Истинските зърнопроизводители инвестират в машини и бази, твърди председателят на НАЗ
- Г-н Проданов, накратко Вашата визитка.
На 31 години съм, родом от Бургас. Средното ми образование е икономист-мениджър, а висшето – юридическо, но никога не съм се занимавал с тези професии. От дете съм изцяло в земеделието. В последните 5 години бях зам.-председател на НАЗ и председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“. Занимавам се със зърнопроизводство в региона на Бургас. Нашата фирма е семейна, основана е от моя баща, обработваме около 13 хил. дка.
- Преди време Вие отказахте председателското място на УС на НАЗ. Какво се промени оттогава?
Преди три години, когато бях номиниран за председател на НАЗ, направих преценка, че не съм готов, но сега се чувствам по-подготвен за отговорностите – все пак защитавам интересите на цял бранш и то доста сериозен.
- Тежка ли е короната?
Доста е голяма отговорността. Много неща трябва да знаеш, с доста хора трябва да комуникираш, трудно се съвместява собственият бизнес с председателското място. Освен това съм семеен, имам три деца. И трябва да намеря баланса между семейство, бизнес и НАЗ.
- Новата ОСП, голямото предизвикателство за зърнопроизводителите. Готови ли сте за нея?
Нашите членове са най-информирани и най-подготвени за Кампания 2023. Постарахме се да направим доста информационни срещи, имаме членове на УС, които са изключително подготвени на тема стратегически план, очертаване, наредби. Нашата роля е да обясним на един обикновен земеделец по практически начин как се случва всичко. Защото написаното по наредба и изпълнението на изискванията на полето са две различни неща.
За следващата година фермерите ще бъдат доста по-подготвени как да си организират сеитбооборота, как да направят стопанствата си според изискванията.
- Вашето стопанство е пример за приемственост. Това е естествен процес, нали?
С машините работя от 12-13-годишен, не съм спирал да ги карам, дори и сега аз карам комбайна и пръскачката. Почти всички машини минават през мен и през брат ми, така че съм активен участник в производството. Баща ми работи с нас, но ни е оставил да поемем нещата.
-Трудни ли са отношенията между родители и деца в семейния бизнес?
Има един период на адаптация и на по-възрастните, и на по-младите. По-младите трябва да поемат отговорност, а по-възрастните да отстъпят отговорност, при тях има недоверие към младите, а един млад човек, за да се научи, трябва да допуска грешки. Аз съм благодарен за това, че баща ми ме е оставил да допускам грешки, за да мога да се науча.
- В кои точки има сблъсък?
Във всичко – било в типа машина, в който да инвестираме, в типа технология, сортове, химия, торене. Баща ми е избрал свой начин на работа, но младото поколение има свое виждане. Според мен много е важно балансирането между разход и добив. Много разходи не означава приемливо увеличаване на приходите. Тук е тънкият момент да избереш правилната технология, за да балансираш между разходи и приходи.
- Вие имате ли майбах?
Нямам. Намразих ги тези коли, дори и някой да ми предложи да ми подари – няма да я взема. И бентлита също. Зърнопроизводителите намразихме тези марки. Обществото се взира в определени фирми на фона на хилядите истински зърнопроизводители, които правят инвестиции в машини. Искаме машинния ни парк да е модерен, енергоефективен. Ние инвестираме в техника, в бази. На технологично ниво сме много модернизирани и се отличаваме в цяла Европа. България може да се гордее със зърнопроизводството си.
- Доволни ли сте от решенията, които се взеха на ниво ЕК, свързани с коридорите на солидарността?
Темата е много наболяла в петте погранични държави. Включително и България е много засегната. Със сигурност не сме доволни от решението на ЕК, защото беше направено по техни разбирания и не е с цел да защити земеделските производители. Ние искаме по-дълъг списък със забранени култури. Освен това забраната важи за договори, сключени след влизането й в сила. Сключените преди това договори ще се изпълняват. Кой ще следи тези договори кога са сключени? Третото, което не ни удовлетворява, че е срокът е до 05 юни. Финансовият инструмент няма да ни реши проблема.
- ЕК разреши и държавно съфинансиране на отпуснатите пакети с помощи. Одобрявате ли?
Защо националният бюджет трябва да поеме удара от този внос? Не мисля, че в този случай трябва да търсим помощ от държавата.
Цялото интервю гледайте в предаване Брюксел в превод:
