Александър Китев, земеделец
- Г-н Китев, почвата ли е най-голямата инвестиция за фермерите?
Почвата е най-ценният ресурс за фермерите, в частност, и за всички хора на планетата. Защото 95 % от храната, която използваме, идва от нашите почви и полета. Така че, на първо място трябва да бъде поставена почвата като най-важен и ценен ресурс в едно земеделско стопанство, и след това всичко останало като машини, бази за зърно, дворове и т.н.
- Загубата на въглерод от почвата ускорява глобалното затопляне. Фермерите със своята дейност влияят върху климата, а климатът със своите промени пък влияе върху земеделието. Как да тълкуваме тази взаимовръзка?
Нека анализираме първо каква е ситуацията към момента. Имаме увеличено съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. Имаме силно деградирали почви или с много намалено плодородие, имаме деструктурирани почви, имаме нарушена инфилтрация на водата и имаме земеделски стопанства със силно намалени печалби. Всичко това е свързано с действията, което земеделието прави през последните 100-150 години. Няма как нещо, което ние извършваме върху почвата, нещо, което не е естествен процес или естествено явление, визирам орането на почвата, да не повлияе по някакъв начин върху всичко, което е взаимосвързано в природата. Плодородната почва се е формирала милиони години. Всичко това, което имаме днес на разположение - плодородната почва, кислорода, който дишаме, го дължим на фотосинтезата. Благодарение на нея и на фотосинтезиращите растения голяма част от въглерода, който е в атмосферата, се вкарва в почвата. Там този въглерод е стабилен и там му е мястото. Само че, след индустриалната революция се изобретяват доста машини, основно мощни трактори и големи плугове, с които се разравя почвата и всичкият този въглерод, който растенията са вкарвали милиони години в почвата, бива връщан обратно в атмосферата. И реално се получава така, че почвата може да бъде и източник на въглерод, а може и да бъде и акумулатор, който да съхранява въглерода. Така че начинът, по който ние подхождаме и управляваме своята почва, начинът, по които ние правим земеделие, може да те отведе и в двете посоки - дали почвата да стане източник на въглерод, който да отиде в атмосферата и да стане въглероден диоксид, или да направим така, че да поддържаме по-дълго време фотосинтезиращи растения, да не разравяме почвата и тя да бъде наистина това място, където голяма част от въглерода, който в момента създава такива глобални проблеми, да бъде вкарван там, където му е мястото.Има много научни световни организации, учени, фермери по света, които прилагат точно такъв начин на земеделие. Това е така нареченото регенеративно земеделие, или консервационно или въглеродно земеделие. Сред земеделците то е известно като No-Till.
Според Вас трябва ли към приоритетите в новата ОСП да има насърчаване на фермерите да запазват въглерода в почвата? Трябва ли да има такава мярка?
Това е задължително! И след като учените, които силно алармират за това, което започва да се случва, крайно време е и политиците да направят така че наистина да има промени. Тези промени в никакъв случай не трябва да плашат никого. Този начин на земеделие, за който говорим, е познат от десетки години и се прилага в много стопанства по света. И е довел само и единствено до много ползи. Както за фермера и стабилността на неговото стопанства, така и за плодородието на почвата, и за планетата като цяло.
- Не се ли получава едно противоречие? Европа с различни инструменти стимулира фермерите да обработват земеделските си площи и да ги поддържат в добро състояние според наложените стандарти, а ние сега трябва да тръгнем към една друга политика. Каква трябва да е подкрепата за фермерите, които запазват въглерода в почвата?
Тук цялата схема е сбъркана. Дефинирането на отделните неща е грешно из основи. Да, ще подпомагаме фермера, който обработва почвата. Но ровенето в почвата води единствено и само до проблеми. Тези, които са измислили преди години тези правила за подпомагане трябва най-после да си дадат ясната сметка, че са сбъркали и да кажат: „Да, ние сбъркахме. Започваме да се вслушваме в това, което твърдят учените. А те казват така - Не твърдим, че трябва да се спре да се използва почвата, но да спре да се рови! И да се мине към друга практика! Практика, чрез която да има по-дълго време фотосинтезиращи растения и второ - да не я ровим, за да запазим въглерода в почвата. За мен това ще бъде много труден преход. А политически въобще не знам дали ще бъде възможно и дали ще се случи. Факт е обаче, че това, което се прави до момента като подпомагане, категорично не е правилно. Откъде идват парите за това подпомагане? Тези пари идват от европейските данъкоплатци, каквито са и българските граждани. Значи тези пари излизат от джоба на всеки един европейски гражданин, за да бъдат подпомагани земеделците да унищожават и да деструктурират почвата. Друга тема е, че храна, произведена по този начин, на вече мъртва почва, тя е в пъти по-непитателна в сравнение с храната, произведена по алтернативния начин с регенеративното земеделие.
- Кое би попречило такива практики да се прилагат в земеделието?
На първо място е незнанието, липсата на информация, че са възможни практики в земеделието, които са в пъти по-малко енергоемки и в пъти по-лесни за прилагане, практики, които правят стопанството много повече финансово стабилно, увеличават печалбата, намаляват разходите за горива, торове и препарати, което добавя и един голям екологичен ефект, който е приоритет в европейските политики. Тук въпросът е да се избере какви политики ще следваме и ще подкрепяме индустрията и мултинационалите, които бълват техника, торове и химия, или ще застанем на страната на бъдещето на нашите поколения, ще спрем деградацията на почвата и ще започнем да я съхраняваме.
- Практикува ли се и доколко технологията No-Till в Европа?
Европа е най-изостанала в това отношение. Там, където няма подпомагане като например в Австралия, Бразилия и др. технологията е силно развита. Там на земеделците им се налага да мислят. Там са истинските земеделци. И ако трябва да се учим на земеделие, то трябва да се учим от земеделците точно в тези държави, където няма субсидиране - Аржентина, Бразилия, Канада, Австралия. Подпомагането прави фермерите до някаква степен лениви и те спират да мислят въобще дали това, което правят, е правилно, не могат ли да го направят по друг начин, да икономисат нещо, да подобрят производството си, да увеличат печалбата си... Трябва да си признаем обаче, че хората, които прилагат технологията в гореспоменатите страни, не го правят с идеята да опазват почвата, да вкарват въглерод в нея, да опазват природата или пък да се справят с климатичните промени. Те са подтикнати единствено от това - да оцелеят. А оцеляването там се случва, като си прецизираш много добре разходите, като си правиш сметка за какво си харчиш парите.
- Какви мерки трябва да се предприемат за опазване на почвата от ерозия?
Когато има проблем, първо трябва да се изясни причината за него. Причината за ерозията на почвата е изяснена преди десетки години от учените по света. За ерозията е виновен единствено и само плугът! И още нещо - оставена гола, почвата се загрява през деня в пъти повече, отколкото ако ние я държим покрита с растителни остатъци. По този начин атмосферата не може да се охлади, а продължава да е с по-висока температура. Защото оставена гола, почвата е акумулирала в пъти повече топлина в себе си. Какво е решението? Едно от нещата е да държим почвата покрита с растителни остатъци от предходната култура, която сме ожънали, а в празния период е добре да се засяват покривни култури, които веднъж да покриват почвата и втори път - да са тези зелени фотосинтезиращи растения, които да продължат да улавят въглеродния диоксид от въздуха и да вкарват въглерода в почвата.
- Доколко важен е сеитбооборотът?
Трите основни принципа на регенеративното земеделие са: първо - нулево обезпокояване на почвата, второ - почвата да е покрита с растителни остатъци и трето - ротация на културите или сеитбооборот.
