Необходима е тотална, безмилостна, крайна война с корупцията и схемите в земеделието, твърди бившият зам.-министър на МЗХ
- Г-н Христанов, как определяте политиката в земеделието в момента?
Най-страшното е, че няма посока накъде отиваме, как се профилираме, кои пазари са ни важни. Един добър пример е становището ни за новите геномни техники, за които първо имаше едно решение на МС по предложение на МЗХ, в което беше изложена една позиция, а след това на Съвета на министрите на ЕП беше представено ново становище на България, което означава, че институцията не е управлявана визионерски. От една страна, хората у нас, които се занимават с нови геномни техники, казват: “Ние трябва да подпишем тази директива“. От другата страна, обществото реагира негативно. Като цяло можем да кажем, че кризата в земеделието ще продължава да се задълбочава.
- Като подхванахме темата за НГТ, какво е становището Ви?
Изчетох внимателно документа на ЕС. Той е лош, категорично трябва да го кажа. Очевидно е, че в него е застъпена много голяма доза лобизъм. Нарочно създателите му са „въртели“ по един или друг начин, та най-накрая да се получи документ, който да устройва конкретни икономически оператори. Очевидно е, че потребителят не е на първо място - както неговата информираност и безопасност. Ще дам пример – когато с помощта на НГТ е произведен един пипер, в документа се казва, че потребителят да не трябва бъде информиран, че е приложена подобна техника. Ако наистина, както твърдят авторите на документа, не са проблем НГТ, защо тогава скриването на информацията става толкова важно?
Моето мнение е, че документът трябва да бъде преработен. В същото време България може да направи друг стратегически избор. Ние може да бъдем „пионери“ на тези техники при условие, че те бъдат използвани отговорно и да ги развиваме по начин, който провокира доверието на потребителите, а не страх. Криеш ли информация, потребителите оттеглят своето доверие.
- Лавинообразно има протести в Румъния, Германия, Франция, Гърция.... Това ли е начинът за решаване на кризи и отстояване на интереси?
Не! Ние гледахме много протести последните години. Къде е ползата от тях. Българското земеделие е в колапс. Имаме изключително малка част от БВП, като абсолютна стойност, произведена от българското земеделие. Неизбежно стигаме до извода, че нещата бяха зле и стават все по-зле. Очевидно е, че през последните години, вкл. след приемането ни в ЕС, администрацията не работи в полза на земеделците.
Това, което се случи, е, че се наливат колосални пари. Сектор „Земеделие“ е най-големият получател на субсидии. Работата е там, че лесните пари не привлякоха земеделци, а крадци. И сред десетките хиляди почтени, трудолюбиви, добри земеделци, както ултра големи - не всички са лоши, та стигнем до малките фамилни ферми, виждаме, че те се борят, но виждаме и едни около 200 потребители на субсидии, които практически източват целия сектор и създават това усещане за липса на справедливост. Така че, ако искаме да тръгнем в правилната посока, първото най-важно условие е тотална война с корупцията и схемите в земеделието. Тотална, безмилостна, крайна! Тази война не бъде ли спечелена, ние няма да спечелим почтените фермери на наша страна.
Другото нещо е дългосрочна политика - къде искаме да отидем. Можем ли да станем най-големият производител на биологични продукти, например, можем ли да задържим позициите си на един от най-големите производители на зърнени култури, можем ли да станем един от най-уважаваните преработватели в Европа. Не започнем ли да си задаваме въпроси с 50-годишна давност, нашите фермери ще продължават да тънат в борба за насъщния.
- Какъв е механизмът на преопаковането на вносните стоки, които след това се появяват с български етикет?
Няма как да има преопаковане на стоки без корупция. Трябва да си дадете сметка, че много институции трябва да си затворят очите, за да се случи този парадокс. Тези стоки са вносни и трябва да минат през границата - това е гранична полиция, това е БАБХ, Агенция „Митници“ - те трябва да си затворят очите, дори когато става въпрос за вътреобщностни доставки. Отделно от това, в БАБХ има екипи, на които това им е работата, отделно от това има контрол на високорискови стоки в НАП и там трябва да си затворят очите, за да може да се случи подобно нещо, тоест всеки път, когато чуем за преопаковане и измами, трябва да си зададем въпроса: „Кой взе парите, за да стане това възможно?“
България е толкова разядена и пропита от корупция, че ние няма да можем да проведем нито една национална политика. Било то за здравословна храна, било то за национално произведена храна, за добри земеделски практики. Законно трябва да преборим тези корупционни практики.
В последните седмици това, което направи НАП, е, че засили контрола върху стоките с висок фискален риск, но резултатът е, че от една страна НАП принуждава да се наемат допълнителни хора да въвеждат тези фактури за камионите, от друга страна - производителите казват, че им е обидно и че ще си изнесат производствата от България. Крайният резултат е, че ние разочароваме собствените си производители, преработватели и търговци. Така че, този род политически послания объркват хората, а в същото време не се вижда решителната стъпка, стиснатият юмрук на държавата.
- Земеделието и туризмът имат пряка зависимост, според Вас трябва ли да се работи повече в тази посока?
Земеделието не е нещо, което трябва да бъде разглеждано в частност. Земеделието дава храна на туризма и на преработвателната промишленост. Няма да се изморя да повтарям, че Италия изгради репутацията си върху земеделието. Италианската храна я свързват с туризма, италианската храна е най-разпознаваемият туристически продукт там, а нас трябва да ни накара се замислим къде искаме да стоим с нашето земеделие и с невероятните ни природни дадености. Малко държави в света могат да се похвалят с такова богатство.
