От над 1 млн. дка площи с памук, днес отглеждаме едва 10 хил. дка, разказва проф. д-р Нели Вълкова, директор на Институт по полски култури в Чирпан
- Проф. Вълкова, през 2024-а Институтът по полски култури - Чирпан навършва 100 години от своето основаване. Производството на памук, което в България е било на много високо ниво, как се развива днес?
В момента развитието на това производство не е на добро ниво. През 80-те, 90-те години имаше над 1 милион декара памук в България и той беше основната сеитбооборотна култура на пшеницата, но за съжаление след това нещата се промениха. Имаше няколко преработвателни предприятия „Текстилни влакна“ - в Хасково, Нова Загора, Стара Загора и Бургас, но те бяха закрити, с изключение на това в Хасково. В един момент се оказа, че на производителите няма кой да им изкупи памука и площите започнаха да намаляват.
Въпреки всичко, Институтът в Чирпан продължи своята работа - имаме традиции в производството на нови сортове памук и в производството на семена.
Когато в ЕС решиха, че ще субсидират културата чрез специална схема, като такава субсидия могат да получат само Франция, Испания, Гърция и България, интересът отново се възвърна. За България бяха определени 100 хиляди декара квота за памук, които могат да бъдат субсидирани, но се оказа, че ние не можем да направим 100 хиляди декара и решението на ЕК беше да останат 33 хиляди декара. Заради субсидията от 66 евро на декар, доста земеделски производители, които по-рано също са отглеждали памук, решиха да възобновят културата. Така площите се увеличиха, но отглеждането на памук не е толкова проста работа. След като не получиха необходимите добиви, малко по малко производителите започнаха да се отказват.
В предходните пет години имаше около 30 хиляди декара площи с памук, но постепенно намаляха и тази година може би има около 10 хиляди декара. Сега вече навлязоха новите комбайни за прибиране, технологията е по-различна. Има възможности да се увеличат площите.
- Коя е най-голямата трудност при отглеждането на памука?
Памукът изисква стриктен контрол на плевелите. В България няма регистрирани хербициди за контрол на плевелите при памука по време на вегетация. Почистването на полетата не може да стане само с обработката на почвата. От няколко години се опитваме да накараме една от агрохимическите компании да регистрират такъв хербицид, но нямат интерес, защото площите в България са много малко и не си заслужава да хвърлят средства, за да го регистрират.
Какви са обичайните добиви?
Памукът е изключително сухоустойчива култура и у нас се отглежда при неполивни условия. Даже в години с малко валежи се получават нормални добиви от 150 до 200 килограма от декар.
- Къде се реализира памукът?
През последните години гърците изкупуват нашия памук. Той отговаря на техните изисквания за качество, въпреки че е малко по-груб, но за сметка на това е известен със своята здравина.
- В Стратегическия е план е заложена специална интервенция за памука, което означава, че в новия програмен период пак се стимулира това производство. Очаквате ли отново интерес към културата?
Стимулира се, определено. В последните години цял свят набляга на естествените влакна, вече изкуствените остават на заден план. В този смисъл, вероятно отново ще има раздвижване в интереса към културата.
- Какво е характерно за нашата селекция при памука?
България се намира в северния район на разпространение на културата. Нашите сортове са най-ранозрелите в света, с вегетационен период 110-115 дни. Много рано узряват и много рано се прибират. В института работим в две направления в селекцията - едното е за висок добив, другото е за качествено влакно. Имаме такива сортове, които са с по-фино и по-дълго влакно, но те дават по-нисък добив, отколкото другите, които дават по-висок добив и малко по-грубо влакно. И единият, и другият вид си имат своето значение в производството.
През последните години навлязоха и чужди сортове, но те невинаги дават добър добив. Когато годината е по-дъждовна и температурите са по-ниски, чуждите сортове много трудно узряват или въобще не узряват и това принуди част от земеделските производители да се откажат.
- На каква цена се изкупува памукът?
За миналата година цената на неомагнен памук беше 70 евроцента на килограм. Омагненият памук се прави на бали и цената достига до 1800-2000 лева на тон. През последните години пазарът е стабилен, върти се около тези цени.
Интервю на Анета Божидарова
