Потомственият земеделец изучава растителна защита
Иван Караборунски е потомствен земеделец. В момента учи в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растителна защита“. Фамилията стопанисва 2 хил. дка земя – собствена и под аренда - в региона на Бургас, в землището на село Камено.
- Иване, защо учиш растителна защита?
Защото мисля, че това ще ми даде най-голям фундамент в работата като земеделец. Ще ми даде една основа, за да мога да разбирам повече от професията, с която искам да се занимавам. Принципно, аз съм от семейство, което се занимава със земеделие, но според мен растителната защита не се учи единствено, защото в този сектор се изкарват добри пари. За да учиш растителна защита, трябва да изпитваш любов към растенията, да се вълнуваш от това как можеш да отгледаш едно здраво и хубаво растение. Познанието в растителната защита после се отплаща добре, но за мен по-важно е отглеждането на самото растение. Затова уча тази специалност.
- Разкажи ми за твоето семейство. Къде ви е стопанството? Колко е голямо? Какви култури отглеждате?
Моето семейство се занимава доста години със земеделие. Аз съм от село Камено, област Бургас и гледаме около 2000 декара земя. Отглеждаме пшеница, ечемик, слънчоглед, нахут, рапица.
- На фона на останалите зърнопроизводители, това е малко стопанство.
Малко е, но когато се прави с любов, достатъчно е. Не е нужно да сме много големи, за да имаме успехи. Всичко с времето си. Важна е любовта към това, което правим.
- Колко човека от семейството сте заети в земеделието?
В момента главно се занимаваме аз и моят чичо.
- Кой се занимава с пазара?
Съветваме се един друг кое е най-правилното да направим в дадения момент, как да го направим. Той има много по-голям опит от мен, знае как са се случвали нещата през годините. Аз черпя опит и от средите, в които се движа в университета. Обсъждаме и двамата стигаме до най-доброто решение – как да намерим най-добрия момент, в който да си реализираме продукцията.
- Каква беше изминалата година при вас? Имаше ли дълга суша, като в по-голямата част от страната?
Да и за съжаление, най-лошото е, че това е тенденция, която ще продължава във времето и се очертава като най-големия проблем в земеделието.
- Как ще се справите с него?
Ще се адаптираме, няма как. Може би ще намалим обработките до минимум. Ще се погледне вече към по-биологично земеделие, защото там е бъдещето. Стереотипите вече не са валидни, не може да се работи така, както се е работело преди 10-15 години. Тогава климатът е бил различен. Днес е друго и трябва да се адаптираме.
- Къде продавате зърното?
На вътрешния пазар предимно си реализираме стоката. Преценяваме риска, не продаваме само на една фирма, търсим добра средна цена. Защото да произвеждаш българско зърно днес струва скъпо.
- То има висока себестойност.
Да, висока себестойност. Всъщност цената, която получаваме накрая, е крайно недостатъчна, за да си покрием разходите.
- А камо ли да излезете на печалба.
Трудно, много трудно, но не е невъзможно. Трудно е, защото не са едно или две нещата, които трябва да покрием като разходи. Трудно е и заради цените на рентите. Когато са високи, те гълтат голяма част от финансите в стопанството.
- Рентите – това е голяма тема. Защо в България са толкова високи?
Не мога да дам точен и адекватен отговор, защото нямам този голям опит и наблюдения над самите ренти – как са били през годините, какви могат да станат.
- Каква рента плащате?
Ние плащаме 70-75 лв. рента на декар.
- Предполагам, че се страхувате, че някой може да ви смени като арендатори и да отиде при друг, който дава по-висока рента. Тази надпревара между зърнопроизводителите с вдигането на рентите - не е ли това причината да се стигне до тук?
Може би точно от там идва проблемът с високите ренти. Това надцакване, което става, то определя до голяма степен високите ренти в нашата държава. И едногодишните договори. Как да инвестираш в скъпа техника, като си подписал договор само за 1 година напред? Каква сигурност имаш? Всеки знае, че техниката е супер скъпа. Торове, семена, препарати също са много скъпи. Когато преминаваме към нещо, което е с инвестиция на много средства, ние нямаме сигурност дали догодина човекът ще е при нас като арендатори и затова се отказваме да инвестираме. А ако имаме договор за повече от една година, вече имаме сигурност, че еди колко си години човекът ще е при нас. И ще можем да планираме по-голяма инвестиция.
- Твърдо ли си решил да се занимаваш със земеделие?
Аз лично, да. На мен това ми харесва. Когато съм на полето, се чувствам супер. Когато отида и го видя растението, че е здраво, става ми готино. Искам да се занимавам с това нещо, да си завърша образованието и да го работя - като агроном и като собственик на земеделска фирма.
- А да отидеш в чужбина?
Не съм си помислял и за миг да замина за чужбина, защото земеделието ми е тук и тук искам да го развивам. Все пак, нали държавата разчита на нас, младите.
Интервю на Анета Божидарова
