Себестойността на земеделската продукция през 2022 г. ще бъде с около 50% нагоре, твърди Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите

В новата ОСП: Защо трябва да унищожим едни големи стопанства и да нароим един куп малки фирми?

- Новата ОСП влиза в действие след 2023 г. Готови ли сте за нея?

Всички колеги сме изключително притеснени. Какво ни чака и какво ще се случи. Защо не се говори. Защото няма тематична група, която да е активна и която да следи анализите. Това е изключително притеснително за сектора.

 - В коя си част новата ОСП е най-тревожна за Вас, зърнопроизводителите?

В липсата на информация. Фактът, че нямаме никаква идея към този момент. Аз съм убедена, че няма земеделец в този момент, който да попитате какво го очаква след 2023 г. и той да ви отговори. Причината за това е безкрайно многото неясноти в новия програмен период, който ни очаква. За голямо съжаление, тези неясноти се случват с голямото „съдействие“ на МЗХГ в момента. Това е истината.

Има Тематична работна група, в която браншовите организации участваха. Доколко са представителни е много дълга и трудна тема. Тази Тематична работна група няма събирания, което означава, че ние не получаваме информация от извора. Липсва ни информацията, която би трябвало да тече към нас от МЗХГ.

 - Кои от параметрите на новата ОСП, които вече са ясни, Ви притесняват най-много?

Така нареченото позеленяване или екологично насочените площи, които правим вече няколко години, е подготовка за позеленяването на Европа. Това е истината. Но когато не знаеш коя е следващата стъпка, става малко сложно.

 - Какво ще е мястото на зърнопроизводителите в новата ОСП?

За Европа, включително България, сектор зърнопроизводство не съществува. Притеснява ни по-„зеленото земеделие”, което ще правим. Това само носи тежести за нас. Това ще е една голяма бомба със закъснител. Биоземеделието е труден и скъп отрасъл, произвеждащ по-скъпа продукция и е нормално да е така. В този смисъл е много трудно да произведеш продукция в България като био и да я продадеш като такава. Ако приемем, че всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок.

Другото нещо е, че ще намалим производството, което правим. Продукцията ни като количество ще намалее. Има много неща, които можем да свършим без на всяка цена да ставаме биопроизводители.

 - Таваните как ще се отразят на зърнопроизводителите?

Първо, в България има действащ таван за субсидиите. Второ - няма такава икономическа логика: „Унищожи нещо работещо, за да създадеш друго нещо по-малко, което евентуално може да работи.”

Веднага ще дам пример. Преди няколко години се прие закон, според който земите от Държавния поземлен фонд не могат да бъдат давани на фирми, които имат над 10 хил. дка обработваема земя. Идеята на този закон беше всички хора, които искат да започнат се занимават със земеделие и нямат достатъчно земя, да участват на тези търгове с преференции. Резултатът беше никакъв. Нямаше нито един нает декар на този принцип.

Т.е., сега трябва да унищожим едни големи стопанства и да нароим един куп малки фирми. Искам някой да излезе и да каже откъде малките и средните ще вземат парите. Четох, че когато направим таван на плащанията в новата ОСП, ще останат едни милиони и тези милиони никой не каза как ще стигнат до малките и средните фирми. Ще вземем от големия, за да дадем на малкия и това се харесва на масовия потребител.

Икономическата логика е, че примерно при 4 500 дка обработваема земя ти трябва да имаш един комбайн. С цялото оборудване, ако говорим за чисто нов комбайн, цената е от порядъка около 700 хил. лева.

ЕС трябва да помисли как да стимулира малките и средните производители, които наистина имат нужда от подкрепа, да се кооперират, за да си съхраняват продукцията, да си закупуват заедно техника и т.н.

 - Оттук нататък какво ще става?

Чака ни една много трудна зима. Това е истината. Вървим към една много усилена инфлация. На практика цената на това, което произвеждаме в момента, е най-малкият проблем. Миналата година хлебната пшеница се търгуваше на нива 450-500 лв. В този смисъл цената към този момент на пшеницата не е уникално висока. Но другите разходи растат. Не ни чакат по-ниски цени на основни хранителни стоки. Себестойността на продукцията ни през 2022 г. ще бъде с около 50% нагоре.

 - В какво инвестират зърнопроизводителите?

Ние инвестираме в земя. Това е най-голямото ни преимущество. Познаваме земята, която работим. Другото важно нещо, което правим, е да инвестираме в иновации. Инвестираме в технологии, в ноу-хау, което да ни даде възможност да намалим разходите си. Говорим за програми, които правят почвени анализи. Говорим за намаляване използването на препарати за растителна защита. Това е начинът. Да се научим да пестим ресурсите, опазвайки природата и почвата. Така инвестираме в бъдещето.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.