С развитие на лозарството искаме да осигурим добра заетост в района и да запазим местния сорт Гъмза, който е нашата гордост
Вие се занимавате със зърнопроизводство и лозарство. Разкажете как започнахте този семеен бизнес, как възникна любовта Ви към земеделието?
Фирмата ни е създадена през 1993 година от баща ми, тогава с моя брат сме били още ученици. През 1994 г. се уволнихме от казармата и оттогава досега работим заедно. Нашите родители са се запознали в Лозаро-винарския институт в Плевен, след това дошли да живеят в Ново село. През всичките тези години нашите родители са работили в растителната защита в земеделието. Аз и моят брат също винаги сме обичали земята, техниката и това ни накара да се занимаваме с тази професия. Ние сме собственици и в същото време началници, но работим наравно с нашите хора, работниците.
Работите в район, за който казват, че е северозападнал. Как с помощта на земеделието се опитвате да го възродите?
Намираме се в Северозападна България, която се счита от мнозина за много западнал район, но ние мислим, че земеделието, лозарството и овощарството могат да създават заетост и поминък и могат да бъдат причина за хората да намерят начин и смисъл да останат в България. Искаме да развием лозарството, което винаги е било поминък в този район и с него сме известни не само в България, но и по света – с новоселските вина.
Основният Ви бизнес е зърнопроизводството. Колко декара обработвате към настоящия момент?
Обработваме 30 хил. дка земя. От две години започнахме да се занимаваме по-сериозно и с лозарство. Имаме около 180 дка стари лозя, още 180 нови лозя и в бъдеще мислим да направим още около 210 дка.
Какви проблеми срещате в лозарството?
Основният проблем е липсата на работна ръка. Доколкото можем, осигуряваме добра работна заплата. Нашите работници са млади хора. Надяваме се и занапред да се справяме добре. Доволни сме от тяхната работа.
Защо решихте да диверсифицирате производството?
Защото виждаме, че в района зърнопроизводството не осигурява добра заетост и се надяваме, че с лозарството ще създадем още работни места. Все пак да има някакъв поминък в този район, специално в община Ново село и в същото време да запазим местния сорт Гъмза, който е нашата гордост. С това и да запазим славата на Новоселските вина, които са доста познати и добри, разбира се.
Каква сортова листа поддържате?
Сортовата листа на новите лозя е 40 дка Гъмза, 40 дка Совиньон Блан, 40 дка Шардоне, другите са Мерло и Каберне Фран. От старите лозя основно сортовете са Гъмза 60 дка, Ркацители 80 дка и останалите Каберне Совиньон, които са засадени около 1972-1974 година.
Това е една закачка с времето. Нали така?
Да, лозарството в този район е една стара традиция. Съществуващата изба е създадена от хората от селото под формата на кооператив и е построена с доброволен труд. От моите родители сме наследили любовта към лозарството, към земеделието и затова искаме да продължим тези традиции.
Колко килограма даде тази година Гъмзата?
Тази година от старите насаждения получихме добър добив - около 1200-1300 кг от дка. В нашия край сме доволни от добивите и от качеството.
Каква е изкупната цена на червените и белите сортове в този регион?
Изкупната цена в нашия регион, както и в цяла България, варираше от 50 стотинки плюс ДДС до 65-70 плюс ДДС в зависимост от сорта грозде.
Това добра цена ли е или има още какво да се желае?
Аз смятам, че това е добра цена, защото ние трябва да ценим качеството и добива от декар.
Благодарен бизнес ли е гроздопроизводството?
Гроздопроизводството е благодарен бизнес, ако стопанинът си гледа лозето както трябва и получи добрия добив, тогава няма от какво да се оплаква.
Каква е инвестицията на декар?
Инвестиция на декар в моите лозя достига до 4000 лева. Това е доста голямо перо, но участвахме в програма на ЕС за създаване на нови лозя. С тези средства направихме капково напояване. В проекта влизат разходите за телове, колове, лозички. Абсолютно всичко. Тази година смятаме да реализираме още един проект за новите насаждения, които ще бъдат 210 дка, и да се надяваме, че всичко ще бъде като предишния проект. Освен с този проект за засаждане на млади лозя, имаме и проект за оборудване на винарската изба.
Реализацията на нашето грозде от старите и новите лозя е единствено за нашето собствено винопроизводство, тъй като 2018 година закупихме старата изба в Ново село и от 2019 година ни е първата реколта вина.
Диверсифицирате производството. Правите лозов масив и след това - винопроизводство. Не се ли хвърляте в много дълбоки води?
Не. Ние смятаме, че с каквото сме се захванали досега, всичко се е получило. Надяваме се, че в това наше ново начинание ще ни провърви. Като имаш лозя, по-хубаво е да имаш и производство на вино, защото е по-сигурно.
Искате да затворите цикъла на производство. Така е по-рентабилно.
Да. Искаме да затворим цикъла на производство. В случая Ново село се слави с производството на хубави вина.
Тук е Меката на Гъмзата, нали така?
Да. Тук е Меката на Гъмзата. И в момента има още Гъмза, която се отглежда на собствен корен, което в България никъде не може да се намери, без подложка, разбира се.
Каква е разликата между собствения корен и подложката?
Разликата е тази, че Гъмзата, която е истинската, която вирее само тук на собствен корен, тя е пощадена от болести толкова години, иначе в случая зрее 10 дни преди другата Гъмза, което е от голямо значение, защото самият сорт е с много тънка ципа.
Казахте, че тук в миналото се е произвеждало много вино. Какво се е правило в този край и как всичко е замряло след това?
В миналото е имало доста лозя, като цялото производство е идвало в тази изба и са правили около 12 милиона литра вино за онова време. Тогава е имало огромен руски пазар, изнасяло се е и за Европа. След връщането на земята и разбира се, на лозовите масиви, избата остава без суровина и оттам вече идва нейният упадък.
Лозарството е много тънък занаят. Това е едно хоби, което трябва да бъде поддържано с много пари.
Да, разбира се. Винарството е едно доста скъпо хоби, но надяваме се, че както обичаме земята, лозята, така обичаме и хубавото вино и мисля, че ще направим хубави вина и ще имаме добра реализация.
Споменахте, че искате да запазите поминъка на това място, защото тук е преминал целия Ви съзнателен живот и е много важно да се запази работната ръка.
На това разчитаме - да създаваме работни места и за в бъдеще. Работим и за облика на селото. Като дойде един чужденец или турист, първо с влизането му в селото да забележи младите лозя, хубавата изба и оттук започва обликът на селото.
Интервюто взе Диана Александрова
