Младият пчелар грабна приза „Най-добър млад фермер“
- Тази награда изненада ли е за Вас?
Наградата беше голяма изненада за мен, защото е голямо отличие на национално ниво. Това е висока оценка и много благодаря на Фондация ”Еврика” за това отличие.
- Разкажете за Вашето стопанство.
Развивам съвсем традиционно пчеларство, без някакви супер иновации. Отглеждам 270 пчелни семейства, разделени на два пчелина. Използвам техника на средно ниво. Практикувам подвижно пчеларство, което е малко по-различно от традиционното и е по-трудно, защото, за да се преместят семействата, се изискват огромни усилия. Преместването става предимно нощем и рано сутрин – зависим съм от климата и от други хора.
- Какъв финансов ресурс се иска за практикуването на подвижно пчеларство? Имате ли партньорство с градинари?
В нашия район, дори смея да кажа в цяла България, е много рядко разпространено превозването на пчелни семейства, с цел опрашване на овощни градини или други култури. Все още нямаме тази култура да поканим пчелари да извършват опрашителна дейност. Въпреки това, все по-често чувам за обратна връзка – това, че съм закарал пчелните семейства на определена паша, е допринесло за по-добри добиви, по-добро опрашване и все повече земеделци ни приканват да си закараме пчелните семейства на техните масиви, но съвсем безплатно.
- Доволен ли сте от подкрепата на държавата в сектор „Пчеларство“?
По-скоро не. Пчеларската програма вече приключи и дейности по опрашването са включени в стратегическия план. Много е бюрократичната работа по организацията на един временен пчелин и това трябва се върши паралелно с останалата работа. Рядко намираме подкрепа и в горски райони, и в земеделски райони, трудно можем да си намерим място, по-скоро хората смятат, че кошерите пречат. Но напротив - те могат да помагат.
- Как гледате на тази вечна война между пчелари и земеделци?
Битката все още върви. Основното е да бъдем хора. Има си точни, конкретни и ясни правила, които ако се спазват, не бихме имали никакъв проблем.
- Системата ЕПОРД работи ли?
Системата ЕПОРД ни уведомява, че земеделците ще пръскат. Обаче има безброй случаи, в които земеделците не обявяват, че ще пръскат в светлата част на деня, което е забранено при цъфтяща растителност и действително пречи много. Бих казал, че засега при нас, в региона на Нова Загора, имаме разбирателство със зърнопроизводителите, за което им благодаря. Те пръскат нощем - къде с разрешени, къде със забранени препарати, но въпреки всичко, нощното пръскане не причинява умиране на пчелните семейства. Много често пчелите стават агресивни, дори супер агресивни, но това е по-малкото зло. По-страшно е да умират. Всичко е въпрос на разум и на диалог, понеже разумните хора реално виждат ползата от пчеларството.
- Защо има толкова много пчеларски организации?
Това е типично по български. Манталитетът на българина е такъв, че всеки дърпа чергата към себе си. Всеки иска да се справя сам с определени проблеми. На практика виждаме по света какво става. Когато всички се обединят и кооперират - тогава постигат най-високи резултати. При нас го няма това нещо. Няма единомислие, първо. Второ, няма конкретни цели и решения, и трето - отношението на държавата не е толкова благоприятно, че да отвори диалог между асоциации, организации и сдружения за съвместна работа.
На първо място, трябва да се формира една организация, работеща, с ясни цели и с хора, които са готови да застанат срещу държавния апарат и да се борят за постигане на всичко, което години наред е изоставало. Виждам, че е много трудно да се организираме и да наваксаме онова, което сме пропуснали през годините. За момента не виждам коя организация би могла да го направи. Виждам успешни опити. Надявам се това да продължи и наистина да има обединение, което да е полезно за всички.
Винаги ни дават за пример съседни страни като Сърбия, Гърция, Румъния. В Румъния, например, пчеларите са имали много по- голям кръг от мерки, по които да кандидатстват през миналия програмен период, защото е имало кой да тича за тях и да изисква да бъдат въведени. Европа дава. Европа е отворена, стига някой да поиска и да го поиска така, че да може да се вземе.
- Каква е ситуацията в момента на пазара?
Ситуацията с пазара до миналата година беше плачевна, от тази година вече е трагична. От началото на войната, освен че цената се срина, няма и сделки, дори и на ниска цена. Виждам колеги, които са принудени да продават на ниска цена, защото нямат други доходи. Има залежаваща продукция от минала година. Следващото е вносът на мед от Китай и Украйна, който се пакетира у нас и се изнася за държави като Германия, с етикет български мед. Той е с ниска цена и ниско качество.
Ние сами си подбиваме цената на меда, понеже за голяма част от пчеларите пчеларството е допълнителен доход. Ходят на работа, занимават се второстепенно с пчеларство и това в един момент ги кара да се отърват от продукцията си на ниска цена. Това срива допълнително пазара.
- Доколко науката трябва да присъства в пчеларството?
Науката трябва да присъства в пчеларството точно сега, понеже имаше много висока смъртност през есента. Науката трябва да се намеси, защото се говори за най-различни теории и заболявания, които всъщност няма кой да потвърди и трябва да имаме компетентните органи и изследвания, които да покажат каква е причината за тази смъртност. Как да се справяме с нея и как да бъдем устойчиви.
- На каква цена в момента се изкупува медът?
В момента се изкупува от 4.50 до 6.80 -7 лева в зависимост от това дали е конвенционален или е био, и в зависимост от вида на меда. Миналата година продавахме на 5.80 лв. Тази година пак продадохме на 5.80 лв., но като вземем предвид инфлацията, веднага разбираме, че това е 20 процента спад в цената.
Интервю на Анета Божидарова
