Българските вериги желаят българска продукция, но българските производители не са свикнали на правила, твърди оранжерийната производителка
- Г-жо Кабурова, вие бяхте сред участниците на протестите, какво ви накара да изкарате тракторите?
Ние, оранжерийните производители, сме на ръба на оцеляването, дори вече сме и под ръба. Наистина ножът вече опря в кокала и кризисната ситуация ни накара да излезем на протест.
- Министър Вътев, който дойде във вашето стопанство, заяви че трябва да се направи анализ – дали в България оранжерийното производство е рентабилно. Какво показва вашата аритметика?
Наистина е скъпо оранжерийното производство в България, но това е една ниша за основен поминък. Оранжерийните производители не сме много в България и ако държавата ни даде някакъв шанс, някакво спокойствие, някаква сигурност и защита на българското производство, дори да не е толкова приходно, ние ще продължим да го работим, защото на нас то ни е в кръвта. Ние сме в златна Тракия, където е най-плодородната земя в България и искаме да продължим да го работим това нещо. Ние знаем, че не е толкова доходно, но то пък е една алтернатива, която позволява да задържим нашите работници в стопанството целогодишно. Ние се занимаваме и с полско зеленчукопроизводство, и когато в студените месеци нямаме зеленчукови култури навън, нашите работници влизат в оранжерията и по този начин аз развивам една социална дейност, създавам заетост и много семейства се издържат благодарение на тази оранжерия. Тази оранжерия е кауза за нас.
- Политиците много често яхват фермерското недоволство, играят си на гърба на фермерите, когато трябва да трупат политически дивиденти. Това, което наблюдавам в социалните мрежи е, че отношението към протестите беше полярно – едни проявиха разбиране, други сметнаха, че земеделието е достатъчно добре субсидирано. Какво не разбират хората?
Само който не работи земеделие, той не знае какво е това. Субсидията не идва при нас, за да ходим по почивки. Това не е така. Аз 24 часа съм в оранжерията, няма събота, няма неделя. Работим денонощно.
Обикалям много страни за обмяна на опит, посещавам изложения, както в България, така и в Европа, също и в трети страни. Където и да отида, фермерите застават със самочувствие. Държавата е зад тях. Те са щастливи и се гордеят, че са фермери. В България фермерът е убит, свит, няма самочувствие.
- Субсидиите разглезиха ли българския фермер?
Направиха го изтощен и да се чувства като удавник, хванат за сламка, защото нашите субсидии са най-ниски в цяла Европа и то от години.
- Не е ли по-важно фермерите да имат гарантиран пазар и стабилни цени?
Другата болна тема за мен е несигурността на българския пазар. Когато има нерегламентиран внос на българския пазар, ти просто си никой. Нерегламентираният внос от трети страни ни мачка и ни убива ежедневно.
Българското производство трябва да намери своето достойно място не само в голямата хранителна верига, но и на пазара, в кварталните магазини. Ние искаме от държавата бранд, отличителен знак, по който потребителят да ни разпознава. За да стане този бранд, трябва да се инвестира в новостите, в пакетирането, сортировката, рекламата на бранда. Ние не искаме много.
- Бранд България?
Защо не?
- Преобладава мнението, че големите търговски вериги ограбват българския производител, изнудват го, взимат му 70 процента от печалбата. Вие работите с голяма търговска верига, какво показва вашият опит?
За мен големите хранителни вериги са сигурен и качествен партньор за реализация на българска продукция. Аз работя от години с голяма търговска верига и не мисля да се отказвам. Българските вериги желаят българска продукция, но българските производители не са свикнали на правила. За да работиш с големите хранителни вериги, трябва да отговаряш на определени изисквания, да спазваш европейски стандарти, да бъдеш сертифициран. Те имат голям капацитет да продават българска продукция, а българският потребител търси българското, дори и по-скъпо да е. Има хора, които предпочитат българското, защото от българското по-хубаво няма. Правилата обаче трябва да се спазват.
Интервю на Анета Божидарова
