Силен сезон за рапицата, големи очаквания за новия
Интервю с Иван Дражев, инженер-агроном по растителна защита
– Г-н Дражев, каква беше годината за рапицата в България? Растат ли площите и какви са очакванията за новия сезон?
– Рапицата през сезон 2025–2026 се оказа най-рентабилната земеделска култура. Площите нараснаха с около 65% спрямо предходния сезон – от приблизително 1 млн. дка до 1,65 млн. дка.
Есента на 2025 г., особено след средата на септември, беше изключително благоприятна. Валежите осигуриха необходимата влага, рапицата поникна и се разви добре, достигна необходимата фаза за успешно презимуване. След това, макар че реално зима почти нямаше, посевите се развиха много добре през пролетта.
По време на жътвата чух за много малко места, където добивите са били под 400 кг/дка. В повечето стопанства, за които имам информация и в чиито жътви и опити съм участвал, добивите бяха над 400 кг/дка. Имаше земеделци с над 500 кг/дка, както и отделни блокове с добиви над 600 кг/дка, макар че те са по-скоро изключение.
Ако приемем добив от 400 кг/дка и цена около 500 евро на тон, това означава приблизително 200 евро брутен приход от декар. Разбира се, всеки стопанин има различни разходи, но при тези добиви и тази цена рапицата действително осигури много добра рентабилност.
Това е и причината в момента интересът към културата да е голям.
– Какви площи очаквате да бъдат засети с рапица през сезон 2026–2027?
– Ако през сезон 2025–2026 площите са били около 1,65 млн. дка, според мен е реалистично да достигнат 1,8–1,9 млн. дка. Не очаквам обаче да преминат границата от 2 млн. дка.
В момента ситуацията с влагата е различна. Валежите бяха до първата половина на юли, след което настъпи горещо и сухо време. Прогнозите са поне до края на август да остане сухо.
Затова земеделците вероятно ще изчакат и ще видят как ще се развие времето. Миналата година голяма част от тях засяха след 10 септември, когато паднаха валежи. Ако и тази година след 10 септември има достатъчно влага, вероятно сеитбата на рапица отново ще бъде масова.
При сегашните климатични условия рапицата има и друго предимство – дори при по-топли зими рискът от измръзване е сравнително малък. В България вече все по-рядко наблюдаваме продължителни периоди с температури от минус 15–20 градуса през декември, януари и февруари.
– Има ли нещо ново в технологията на отглеждане на рапица?
– Не бих казал, че става дума за изцяло нова технология, но все повече земеделци започват да отглеждат рапицата с по-голямо междуредие. Вместо стандартните 12,5 см, характерни за житните култури, вече се срещат посеви с 50 и дори 70 см междуредие.
Така рапицата се отглежда по-скоро като пролетна окопна култура. Една от причините е намаляването на сеитбената норма и съответно спестяването на разходи за семена.
Рапицата има изключителни компенсаторни способности. Ако вместо стандартните 40–50, а при някои хибриди и повече семена на квадратен метър, се засеят 25–35 растения, те имат повече пространство за развитие. Растенията могат да образуват повече разклонения и повече шушулки и по този начин да компенсират по-ниската гъстота.
Има земеделци, които споделят, че при около 35 растения на квадратен метър получават добиви над 350–400 кг/дка.
Разбира се, това означава и по-ниска консумация на семена. Но технологията има своите особености и не може просто механично да се приложи във всяко стопанство.
– Кои са основните изисквания при сеитбата?
– Подготовката на почвата е изключително важна. Тя трябва да бъде добре обработена и подготвена, а валирането преди и след сеитбата е от значение.
Семето трябва да попадне на около 1–2 см дълбочина и да има добър контакт с почвените частици, за да може да поеме влагата и да покълне. Ако почвата не е добре уплътнена, не можем да очакваме добро и равномерно поникване.
– Променя ли се оптималният срок за сеитба на рапица?
– Традиционно агротехническият срок е от средата на август до първата десетдневка, максимум до средата на септември. През последните години обаче се наблюдава изместване на сеитбата към края на август и началото на септември, а при подходящи условия някои земеделци сеят и до края на септември.
Това до голяма степен е свързано с климатичните промени и необходимостта да се изчака достатъчна влага в почвата.
– Как трябва да бъде оптимизирана растителната защита при рапицата?
– Идеята е да използваме все по-малко продукти за растителна защита, но това не означава да се отказваме от растителната защита.
Без нея трудно можем да получим качествен и рентабилен добив. Както човек, когато има здравословен проблем, търси лекарска помощ, така и при земеделските култури трябва да се реагира при наличие на проблем.
Като агроном по растителна защита винаги съм казвал, че препаратите трябва да се използват в точния момент – при достигане на определена степен на нападение или при установяване на плевели, болести и неприятели.
