Илия Проданов, председател на НАЗ: Ножицата се разтваря - себестойността расте, изкупните цени – не
- Г-н Проданов, каква е ликвидността на стопанствата към момента?
Когато не си конкурентен в световен мащаб, това не ти позволява да продаваш на цена, която да оставя печалба, което води до това да не можеш да натрупаш оборотни средства, за да посрещнеш тежки години, каквито сектора преживя последните три. Войната в Украйна я посрещнахме с може би добри резерви. Имаше една година на по-спокойно реагиране на кризата. Оттам нататък, още на втората година секторът за зърнопроизводство имаше нужда от подпомагане по украинската помощ.
На третата година от войната получихме средства по украинската помощ, разделени на два транша. Това донякъде спаси натрупаните кредити от предходните години.
- Каква е разликата между двете войни като влияние върху агросектора?
Войната в Украйна донесе висока себестойност, но повиши донякъде и изкупните цени, поне за кратък период. Войната в Иран обаче повиши себестойността много, а цената остана абсолютно статична. Няма промяна в изкупната цена на нашите продукти. Дори някои от тях има спад.
За това ножицата толкова много се отвори и създаде голям проблем на сектора. Защо имаме нужда от ликвидност? Защото тази ножица ще се увеличава, ефектът върху себестойността ще става все по-голям. Колкото по-рано успеем да запасим стопанствата със суровини за производство – торове, горива, препарати – толкова по-малък ще е ефектът върху себестойността.
- Има ли презапасяване сред фермерите, така че да се стремят да купуват торовете, предвид очакваното поскъпване?
За съжаление, няма. Това, което преди 7-8 години беше практика – стопаните да купуват лятото торовете за цялата следваща година – сега не се случва поради липса на средства. В момента нито едно стопанство няма запасено.
Тревожно е за няколко причини. Войната в Иран реагира върху Ормузкия проток, откъдето идват природният газ и амоняк за Индия и Китай, които са основните световни производители на тор.
Ако те няма откъде да си купят газ и амоняк, ще се насочат към нашите доставчици – Северна Африка и САЩ. Българските заводи за тор работят с природен газ и амоняк. Ако Индия и Китай агресивно започнат да купуват от нашите доставчици, тези ще предпочетат по-големите консуматори.
Тогава не само цената ще е непосилна, а може и да няма наличност на тор. Сценарият да няма тор е реален. Не в следващите седмици, но е реален. Затова казваме, че на нас ни трябват сериозни мерки.
- Европейските чиновници вероятно ще кажат: няма страшно, ако европейските фермери намалят добивите, ние ще внесем продукция чрез търговски споразумения.
Абсолютно е така. Проблемът, който не се отчита от Брюксел, е, че в България за 5 години 35% от стопанствата са изчезнали. Земеделието като професия не се създава за един ден. Не можеш да внесеш от Пакистан, Индия, Китай или Непал хора, които да се занимават със земеделие.
Ако броят на хората, които могат да го правят, намалява, скоро потреблението ще подмине производството. Тогава Европа ще се опитва на пожар да го компенсира. Дори и да се внесе продукция, логистиката може да се срине.
Европа вече видя как липсата на диверсификация в доставките на петрол, газ и амоняк разруши индустрията ѝ. Затова хранителната независимост е ключова. Ако я разрушим и станем зависими от внос, това е абсолютно предателство към европейските хора.
- Част от това предателство е, че се сключват търговски споразумения, без мерки за контрол и компенсации за фермерите.
Да, абсолютно. Европа има достатъчно правила, но никой не ги спазва.
Министерският съвет взима решения за всяка позиция. Позицията за Меркосур беше одобрена на 27 октомври 2025 г., но браншът научи това твърде късно. Ако бяхме знаели, щяхме да реагираме по-рано. Затова създаваме офис в Брюксел за постоянна комуникация с евродепутати, комисия и парламент.
- А как върви диалогът с Министерството за подкрепата на фермерите?
Имаше пресконференция, но нищо не се разбра. Имахме срещи с Министерството на икономиката и Министерството на земеделието. Изчистихме част от мерките с конкретни дати и срокове. Плащанията към фермерите ще бъдат ускорени.
Що се отнася до директната подкрепа за торове и препарати, създадена е работна група между Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и бранша. Целта е съвсем скоро да се изчисли ефектът върху сектора и нужната подкрепа.
- Как стоят нещата със СВАМ таксите?
Това е директно от джоба на фермерите – 100 лева на тон за всеки земеделец. Трябва да бъде суспендирано. На 13 април ще има среща с производителите на тор за разработка на план за действие в ЕС.
- Европа реагира бавно...
Да, Европейската комисия е мудна. Хансен, комисарят по земеделие, е провален – не се справя с кризи, с финансиране на сектора, със СВАМ таксите, с търговските споразумения.
- Как ще се действа при внос на слънчоглед с пестициди над нормата?
България е единствената държава в Европа, която допуска трети сценарий – пренасочване за индустриални цели. Но другите държави превантивно връщат или унищожават. Следваме европейските норми, но България трябва да въведе и контролни процедури като в Румъния, за да не се нарушават правилата.
Интервю на Валентина Спасова
