1. Начало
  2. Интервюта
  3. Растениевъдство
  4. Мария Димова, консултант: Нашият опит може да бъде полезен за бъдещите Оперативни групи

Мария Димова, консултант: Нашият опит може да бъде полезен за бъдещите Оперативни групи

Оперативна група в България – трудният, но възможен път за прилагане на подмярка 16.1 на ПРСР

- Г-жо Димова, представете една от първите оперативни групи в България, получила финансиране за разработване на иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие.

Това е ДЗЗД „Иновативно земеделие за висока ефективност“, което включва експертен екип от Аграрен университет - Пловдив и осем земеделски стопанства от основните зърнопроизводителни региони на страната. Чрез четири основни групи експерименти върху предоставени от фермерите земеделски площи общо над 2000 дка и ползвайки опитни полета на научното звено, в рамките на 3 стопански години ще се разработи нов организационен метод - Иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие с цел висока ефективност и подобряване на почвеното здраве. Целта е да се направи научнообосновано и статистически доказано сравнение при отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица между четирите основни вида обработки на почвата: оран/дисковане, нулева обработка, минимални обработки и ивична обработка. Резултатите ще включват комплексни анализи - физични, химични, биологични, икономически, влияние на начина на обработка върху добива – количествено, качествено, икономически показатели – разходи на единица площ и за единица продукция, рентабилността, почвеното здраве - микробиалния състав, дишане на почвата, активен въглерод, хумуса, общия азот, калий, фосфор и др. основни микро и макроелементи, физичните свойства на почвата – уплътняване в различи слоеве, устойчивост на агрегатите, водопропускливост и др./ Проектът е в края на втората от трите си години на изпълнение.

оперативни групи

 - Какво е Вашето участие и роля в проекта? Защо се включихте?

В периода на подготовка на проектното предложение участвах в изграждащия се екип като консултант, който да запознае заинтересованите участници с условията на стартиращата за първи път в България мярка 16.1 на Програмата за развитие на селските райони и да подготви пълния набор от документи, включително бюджета и Плана за действие - най-съществените документи, които задават концепцията на всяко проектно предложение по тази мярка. След подписването на договор за финансиране бях ангажирана като част от екипа, който отговаря за функционирането на Оперативната група. В момента аз отговарям за подготовката на документацията по междинните и годишни отчети, за подаването на текущи заявки за плащания, за промените и цялостната комуникация с Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“. В този смисъл познавам всички етапи и административни процедури, през които проектът ни трябваше да мине.

Мотивът ми да се включа в подобен проект беше да разширя познанията си и да видя отвътре как на практика ще се случва подпомагането на иновациите в българското земеделие и да опитам нещо ново, въпреки че си давах сметка колко трудна ще е реализацията на подобен проект.

Още в началото на предходния програмен период иновациите и насърчаването на връзката наука-земеделие бяха изведени като ключови приоритети и знаейки, че това ще е дългосрочна тенденция в Общата селскостопанска политика на ЕС, исках да съм подготвена и с практически опит. Натрупването на опит в проекти за иновации беше и мотивът за участниците земеделски производители. Реално всички, които се включихме в проекта, не търсехме толкова финансовите ползи, а по-скоро опита да се намери подкрепа за проекти, които са с повече перспектива, с повече наука.

Нашият проект договори почти максималното финансиране по мярката 842 хиляди лева. Но това е сума реално за девет участника, за цели три години. Макар и да не е съвсем точно, грубо казано, това са по около 90 хил. лв. на участник или по 30 хил. лв. на година. В нашата оперативна група участват фермери, които обработват над 30-40 хил. дка земя. Можете да си дадете сметка, че безвъзмездно финансиране от 30 хил. лв. за година за тези стопанства не е сума, която да им изглежда достатъчно примамлива, ако не се интересуваха от други, нефинансови ползи.

 - Потвърдиха ли се Вашите очаквания, че ще е трудно и бихте ли ни разказали как на практика сформирахте оперативната група, през какви стъпки минахте?

