Качествените вина и виненият туризъм могат да направят България разпознаваема на европейския пазар
Интервю с Румен Христов, член на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание
- Г-н Христов, какъв беше основният извод за Вас от дискусията за бъдещето на лозаро-винарството в Европа?
Основният изход е приемането на пакета „Вино“ от Европейския парламент и неговото по-бързо въвеждане в България. Това е традиционен, но труден сектор за българската икономика, тъй като конкуренцията в ЕС е огромна. В същото време е важно да търсим нови пазари извън ЕС – Индия, Австралия, за да надскочим един милиард потребители. Подкрепата за сектор, който има реален потенциал за износ, е критична.
- Как виждате конкурентоспособността на българските производители на вино спрямо утвърдените европейски марки?
Конкуренцията е трудна. Нашите винопроизводители са млади и ентусиазирани, но нямаме традицията на Франция, Италия или Австрия за белите вина. Все пак, качествено вино на добра цена пробива на пазара. Много зависи и от правилното разпределение на средствата от ЕС – например субсидии по единица площ не винаги отразяват реалните разходи на лозари, овощари и зеленчукопроизводители.
- Местните български сортове могат ли да повишат конкурентоспособността ни?
Да, определено. Потребителят винаги търси нещо различно. Трябва да последваме примера на Хърватия – първо, качествени вина от български сортове, предлагани в нашите курорти, независимо от сезона. Винен туризъм също има бъдеще и е важен за промоцията на тези продукти.
- Сделките с държавите от МЕРКОСУР предизвикаха много критики. Каква е Вашата позиция по тях, както и по сделката с Индия и предстоящата с Австралия?
Що се отнася до МЕРКОСУР, преговорите започнаха още през 1992 г., когато бях млад заместник-министър, и продължиха дълго, за да бъдат изчистени всички въпроси. Сключената сделка включва защитни мерки чрез мита и създаден фонд за компенсиране на загуби на българските производители. Например, ако се внесе 500 хиляди тона пшеница на по-ниска цена, засегнатите производители ще получат компенсация от този фонд.
Що се отнася до индустриите, които ще се възползват най-много – това са автомобилостроене, фармацевтика, машиностроене, луксозни стоки като вина и коняци. Това не означава, че сме пренебрегнали земеделието – напротив, подкрепяме сделката, защото е полезна за европейските граждани, а засегнатите земеделски производители ще бъдат подпомогнати.
- А какви ще са условията по сделките с Индия и Австралия?
Сделката с Индия предвижда сериозна защита на чувствителните селскостопански сектори. Например, мита за алкохолни продукти ще се намалят от 150% на около 20%. Това е голяма стъпка, защото открива възможности за износ на български производители. Статистиката показва, че средната износна цена вече е 4 евро, което е положителен сигнал за пазара.
- Как гледате на протестите на COPA и COGECA във връзка с ОСП и тези сделки?
Това са браншови организации, които защитават интересите на своите членове – напълно нормално. Ние разбираме опасенията, но ако се налага, ЕС може да увеличи средствата за подпомагане на засегнати подсектори, за да се компенсират потенциалните загуби.
- От къде ще дойдат допълнителните средства за компенсации?
Най-често чрез преразпределяне на съществуващите субсидии. ЕС е започнал с 85-90% субсидии за земеделие, а сега този процент е малко под 50%, тъй като производителността и технологиите се увеличиха.
Интервю на Велина Велинова
