Ставката за намаляването на пестицидите също няма да покрие разходите, убеден е председателят на УС на Дунавските овощари
- Г-н Колев, обяснете защо нарекохте някои от екосхемите в стратегическия план неработещи за сектор „Плодове и зеленчуци“? Дайте пример.
Визирам екосхемата за екологично поддържане на трайни насаждения. Това е екосхема, която е доброволна за земеделския производител, при която той поема ангажименти и получава компенсаторно плащане. В предишния програмен период тази схема беше за затревяване на трайни насаждения. Поддържахме междуредието затревено и натрошавахме клоните след резитбата, за да получим ставка от 32 лева/дка. За съжаление, в този програмен период ставката е намалена на 22 лева/дка, като са вкарани много допълнителни изисквания. Освен че трябва да поддържаме междуредието затревено и да натрошаваме клоните, ние трябва да засаждаме тревни смески, които да обогатяват почвата с азот, което е допълнителен разход. Трябва да обработваме реда с отклоняващи култиватори, което също е допълнителен разход. Това изискване е задължително, но на някои наклонени терени изобщо е неприложимо, което означава, че тази екосхема дискриминира някои от производителите. Тези обработки се правят няколко пъти през годината - между 3 и 6 пъти, в зависимост колко е влажна годината, колко бързо расте тревата, което ще доведе до един разход средно от около 50 лева/дка. За тази екосхема производителят ще получи 22 лева/дка компенсаторно плащане. Сами може да си направите сметката, че това е наполовина от допълнителните разходи, които той прави. За съжаление, няма никаква информация към производителите какво трябва да направят. Много от тях няма да са запознати и ще кандидатстват по тази екосхема и след това ще трябва да връщат пари. Тези, които са запознати, просто няма да изявят желание на участват по тази екосхема. Средства ще останат и ще бъдат върнати в ЕС. Министерството знае за това. Знае за тази нереално ниска ставка. Знае, че има риск средствата да останат неусвоени, но няма да направи нищо.
- Дайте пример с друга екосхема.
Тази за намаляване на пестицидите. Бюджетите там са прекалено малки. Примерно, сектор „Зърнопроизводство“ получава 65 евро на хектар, а сектор „Плодове и зеленчуци“ получава 122 евро на хектар, тоест два пъти повече. Но нашите разходи за намаляване на употребата на пестициди са много по-големи. Примерно, ние не трябва да използваме глифозат. Глифозатът е тотален хербицид и при една употреба на този препарат трева повече не изниква. Ако ползваме селективни хербициди, ще се наложи да направим две-три третирания. Тяхната употреба е много по-скъпа и всяка употреба излиза по-скъпо на декар, отколкото глифозатът и това съответно води до много по-големи разходи за земеделския производител. Тази ставка по никакъв начин няма да компенсира по-големите разходи, които производителят ще направи.
- Смятате ли наистина, че е неадекватен предвиденият бюджет за подпомагане на сектор „Плодове и зеленчуци“ в планински и полупланински региони?
Абсолютно. Той е прекалено голям и на база на това, че ограничението е 15 декара, е абсурдно да се задели такъв голям бюджет за планинско земеделие, като при достигането на максимална ставка този бюджет ще остане неусвоен. Абсурдно е някои зеленчуци да имат по-малък бюджет, а да претендираме, че те са традиционни за нашата страна.
- Вие как си представяте обединението във вашия сектор „Плодове и зеленчуци“ - с пазарна цел?
Може да се случи, но все още производителите нямат стимул да го направят. Има прекалено много пречки. Първо, търговското предприятие, което е разрешено по наредба, свързва всички лица и те стават свързани за вечно време и един да има някакви проблеми с кредитирането, всички други се повлияват от това. Второ, всеки един от тях трябва да преглътне част от егото си в името на общата цел, а народопсихологията ни не го позволява много. Така че, за момента смятам, че такива организации със стопанска цел все още не могат да станат работещи. Не сме узрели.
Интервю на Анета Божидарова