Ще разкажа малко по-подробно, защото вярвам, че нашият опит може да бъде полезен за бъдещите оперативни групи. Концепцията на мярка 16.1 трябваше да включва две фази Първа фаза - подкрепа за сформиране на оперативни групи, за привличане на участници, за обединение около тема, проблем, иновация, и втора фаза - финансиране на работата на вече създадена оперативна група по конкретен проект. Толкова се беше забавило стартирането на мярка 16.1 в България, че в края на предходния програмен период се наложи Министерството, колкото и да е нелогично, да отвори процедура само за втората фаза, т.е. нямаше нито време, нито подкрепа за самото формиране на оперативните групи. Те трябваше набързо да се самоорганизират. В нашия конкретен случай за тази подготвителна фаза безценна подкрепа дойде от Фондация „Америка за България“ и то не финансова, а организационна и мотивационна. Без подобен инициатор, двигател на първоначалните действия, трудно бихме успели със създаването на групата. Това е препоръката ми към бъдещите оперативни групи – задължително трябва да има инициатор и участник, който да води останалите, който да е двигателят на процеса, поне в началото.

През юни 2019 г. няколко фермери, тестващи и прилагащи консервационно земеделие у нас, бяха потърсили подкрепа от фондацията за експертиза и консултации от американски научни специалисти в областта на No-till. Чрез „Америка за България“, като модератор и домакин, на една първа подобна среща се формира идеята, че подобна експертна подкрепа може да се получи само, ако се създаде и формална структура - организация. Още тогава се заражда намерението за сформиране на дружество по Закона за задълженията и договорите. През есента на 2019 г. бяха оповестени условията на стартиращата мярка 16.1 и тогава с инициативата на „Америка за България“ се състоя втора среща с разширен кръг поканени заинтересовани страни - земеделски стопанства и представител на Аграрен университет - Пловдив. На тази среща аз присъствах като консултант с опит по ПРСР, който да представи възможностите да се реализира проект за иновации по отношение на консервационното земеделие по новата мярка 16.1. Реално стартът на мярката със заложения краен срок на подаване на проектите и с фиксираните изисквания накара участниците да съберат смелост да се включат в обединение, което под формата на Оперативна група да се опита, както казваха те: „Най-накрая да вкара малко наука в No-till в България“. Сроковете на мярката ускориха процеса по формиране на обединение. Всички си давахме сметка, че ще е много трудно, чисто административно, че това ще бъде един тестов проект не само за нас, но и за ДФЗ и Министерството на земеделието. Още тогава и аз като консултант виждах част от правилата и условията на мярката, които не съответстваха на действителността, многото бумащина и имах своите неизяснени въпроси. Но въпреки това, събрахме смелост да действаме. Важно е да се подчертае, че не всички участници се познаваха помежду си. Решаващ фактор беше авторитетът на фондацията, както и представителят на Аграрния университет – Звездомир Желев, който беше спечелил доверието на повечето участници земеделци. Както подчертах, финансовата част не беше това, което мотивираше участието. Всеки имаше своите притеснения за българската „обща работа“, но това, което според мен надделя, е желанието да се търси експертиза, да се ползва наука, да се работи заедно по конкретни проблеми, да се споделя опит. Всички участници си даваха сметка, че е крайно време не всеки да се спасява поединично, а да се търсят научнообосновани решения, да се рискува с малки опитни участъци и активно да се търсят и прилагат иновации. Наличието на възможност за реализация на проект по 16.1 беше поводът да има срокове, параметри, които да се съблюдават и да се стартира един процес на обмяна на идеи, практики, тестове на тема No-till. Беше ангажиран юрист, който да консултира създаването на дружеството, а аз като консултант се заех и с допълнителни организационни дейности, така че да успеем да подготвим нелеката документация на проектното предложение. Избрахме концепция на проекта, така че да сме сигурни, че ще получи значителен брой точки при оценката - минимум 8 земеделски стопанства, поне 4 земеделски култури, всички участници по равно направиха вноски за осигуряване на сумата, която носеше точки за финансов капацитет, събрахме научен екип с отлична експертиза и CV-та. Успяхме да направим добро проектно предложение. И въпреки че бяха подадени само около 50-на проекта, отне цяла година разглеждането им и поканата за договор. Проектът ни беше класиран на трето място със съвсем малка редукция на заявените разходи. В нашия проект не бяхме заложили никакви активи, освен специфични почвени сензори, които искахме да измерват във всяко едно стопанство определени показатели. Общата им стойност за групата беше 36 хил. лв. и точно този разход не беше одобрен с мотива, че това не е специфично оборудване /тълкувание на определена дефиниция по мярката/. Доста разочаровани бяха участниците и понеже активите са важни за проекта, групата впоследствие ги закупи за своя собствена сметка.

