Къде е мястото на шафрана в следващия програмен период?

Павел Велев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България: Не можем да кандидатстваме за европейски средства или национално финансир

 - Г-н Велев, Вашето сдружение има искания към МЗХГ. Какви са те?

Внесохме писмо в МЗХГ, за да се легитимираме пред държавата и за да можем да постигнем успехи в целите си, които преследваме, а именно реализацията на пазара.

Какво точно искаме в това писмо. Шафранът в момента е класифициран по СПО таблицата при етеричномаслените култури, където попадат и маслодайната роза и лавандулата.

Погледнато реалистично, единственото общо нещо между тези три култури е прекрасният им аромат, но чисто технически при процесите на отглеждането и инвестициите, които са нужни, има огромни разлики.

Ние, от сдружението, не сме запознати с това шафранът да е етерична култура и извличането на етерични масла от шафрана да е процес, който да е рентабилен за нашите производители.

safran

Нашият приоритет е да отглеждаме и продаваме суровината и луковиците, както и вторични продукти, които биха представлявали интерес за пазара. Това, разбира се, без помощ от държавата би било много трудно да се случи поради факта, че повечето от нашите производители вече са вложили първоначална инвестиция, която до известна степен не се изплащат. Причината е, че сме в невъзможност да кандидатстваме за каквито и да е европейски средства или национално финансиране.

 - Защо не е възможно?

Защото нашият производствен обем е доста ограничен. Повече говорим за семеен бизнес. Над 50% от хората, които отглеждат шафран в България, го правят в личните си дворове и това пречи да се кандидатства по каквито и да е програми, защото тези земи в повечето случаи не са земеделски площи.

Критериите, които са нужни, за да се кандидатства за каквито и да е субсидии, по никакъв начин не съответстват на нашата дейност.

 - В това писмо Вие искате шафранът да бъде в отделна група, а не към етеричномаслените култури. Той е вид подправка.

Освен подправка, шафранът е и билка, която има много полезни свойства.

 - Към коя група култури точно искате да се класифицира шафрана?

Според мен, при категориите с рязан цвят. Там, където са и цветята. При луковичното земеделие.

 - Г-н Велев, Вие лично откога се занимавате с отглеждането на шафран?

От есента на 2018 година.

 - Колко е голяма Вашата организация. Колко членове представлявате?

В Сдружението членуват около 70-75 производители с над 100-115 дка общи площи с шафран, като годишният ни добив е около 25-30 кг чист шафран, а луковиците - с тонове.

 - В момента има две организации на производителите на шафран. Вашата и на г-н Тахиров. Мислите ли по някакъв начин да се обедините, за да станете по-силни?

Със сигурност „Обединението и съединението прави силата”. Аз лично не бих имал никакъв проблем, ако можем да си помагаме. Но на този етап не смятам, че това ни е приоритет. За обединение с г-н Тахиров не е ставало дума. Не сме го мислили. В едно интервю той споделя, че липсва сдружаване на българските шафранопроизводители, но пък за сметка на това не мога да подкрепя неговото твърдение, че в България се отглеждат около 15 000 дка с шафран и при запитване от търговци не може да се осигури нужното количество. Не съм съгласен с това. При евентуално запитване бихме могли много бързо да организираме едно количество – 10-15-20 кг, стига цената да ни устройва.

  - Какви инвестиции са необходими в сектора?

Трудно бихме останали в този сектор, ако процесът на производство не се модернизира. В момента говорим изцяло за ръчен труд. Има технологии за машинно сеене на шафран, за брането му и така наречените веялки, които да отделят шафрана.

Ние нямаме планове да разширяваме до голяма степен нашите площи. Искаме да се концентрираме върху това да произвеждаме качествен български шафран, а както вече е доказано, българският шафран се нарежда в топ три на световно ниво.

Опитвали сме да дестилираме шафран. Да извличаме шафранови екстракти, но със сигурност не е рентабилно. На този етап нямаме технологията. Нямаме ноу хау как да го правим. От опитите ни с различни дестилатори в Казанлък и в цялата страна не сме получавали качествени резултати.

 - Докъде могат да стигнат амбициите на българските производители на шафран?

Виждали сме на пазара във Франция и Германия цени от порядъка на 36-38 евро на грам изсушен шафран по големите търговски вериги. Това е нещо, за което не бихме могли и да мечтаем. Смятам, че ако сме достатъчно легитимни пред света, ще можем да се наложим на тези пазари, защото абсолютно всички лаборатории, с които сме работили, установяват, че постигаме наистина невероятно качество.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.