Или ядем евтина, но замърсена продукция, или ядем чиста, но скъпа продукция, казва земеделецът Петьо Христов

Петьо Христов

Не ме е страх от високите разходи, а от ниските доходи

- Каква беше 2021 г. за Вас?

При пшеницата годината беше добра. Не сме много доволни от царевицата и слънчогледа, но цените на зърното компенсираха по-ниските добиви.

Приключихме успешно есенната кампания. Продълбочихме, където трябва. Засяхме пшеницата, ечемика, рапицата. Доволни сме.

 - В какво инвестирахте?

До село Рупци купихме едно хале от осем хиляди квадратни метра, което преустроихме за съхранение на инвентари и зърно. Това е най-голямата ни инвестиция за 2021 година. Положихме много усилия. Много средства отидоха там.

Очаквам доставката на една нова пръскачка самоходна и един нов комбайн.

Инвестираме също в земеделска земя. Но тя много поскъпна. През 2021 година, в сравнение с предишната година, цените при нас се вдигнаха с около 30-40%. Земята в момента върви около 1200-1300 лева. Преди 5-6 години земята беше много повече и предлагането беше много по-голямо.

Рентите в момента са между от 40 до 60 лева в нашия регион. При мен рентата е 50 лева.

 - Поливате ли?

Поливното земеделие е оставено на самотек в България. Имам поливна техника, но от 8 години не поливам заради високата цена на водата. При положение, че ако два пъти поливам царевицата, ще си вдигна добива с 200 кг и ще спечеля 50-60 лева, но в същия момент ще дам 40 лева за вода. Не си заслужават тези 10 лева, които ще получим. Предпочитам да сея по-сухоустойчиви хибриди царевица. Много е скъпа водата в момента.

 - Цената на торовете притеснява ли Ви? Много земеделци вече намаляват торовите норми.

Не ме е страх от високите разходи, а от ниските доходи. Проблемът с цената на торовете ще дойде, когато цената на зърното падне. В момента при тази висока цена на зърното няма никакъв проблем с високите цени на торовете. След като са толкова високи цените, значи някой е готов да даде тази цена.

Въпросът е друг. Да се оптимизират торовете норми. Дали ще се наблегне повече на биостимулатори, аминокиселини, подобрители на азотните торове. Различните мултинационали предлагат различни съставки, които да влагаме, за да подобрим азотното хранене. Аз от 2-3 години купувам от така наречените капсуловани торове.

 - Как да се намали използването на ПРЗ?

През 80-те години много се говореше за интегрирана борба с неприятелите. След това вече не се говореше. Слушам през последните пет години пак се заговори за интегрирана борба. Много са начините за намаляване на ПРЗ.

Ето един пример. Например за глифозат. Питам мой колега арендатор по колко глифозат слага, той казва - 500 г, другият до него слага 300 г. Аз също слагам 300 г, но слагам малко амониева селитра, подобрители, прилепители. Така се намалява нормата на пръскане.

 - А торовите норми могат ли да се намалят?

Торовете норми могат да се намалят, но трябва да се увеличи честотата на влагане в почвата. Вместо два пъти да слагаме амониева селитра, можем да го направим на 4 или 5 пъти. Това може да намали разхода на азот с 10-15%. Същото е и с фосфорните торове. Внасянето на течни торове пък може да доведе до намаляване на азотни торове с 20-30%.

 - Как да увеличим биопроизводството? Европа иска да става по-зелена.

Има два варианта. Или ядем евтина, но замърсена продукция, или ядем чиста, но скъпа продукция. Европа е в клуба на богатите. Богатите трябва да си плащат за храненето. Преди няколко години видях биосвински пържоли в София за 320 лв. за кг. Не можем с лека ръка да кажем, че ще минем само към био. Всичко е добре като лозунг, но не виждам как това може да стане масово. Знаете в България заплатите и пенсиите какви са, това ще бъде много трудно. 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.