 - Какво ви затрудни да стартирате проекта?

Първо, трябваше да изпълняваме проект от януари 2021 г., а знаете, че стопанската година стартира октомври, т.е. площите с есенници вече са засети. Това е първата специфика, която в новия програмен период трябва да бъде коригирана. При земеделски продукти, при които има сезонност, периодът на изпълнението на проектите следва да е логически свързан с технологичните срокове на тестваните култури или отглеждани животни. Преди да правим разплащания за нужните ни торове, семена, препарати, трябваше да проведем обществена поръчка за избор на изпълнител по ЗОП, тъй като имаме участник бюджетна структура като Аграрния университет. Вместо ДФЗ да извърши предварителния контрол на подготвената от нас документация в рамките на месец, срокът продължи няколко месеца. Но ако при инвестиционните проекти това забавяне отлага старта на някакво строителство или покупка на актив, тук текат месеци, част от проекта, в които не може да се ползват текущи разходи и реално заложените в бюджета средства за тези месеци се губят безвъзвратно. Хубавото при нас беше, че участниците бяха мотивирани и взеха решение, че ще стартират изпълнението на опитите, като разходите първоначално са изцяло за тяхна сметка. Това, което през цялото време спасява нашия проект е, че участниците искат, а и имат финансовата възможност да го изпълняват и без подкрепата на мярката.

Реално заради провеждането и контрола на процедурите по ЗОП бяха загубени 9 месеца със заложени оперативни разходи за семена, торове, препарати.

Другият основен проблем е форсмажорното почакване на цените. В проекта са заложени цени по подадени оферти от януари 2020 г., а пазарните са значително по-високи. Проектът е одобрен при заложен максимален размер за всяко перо разход, а следва да се изпълнява години по-късно, в условия на криза, по време и след COVID пандемия и при наличие на военен конфликт в Европа с всички негативни последици, свързани със затруднени доставки на торове, препарати и значително по-високи цени. Например, максималният разход за еднодневна командировка за член на екипа на оперативната група е 30 лв., от които 10 лв. са дневни, тогава за пътни остават максимум 20 лв. Ние имаме участници от Варненско и Шуменско и няма как с този бюджет за гориво да се осъществи пътуване от Пловдив, където е екипът на оперативната група и Аграрния университет до тези стопанства и обратно. Всички разлики отново остават за оперативната група. Всичко това затруднява финансовото изпълнение на проекта и пречи на качеството на реализацията му.

 - Поставяли ли сте тези въпроси пред Министерството на земеделието? Как могат да се решат подобни проблеми в бъдеще?

На експертно ниво и в Министерство на земеделието, и в ДФ Земеделие виждаме, че има разбиране, но заложените условия на мярката и максималните стойности за разходите няма как да се изменят. Добра беше промяната, която Министерството и ДФЗ инициираха да допуснат междинни плащания на четиримесечие. Това е способ оперативните групи да се отчитат по-често и съответно да си осигурят финансиране. Непрекъснато се налага да искаме одобрения на промени по проекта и досега винаги сме срещали разбиране. Но темповете на работа на двете институции трябва да са по-бързи. Всяко изменение трябва да приключи с анекс, който се съгласува от поне десетина служители и от МЗм, и от ДФЗ, защото договорът ни е тристранен. Случвало се е с месеци да изчакваме събирането на подписи на изготвен анекс особено покрай честите рокади в ръководствата напоследък.

