В България влизат камиони с украински слънчоглед, маскирани като румънски, казва председателят на УС на НАЗ
- Как ще коментирате новината от последните дни, че министър Кирил Вътев е обсъдил въвеждането на лицензионни режими с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски?
Много е важно какво ще се случи с тези лицензионни режими на ниво държава с държава - България и Украйна. Много е важно в близките дни да имаме среща с правителството. Точка първа на подписания с правителството меморандум е за спиране на вноса на зърно от Украйна до края на ноември 2023. В момента обаче наблюдаваме изключително сериозен внос на слънчоглед – между 5 и 8 хил. тона на ден, който се обявява като румънски, но като произход не се знае какъв е. Камионите са украински, натоварени са в Украйна. Ясно е, че слънчогледът е украински, но се маскира като румънски. Затова поискахме спешна среща с премиера, за да изясним дали сме излъгани. Пазарите са ужасни, цените слизат надолу. Аз се чувствам пряко отговорен, че съм подвел бранша, че тази точка ще се изпълни. Към момента не виждам такава воля от страна на правителството.
- Как може да бъде спрян този слънчоглед, който е маскиран като румънски, а всъщност е украински?
Държавата може да направи обстойна проверка на всеки един камион, който влиза. Тя има пълното право за това и да провери произхода му, документите, кой производител в Румъния го е произвел. Както може да прави проверки на нас постоянно, така може да прави проверки и на вноса. Няма никакъв проблем в това.
- Фалити задават ли се?
Притеснителното е, че има много обявени стопанства за продажба. Дали са фалирали или не, не мога да кажа. По-скоро колегите са притеснени от ситуацията и не виждат бъдеще в земеделието. Липсата на светлина в тунела е най-притеснителното. Ситуацията е изключително тежка, както за големите, така и за малките. Дори устойчивите семейни ферми също страдат сериозно. Проблемът продължава да се задълбочава. Обществото не си дава сметка за социалния ефект, който има зърнопроизводството – нямам предвид само изплащането на рентите, но и ролята им в живота на малките населени места. Земеделските стопанства в селата са най-важният стълб, който подкрепя читалища, детски градини, училища, пенсионерски клубове, снегопочистване, помощ при аварии - по всяко едно време се разчита на земеделските производители, защото не е тайна, че общините не разполагат с достатъчен ресурс. Унищожаването на този социален мир ще доведе до сериозни последствия за цялата държава и за собствениците на земеделска земя в България.
- А по какъв начин войната в Израел ще се отрази на земеделието у нас?
Цените на торовете вече тръгнаха нагоре, което автоматично се отразява върху нашата себестойност.
- Кога очаквате плащанията за Кампания 2023?
Все още няма индикативен график.
- Как ще коментирате промените в Стратегическия план и вашето недоволство, че ставката за преразпределителното плащане ще нарасне за сметка на базовото плащане.?
Това не е ефективно решение. То намалява базовото плащане на абсолютно всички стопани, а то е свързано с най-много изисквания. Не може ставката за преразпределителното плащане да се увеличи с 4 лв. на декар, при положение, че при 300 дка овошки, например, това са 1200 лв. допълнително. Това е смешна сума.
Интервю на Анета Божидарова