При плевелите например има възможност за контрол както с почвени, така и с вегетационни хербициди.
Ако след сеитбата времето е сухо и няма достатъчно влага, не бих препоръчал използването на почвен хербицид. По-добре е да се изчака поникването на рапицата и да се види какви плевели или самосевки са се появили. След това може да се избере подходящото решение.
– Има ли достатъчно активни вещества за контрол на плевелите при рапицата?
– Да, разполагаме с достатъчно широк спектър от активни вещества.
При почвеното приложение имаме възможности за контрол на едногодишни житни и някои широколистни плевели с активни вещества като метазахлор и диметахлор, както и за широколистни плевели с активни вещества като кломазон и пендиметалин.
Но при почвените хербициди влагата е ключов фактор. Ако почвената влага е недостатъчна, ефектът няма да бъде оптимален. При сухи условия може да се изчака валеж и тогава да се приложи продуктът, когато условията позволяват.
Ако сме пропуснали почвеното приложение заради сушата, преминаваме към вегетационните хербициди.
За контрол на житни плевели и самосевки от пшеница и ечемик разполагаме с активни вещества като клетодим, флуазифоп-П-бутил, циклооксидим, квизалофоп и пропаквизафоп.
При широколистните плевели също имаме достатъчно решения – например на база халоксифоп-метил, аминопиралид и клопиралид.
Има обаче важна особеност. Клопиралидът, кломазонът и аминопиралидът не контролират кръстоцветните плевели. Ако имаме див синап или други кръстоцветни плевели, трябва да се използва подходящо активно вещество, например халоксифен-метил.
– Какво е съотношението между конвенционалната и Clearfield рапица?
– През последния сезон приблизително 52–53% от площите са били с конвенционална рапица, а около 47–48% – с Clearfield рапица.
Интересното е, че има много голяма регионална разлика. В Северна България приблизително 90% от площите са с конвенционална рапица и около 10% с Clearfield. В Южна България е почти обратното – около 90% Clearfield и 10% конвенционална рапица.
– Защо Clearfield е толкова разпространена в Южна България?
– Основната причина е възможността за използване на имазамокс. Част от земеделците обаче ми казват, че използват Clearfield хибриди, но не използват технологията с имазамокс, а препарати, подходящи и за конвенционална рапица.
В такъв случай възниква въпросът защо избират Clearfield, след като не използват основното предимство на технологията.
От икономическа гледна точка конвенционалната рапица по принцип е една идея по-евтина, макар че всичко зависи от конкретния хибрид и от технологията на растителна защита.
– Рапичният цветояд и стъблените скритохоботници създадоха ли проблеми през тази година?
– Да, имаше и рапичен цветояд, и стъблен скритохоботник. Като цяло обаче земеделците успяха да се справят благодарение и на нови инсектицидни решения.
В практиката навлязоха комбинации от активни вещества, които съчетават продължително действие с бърз нокдаун ефект. Сред тях са комбинации на ацетамиприд с ламбда-цихалотрин, както и комбинации на флуопирадифурон с делтаметрин.
Друг вариант е използването на ацетамиприд в комбинация с пиретроид. Този тип решения са много ефективни, защото едното активно вещество осигурява бързо действие, а другото – по-продължителен ефект.
Много земеделци използваха такива решения и с две третирания успяха да контролират скритохоботника и рапичния цветояд.
Но тук има един много важен момент – трябва да се улови правилният момент за пръскане. При скритохоботника и цветояда трябва да се реагира преди неприятелите да навлязат в растението и съответно в стъблото.
Затова не трябва да се пръска просто защото някой е казал, че има неприятели. Трябва да се отиде на полето, да се направи наблюдение и да се вземе решение според конкретната ситуация.
– Рапицата продължава ли да увеличава площите си и в Европа?
– Да, тенденцията се наблюдава и в Европа. Причините са сходни – добрата цена и подходящите условия за отглеждане, особено в Северна Европа.
В нашия регион много показателна е ситуацията в Румъния. Там площите с рапица през сезон 2025–2026 достигнаха около 14 млн. дка, докато преди три-четири години са били около 7 млн. дка.
В същото време площите с царевица в Румъния са намалели значително – от около 25 млн. дка преди няколко години до приблизително 11 млн. дка през 2026 г.
Това показва колко силно икономическата ситуация влияе върху избора на култури.
– Какво е Вашето очакване за сезон 2026–2027?
– Рапицата беше най-атрактивната и най-рентабилната култура за сезон 2025–2026. Надявам се същото да се повтори и през сезон 2026–2027.
Искрено пожелавам на земеделците да постигнат същите добиви, да получат добри изкупни цени и отново да реализират добра доходност от рапицата.
Интервю на Светла Стефанова
