Иван Мушев, председател на Съюза на производителите на зърнени и маслодайни култури - Пазарджик и член на УС на НАЗ: Напояването е основният фактор за оризопроизводството
- Вие се занимавате с оризопроизводство, какви са предизвикателствата в този бизнес?
В момента най-актуалният проблем е свързан с реализацията на ориза. През последните години има износ основно към турския пазар, но на по-едри сортове ориз, тип Балдо. Този ориз вече е продаден. С неговия пазар няма проблем за момента. Има проблем с реализацията на средното зърно, което е масово за нашия пазар. В края на септември ще жънем и тогава ще установим каква ще бъде реколтата, но в момента има количества, които стоят непродадени на ниски цени - около 1,65-1,70 лв., а арпата е под 1 лев, но няма търсене.
Миналата и по-миналата година нямаше проблеми с реализацията и цените бяха доста по-високи, защото в Италия имаше голяма суша и те купуваха и от нашия пазар.
- Какви са разходите на декар?
Разходите на декар са около 500-600 лева.
- Трудно ли е производството на ориз?
Трудно е. Има проблеми с плевелите, които са по-устойчиви, защото са водни и по-трудно се унищожават, имаме също така неприятели – гъсеници.
- Оризопроизводството е определено като нечувствителен сектор, което отнема от възможността да се възползвате от европейски средства.
Така е. Нечувствителен сектор е, защото последните години има добри приходи от ориза благодарение на цената и добивите, които успяваме да постигнем.
- Какви субсидии получава секторът?
Оризопроизводството беше включено първоначално в субсидиите по украинската помощ, но беше изключен като сектор, който не страда от войната в Украйна , единствено остана помощта за напояване, при която се компенсират до 80% от направените разходи за напояване.
- За отглеждането на ориз за един сезон каква вода е необходима?
Тя е по формула на Напоителни системи и е 2400 кубика на декар. Това е достатъчно за напояването на един декар ориз.
- Каква е цената за напояване?
Цената е 75 лева без ДДС за един декар ориз.
- Кажете ми за проблемите с напояването във вашия регион.
Бяхме на среща в Напоителни системи и ни казаха, че в язовир Тополница няма достатъчно количество вода и съответно ще спрат водата на колегите, които произвеждат други култури, но не и за ориза, защото иначе няма да имаме никаква реколта. Спряха водата. Ходихме на среща с министъра в МОСВ.
Реално проблемът беше, че НЕК, когато изпуска вода за производството на ВЕЦ-овете, които я подават към язовир Тополница и съответно към каналите, а това става сутрин и вечер, съоръженията Напоителни системи не могат да поемат водата и тя отива в реката. Трябваше да стане равномерно изпускане през целия ден. След срещата проблемът се реши и пуснаха вода на всички колеги, на които им беше спряна.
- Как се случи това?
Според мен Напоителни системи трябваше много по-рано да реагира и изобщо да не се стига до това, защото има решение. Язовир Батак е по-пълен от миналата година, водата може да се прехвърля спокойно от единия към другия язовир. Реално голям проблем е, че язовир Пясъчник не се пълни. Там, доколкото знам, съоръженията в помпената станция имат нужда от голям ремонт.
- От колко години е този проблем?
Тази година определено има проблем, защото ограничиха 20 хиляди декара с оризища в Пловдивския регион, защото в язовира няма достатъчно вода.
- Кажете какво се случи с тези оризища?
Колегите отглеждат други култури. Не могат да ги сеят с ориз, защото няма вода.
- Тоест, 20 хиляди декара оризища вече не съществуват поради липса на напоителна вода.
Точно така, от язовир Пясъчник. Ако оправят станцията, ще могат отново да започнат да отглеждат ориз.
- Като количество с колко се е понижило производството на ориз за последната година?
Приблизително с около 20 процента. Оризопроизводството в страната е между 100-120 хиляди декара, 20 хиляди декара в момента по-малко.
- Като количество колко произвежда страната ни?
Средно около 60-70 хиляди тона.
- Турция ли е основният изкупвач на вашата продукция? Има ли при вас сдружаване с цел по-лесна реализация на продукцията?
По-скоро всеки отделно си прави сделките. Има си достатъчно клиенти. Турция може да купува по-голяма продукция, просто трябва да успеем да отглеждаме сортове, които те търсят. Те са доста голям консуматор. За съжаление, България е малък консуматор на ориз и така или иначе трябва да изнасяме.
- Разкажете за вашето производствено предприятие.
Оризарната е в село Гелеменово. Капацитетът на предприятието е 120 тона преработка на оризова арпа за 24 часа. Ние не запълваме капацитета на предприятието. То работи, когато има заявки за ориз.
Общо има над 10 предприятия за преработка на ориз в региона на Пазарджик и Пловдив.
- Кажете какви пари сте инвестирали през последните години?
Никога не сме използвали европейски средства. През последните години сме закупили сушилни. Предстои да сложим още силози за съхранение. Инвестицията е със собствени средства.
Оризопроизводството не е включено в програми за подпомагане. Не че не сме искали, просто нямаше как да стане, защото Пазарджик се води много развит регион.
- Вие инвестирахте ли в поливната инфраструктура?
Да. Каналите всяка година ги изчистваме и ги циментираме, там където има нужда, възстановяваме ги изцяло за наша сметка, както и изчистваме отводнителните канали също за наша сметка.
- Доходоносен бизнес ли е оризопроизводството?
Много зависи от годината. Към момента е доходоносен.
- Като асоциация имате ли желание вашето производство да бъде подобрено? Имате ли някакви искания държавата да помогне?
Да, да се подобри напояването като цяло и да не ни пречат да работим.
Интервю на Диана Александрова
