Управляващите да слушат гласа на работещите земеделци, призовава председателят на УС на НАЗ
- Г-н Костадинов, какво Ви притеснява днес – на прага на новата ОСП?
- Неизвестността. Нямаме яснота как точно Зелената сделка ще бъде вкарана в стратегическия план и по-точно – как ще изглежда всичко това, измерено с конкретни параметри и цифри. А то неминуемо ще удари доходите на земеделците – как и с колко обаче, такъв анализ липсва. Единствената конкретика е свързана с високите цели на Зелената сделка.
- Вече е ясно, че в постигането на тези високи цели всяка държава ще върви със собствен ход, съобразно националните специфики – това не успокоява ли бранша?
- Още нямаме пълна яснота коя е изходната база данни, върху която ще стъпи България при изпълнението на зелените цели. А на ниво Брюксел те са остойностени с цифри. Ще дам пример. Наскоро имах среща с ръководството на един наш завод за торове. Той не продава в България, а изнася навън – чрез българска фирма. Но това се пише на наш гръб – защото заводът е на територията на страната. Както тогава ще излезе нашата математика пред Брюксел? Същото се отнася и за препаратите за растителна защита и т.н. В анализите пише, че имаме завишение на употребата на препарати, но в същото време сме под средното европейско ниво. Затова питаме: от коя база ще започнем да постигаме зелените цели – от европейската или от нашата? Доста въпроси има по Зелената сделка. Тя е бич за всички фермери, няма какво да се лъжем. Още по-лошо е, че нямаме яснота по нея. Притеснени сме и от забавянето на стратегическия план, защото много неща още не са ясни.
- Европейската конюнктура ли направи сектор „Зърнопроизводство“ толкова устойчив?
- Ние сме пазарно ориентирани, непрекъснато се развиваме - учим, модернизираме се. И не разчитаме на субсидиите. Всички устойчиви стопанства са такива, защото работят на пазарен принцип. Вярно е, получихме тласък в периода на предприсъединяване чрез програма САПАРД, след това сектор „Зърнопроизводство“ може да бъде определен като сирачето на ОСП. В последния програмен период нито един зърнопроизводител не е участвал с проект за техника – за нас нямаше такива мерки. Субсидията е помощ, но ако я сравним с тази на европейските ни колеги, ще видим колко е несправедливо подпомагането. Затова още дълго време Европа ще гледа на нас като на консуматор. В Гърция субсидията на декар е 86 лева, у нас – 32. Как тогава да сме конкурентоспособни? 14 години се говори за уеднаквяване на европейските субсидии и още не сме го видели.
- Сегашните кризи – инфлация, скок на горивата и енергията, Ковид пандемия - как удариха зърнопроизводството?
- Всички бизнеси са потърпевши. Вярно е, че на базата на изброените кризи тази година има по-високи борсови цени за нашата продукция, но това не ни дава никакви гаранции. При нас целият икономически цикъл се пресмята една година напред. Докато миналата година плащахме по 350 лева за 1 тон тор, сега цената на амониевия нитрат е 1470 лв. Същото се отнася за препарати, консумативи, транспорт. Ако обаче следващата година в САЩ, Бразилия и Аржентина има свръхпроизводство на зърно и неговата борсова цена се срине, тогава сме вътре с двата крака. Така стоят нещата. Въпреки че зависим от пазара, миналата година постигнахме свръхпроизводство. И това не става с 32 лева субсидия, каквото и да си говорим. Това става с обучения, знания, постоянен растеж през годините. В същото време онези, които не бяха производителни, отпаднаха от сектора. Цената на земята се вдигна – от 60 лева на декар преди години, днес гони 3000 лв. И това е така, защото земята се работи, от нея се печели. И всичко това е продукт на нашия труд, не е продукт на субсидиите.
- Таван от 100 хил. евро – това е заложено в коалиционното споразумение на четирите управляващи партии. Каква е Вашата позиция?
- Ако бъдат въведени тавани, трябва да се приспадат пълните разходи за заплати и осигуровки. Това пише и в европейския регламент. Това е мярка и за изсветляване на сектора. Ние плащаме високи заплати на механизаторите и пълните осигуровки върху тях. И няма как да бъде иначе, този труд изисква квалификация. Ние сме на светло, при нас няма измами. При нас няма заплата от 900 лева. Няма яснота на базата на какъв анализ идва и този коефициент, основан на 2,5 пъти средната стойност на стандартните заплати. На каква база е определено, че на един работник се падат 2370 дка? В отделните сектори заплатите са различни, много браншове са в сивия сектор. Не са актуализирани и понятията за малко, средно и голямо стопанство. Доста са въпросите относно таваните. Надявам се, че до един месец те ще бъдат решени. Ние не искаме да убиваме онова, което вече е изградено. Нито едно устойчиво зърнено стопанство не е получило нещо наготово. Те са се изграждали постепенно през годините – с труд, със знания, с инвестиции. Не трябва с лека ръка да се зачерква нещо, което е градено в продължение на 20 години. Това ще донесе сътресения в целия стопански сектор. Затова не бива да се случва.
- Публична тайна е, че в зърнения сектор има хора, които стопанисват по над 1 млн. дка земя – те ли са причина за лошия обществен имидж на целия бранш?
- Да, така е. Те не са членове на НАЗ, но работят в сектора. Обикновено ни слагат под общ знаменател. Голяма част от негативите, които ние търпим, са именно поради много едри производители по места. При нас има земеделци от всякакъв калибър, има и малки, има и големи – с по максимум 50-60 хил. дка обработваема земя. Ние, като организация, защитаване интересите на всички. Тези, за които говорите, ги има, но те не са наши членове. Обективната картина в сектор „Зърнопроизводство“ е следната: 32 млн. дка е обработваемата земеделска площ в страната. Средната рента е около 60 лева. Лесно може да се пресметне какъв финансов ресурс влиза в собствениците на земеделска земя у нас. Няма външен инвеститор, който да влага подобен финансов ресурс в държавата. Ако годишната субсидия е 1 млрд. и 100 млн. лева, ние даваме 1 млрд. и 500 млн. лева като ренти. Отделно, социалният ефект в селата – там ние сме и майка, и баща – и за тъжни, и за весели събития. Всяка зима колегите почистват селата и пътищата около тях – на изцяло доброволен принцип, без да имаме договор с АПИ. Явно народопсихологията ни е такава – хубавите неща се забравят бързо. Сочат ни с пръст, защото имаме, защото караме скъпи коли. Ами имаме, защото се трудим и сме си изкарали парите. С тези пари сме платили заплати и осигуровки, платили сме си и данъците към държавата. За съжаление, през годините е наслоена една омраза към зърнопроизводителите, но нека си го кажем - не без помощта и на колеги от другите браншове. Не разбирам защо е тази злоба, затова винаги съм казвал – който желае, да дойде и да работи в земеделието. За да види дали е лесно. Казвал съм го на не един министър – да дойде администрацията един месец на полето, при нас, за да разбере що е то истинско земеделие. То не се прави зад бюро. Някои хора свързват селото единствено със селска къща за гости. Надяваме се на разум – за да не се откажат нашите деца от това да продължат бизнеса на своите бащи и деди. За да не се разруши нещо, което е работещо и пълни държавната хазна. Малко се уморихме от тези постоянни битки. Затова искам да кажа на управляващите – слушайте гласа на работещите земеделци.