Основният проблем, който виждам по мярката е, че трябва да се помисли за друг подход, различен от този, с който сме свикнали по инвестиционните проекти. Там и да се наложи промяна на модел трактор, например, това е еднократна промяна. При подмярка 16.1 се финансират текущи разходи за дълъг период. Тези разходи са много променливи, не подлежат на точно планиране. Да не говорим колко е абсурдно години преди да разработваш иновация да имаш точна представа перо по перо от какви материали и услуги ще имаш нужда, от какви препарати за растителна защита или от какви медикаменти при животните. И моделът с подробното предварително заявяване на тези разходи, с пазарно проучване и три оферти, а впоследствие избор на изпълнител - било то по ЗОП или по съответното ПМС, не е ефективен. Когато реално се изпълнява проектът, вече са нужни други като вид материали или те са на нови цени. Считам, че в много по-голяма степен за тази мярка трябва да се разработи подход с прилагане на стандартна таблица на разходите на единица продукт, финансиране с единна ставка. Много по-лесно би било например за проект като нашия, ако знаехме, че имаме определена максимална сума на декар за разходи за семена, торове и препарати и в рамките на тази сума да можем да закупуваме конкретни материали, нужни ни към момента по актуалните пазарни цени. В изпратения за одобрение Стратегически план е посочена общата рамка на подкрепата за сътрудничество и съм удовлетворена, че тези способи за определяне на плащанията са посочени като възможни. Дано се мисли и върви в тази посока в бъдеще. Много е важно как ще бъдат изготвени детайлните условия за кандидатстване и изпълнение на бъдещата вече не мярка, а интервенция.

 - Ясно ли е вече как ще се финансират в бъдеще проектите на оперативните групи?

В Стратегически план видът на интервенцията е COOP 77 Сътрудничество с наименование „Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“. Общата концепция е сходна. Ще се финансират оперативни групи, които ще бъдат обединения по Закона за задълженията и договорите или по силата на споразумение за партньорство. Задължително е участието на поне един земеделски стопанин, но кръгът на потенциалните участници е разширен. Освен научни институти и висши училища в сферата на земеделието, възможни участници ще бъдат и регионално или национално представителни браншови организации. Максималната помощ за първата фаза или стъпка за проучване на приложимостта на новаторския проект е до 15 000 евро. При втората стъпка, когато ще се финансира същинското функциониране на оперативната група, максималният размер на субсидия е 400 000 евро, като периодът е удължен до 5 години.

Новост е, че ще бъдат допустими и проекти за т.нар. неселскостопански продукти /извън Анекс 1 на договора за ЕС, например етерични масла/, но при тях максимумът на проекта ще е до 350 000 евро. Общият планиран бюджет за това направление за цялата страна и период е малко над 40 млн. евро. Немалък бюджет, който се надявам да се разходва ефективно.

  - Оптимист ли сте, че мярката може да са прилага успешно в България?

Интервенцията може да има реален ефект само, ако значително се опрости администрирането и ако Управляващият орган извлече поуки от проектите, които сега се изпълняват. Ние, като консултанти, оставаме на разположение за препоръки и мнения, стига да има кой да се вслуша в нас. Надявам се оперативните групи да нямат съдбата на организациите на производители – съществуващи основно на хартия. При оперативните групи имаме един „административно грамотен“ участник като аграрните университети или научните институти, които имат капацитета да подпомогнат изготвянето на качествени проекти и имат финансовия интерес да осигурят допълнителни средства за своите служители. Но за да се включат активно и земеделските стопанства, към които е адресирана подкрепата, за да е полезна за тях интервенцията, ще трябва значително да се намали административната тежест, да се опростят начините за изпълнение, да се намерят работещи механизми за подпомагане на реалните разходи на една оперативна група. Нека се акцентира повече в посока постигане на резултати, а не отчитане на разходи и представяне на документи безкрай. Това важи всъщност и за всички останали механизми за подкре

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.