилно един сеитбооборот си е половин изкуство и част от принципите за правилния сеитбооборот са свързани с елиминиране на такива трайни проблеми с някои плевели.
Друга възможност в това отношение е минимизиране на обработките. Какво може да се случи. Семената в плиткия слой или на повърхността имат кратък живот. Насекомите се хранят с тях, UV лъчите ги неутрализират, силен фактор за тяхното изчерпване е фактът, че когато са близко до повърхността, те много лесно покълват, а после и лесно се унищожават. При плитките обработки с времето те започват да намаляват, част от плевелните асоциации се променят. В началото с минималните обработки е трудно, но после започва да се подобрява средата значително.
Още един ресурс - приятно бяхме изненадани, ползвайки покривни култури в наш опит - черен овес (avena strigosa) и мелиоративна ряпа. Ние видяхме тотално елиминиране на самосевката от пшеница и на двусемеделните плевели като Великденчето (Veronica officinalis L), а следващата година беше като с нож отрязано полето, където беше използвана тази елементарна двукомпонентна покривна смеска.
- Какво се е случило?
Има няколко механизма, които работят при покривните култури и редукцията на плевелите. На първо място, черният овес (avena strigosa) притежава свойството алелопатия. Това са химични вещества, които коренът на определени растения отделя. При Фацелията (Phacelia) също имаме уникален ефект. Едно плевелче няма там, където има Фацелия.
Вторият момент е, че това са покривни култури, които са не просто видове, а сортове. Например, синапът (Sinapis alba), който е покривна култура, няма нищо общо с културния синап, черния овес също, ряпата. Те са толкова скорострелни и става една конкуренция за азот. Ряпата е изключително агресивна и не оставя азот на плевелите.
Наскоро си закупих една френска книга, където пише при какви условия какви плевели или растения да очакваме да се появят. И там обичайните заподозрени, като Поветица (Convolvulus arvensis L), Паламида (Cirsium), въобще всички ефимери, които в пшеницата ги има например - те са растения, които природата ги е създала, за да оползотворят излишния азот. Този азот най-общо казано да не отиде на дъното на океана и да изтрови рибата. Растенията по перфектния начин усвояват свободния азот, а при суша има изключително много свободен азот и тези култури са като един буфер - консумират този азот и го връщат доста често по най-бързия начин - 3-4 седмици. Това е уникален ефект.
Имали сме любопитен случай - сеем ряпа - тя жълтее, край, загива. Обаче в един момент коренът явно достига до такива депа азот вероятно и тя изведнъж започва да расте и да се развива. Така че, ние чрез един правилен сеитбооборот, правилно азотно торене, правилна структура на почвата можем да потиснем плевелите.
С времето разбрахме какво се крие зад шаблона „сейте бобови култури“. Научно е доказано, по-скоро осъзнахме го, че след бобовите култури има резултат. След бобови култури не трябва почти да торим царевицата. Добивът й е на макс. Бобовите култури внасят в цялата система азот, който не се губи. Този азот е в органична форма, не амониева или нитратна, които се измиват много лесно и вредят на почвата често. Това е една друга структура на азота. Доста често се шегувам със студентите си, като им казвам, че някои от нашите почви не са „помирисвали“ бобови култури. Тук фермерите често казват: да, бобова култура, но няма пазар, но в една смеска с покривни култури всяка година нищо не ни пречи да засеем бобови култури.
Скоро възнамеряваме да стартираме опити с така наречените смесени култури - в пшеницата сееш детелина. Това означава, че има селективни хербициди за детелина. Тя се сее в края на зимата при сняг. Семенцата й са изключително малки. В началото тя е потисната от пшеницата, но е там, вкоренява се и в един момент, когато пшеницата започне да зрее и да освобождава пространство и светлина, детелината започва да улавя азот от въздуха.
Друга възможност са азотфиксиращите микроорганизми. Колеги микробиолози споделят, че азотобактер (Azotobacter), свободно живеещ микроорганизъм в почвата, постепенно изчезва. Но пък с метагеномни анализи откриваме актиномицети, представители на род Actinomyces, семейство Actinomycetaceae, които не са толкова мощни фиксатори на азот, но все пак са такива и създавайки биоразнообразие в почвата, отпушваме едни такива депа, които могат да създадат повече азот и той да е стабилен, да не стимулира плевелите и да има една по-устойчива система. Това го правят на много места по света.
- Опасен ли е глифозатът?
Глифозатът сам по себе си се разпада на метаболити, тоест на по-прости вещества, които са много по-устойчиви от него. Години наред могат да останат в почвата, респективно в храната, във водата, открива се дори в новородено дете, което не е имало контакт с външния свят, чрез плацентата. Има данни, според които метаболитите или самият глифозат действат върху регулацията на гените и по този начин поколенията унаследяват заболявания или дисфункции.
И още нещо, което се пренебрегва - как глифозатът влияе върху почвата. Не съм видял нито едно изследване, в което пише, че влияе благоприятно. Изследванията се правят на база влияе ли на количеството микроорганизми. Тези микроорганизми, които изчезват, са доста ценни. Те са свързани с разграждане на органичната материя. Това означава, че има проблем с денитрификацията на растителните остатъци, това респективно означава, че има проблем с фитопатогени като фузариум, ризоктория, стъблено и кореново гниене, които започват да създават проблеми.
Има данни, че глифозатът има хелатиращ ефект, тоест прави много подвижни някои елементи, някои метали - цинк, желязо, магнезий. Това са елементи, които може да са в недостиг или блокирани, в другия момент лесно измиващи се. И де факто културите да страдат от липсата на тези елементи.
Простичкият ми отговор е, ако може по някакъв начин да се редуцира използването на този хербицид, ако може да се намали дозата, да ползваме техника, която избирателно да пръска. В много случаи ние пръскаме едно голо поле заради 15% заплевеляване.
И искам да се спра на един през последните години силно дефиниран проблем - нематодите. След като ожънем пшеницата, която преди това е била гостоприемник, нематодите се прехвърлят веднага върху самосевката. Пестим пари и не унищожаваме тази самосевка, но нематодите отиват там и се намножават, както и плевели и техните семена. От там нататък тези нематоди причиняват фузариум, ризоктония и решение няма.
