Данчо Кощилаков, председател на Асоциация Български пипер: Пиперопроизводителите сме най-големите бинго играчи

Няма го икономическият стимул, който да накара хората да отглеждат пипер

 - Г-н Кощилаков, какви са пораженията от дъждовете и градушките това лято върху зеленчуковите култури в Хисарския район?

От собствен практически опит знам, че когато един зеленчукопроизводител пострада от градушка и проливен дъжд, са необходими минимум три години, за да излезе от нулата. За да се излезе от това положение, както навсякъде по света, задължително е да има държавна помощ, която да гарантира запазване на местните производители. Тази година в нашия регион, където има доста едри зеленчукопроизводители, ги удари дъждовен потоп. Хората са в отчаяно състояние. Те подадоха документи към Общинските земеделски служби, за да назначат комисия, която да оцени щетите. След един ден си изтеглиха тези документи и ще Ви обясня защо.

МЗХГ не признава реалните разходи за производство на пипер, които са 2800 лв./дка, а те казват, че реалните разходи са 1500 лв./дка. И сега, като опишат щетите, ще дадат по 200 лв./дка, но пък ви лишават от всякакви други субсидии като обвързаната подкрепа, например.

По този начин държавата вместо да ти даде това, което ти се полага, дори и повече, тя се опитва с разни схеми и наредби да те ореже. Затова колегите си изтеглиха документите.

След като няма необходимата подкрепа, това отчайва много производители. Затова много колеги зеленчукопроизводители и специално пиперопроизводителите от година на година намаляват.

 - Преди години Вие бяхте сред най-големите пиперопроизводители у нас, но вече не произвеждате пипер. Защо?

Повече от 20 години се занимавах с пиперопроизводство. От началото на 90-те години започнах с изкупуване и постепенно със собствено производство на зеленчуци в по-големи обеми, като пипер и други видове зеленчуци - зелен фасул, люти чушки и т.н. Направленията ни бяха изкупуване на земеделска продукция за нашите консервни предприятия в страната. Отделно за износ за консервни предприятия в Германия, Чехия, Австрия. Изнасяли сме стотици тонове. Преди 5 години се отказах от пипера. Имам само овощна градина и преработвателно предприятие.

Добив плюс

Булагро представя нов гранулиран тор за базово подхранване - ДОБИВ ПЛЮС който съдържа: NP 15:22 + 30% SO3 + 2% MgO + 0.3% Zn + 0.1% B

 - Можем ли да сравним развитието на пиперопроизводството в момента с годините, когато Вие сте стартирали?

Разходите за производство на декар скочиха много. През 1993-1994 г. производствените разходи на един декар пипер за цялата кампания бяха около 300 лв./дка. Тогава се сееше българска куртовска капия. Добивът от червена капия беше около 1600 кг/дка, а от зелена капия - около 1800 кг/дка. Продажната цена на едро на предприятията беше 32-34 ст./кг. Така че, с един тон пипер ти покриваш производствените разходи и приходите от един тон ти остават като печалба. През следващата година правиш разширения, развиваш се. Закупуваш техника, модернизираш се и вкарваш нови технологии.

Постепенно обаче във времето производствените разходи нараснаха няколко пъти. В момента да отгледаш един декар пипер с капково поливане и използване на съвременни торове, препарати, модерна техника, съвременни разсади, отгледани по модерни начини, разходите вече достигат от 2800 до 3100 лв./дка в зависимост това дали ползваш хибридни семена.

Надниците съответно нараснаха. Тогава бяха 3 лева, сега вече за 35-40 лева трудно намираш работници. 50% от разходите в пиперопроизводството са трудови разходи.

Цената на едро за преработващи предприятия е около 60-62 ст./кг. Някъде около 3,5 т/дка е нормалният добив от декар.

От тази гледна точка, за да бъдеш стимулиран по някакъв начин, трябва да се намерят други подходи. Няма го икономическият стимул, който да накара хората да отглеждат пипери. Затова пада производството.

 - Вносът как влияе на родното производство?

При внос на цена примерно на 60 ст./кг, ти не можеш да го продаваш над 60 ст./кг. А защо се прави такъв внос от Турция, примерно. Там червеният пипер го има още март месец. Юни месец при нас, когато тепърва започва да връзва, те вече започват да го преработват във фабриките, защото имат големи обеми. В Турция беритбеният период е много по-дълъг – до края на ноември-декември. При нас нямаме такъв дълъг беритбен период, за да можем да изкараме такива добиви като тях.

 - Какво правим в тази ситуация?

Какво правим? Загиваме. Спираме производството и няма да го има. Тук е въпросът как държавата ще ограничи вноса на пипер, за да могат местните производители да продават на по-добра цена. Държавата трябва да намери икономичедските лостове, за да подпомогне това производство.

Ще Ви дам елементарен пример. Защо, например, Полша стана най-големият производител на ябълки в Европа. Защото Полша, която произвежда над 3,5 млн. т ябълки, там дават субсидии на едно дърво по 3 евро. Полякът и без пари да ви дава ябълките, пак ще бъде на печалба.

Затова и пиперопроизводителите имат нужда от по-нормални субсидии. Преди две години успяхме да се преборим да бъдем отделна група в обвързаната подкрепа, но трябва да се завиши сумата, която се дава за пиперите. Защо трябва да се субсидира зеле. Защо трябва да се субсидират моркови. Пак казвам. Основните зеленчуци са пипер, домати, краставици. Всичко останало е съпътстващо.

През 2016 година в България се засяха 132 хил. дка с тикви и те взеха 50% от парите за обвързаната подкрепа. 17-18 милиона отидоха за тикви. Ние станахме най-големият производител на тикви. Дадоха по 250 лв./дка обвързана подкрепа за тиквите и 250 лв./дка за пипера, а разходите на тиквите са 80 лв./дка.

 - Участвате ли по европейски програми?

Винаги участвам. Предишни години – по мярка 123. В момента изпълняваме проект по подмярка 4.2 и при отварянето й през тази година пак ще кандидатстваме за разширяване. Аз съм готов да сключа договори с производители на сливи. Ние сме предприятие, което е за сушени сини сливи. На нас ни трябват големи обеми и сме готови да сключим договори за 15 години напред, като гарантирам изкупуването на сливите на пазарни цени.

 

Интервюто взе Диана Александрова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.