Породата е атрактивна за стопани, които търсят по-малко ангажименти с работната ръка, казва д-р Евгения Ачкаканова, председател на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България
- Как отбелязахте 20-годишнината от създаването на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България?
Събрахме се с всички учредители, фермери, членове, приятели и колеги – включително и гости от Молдова, Турция и Франция. Беше едно много приятно и топло събитие.
- С какво се похвалихте на празника? Какво постигнахте за тези две десетилетия?
На първо място – с нарастващия интерес към породата Ил дьо Франс. Макар че сме една от по-малките развъдни организации в страната, броят на фермерите, които работят с тази порода, постоянно расте. Породата е месодайна и не се дои – това я прави атрактивна за стопани, които търсят по-малко ангажименти с работна ръка. Особено в малките ферми това е сериозно предимство.
- Колко членове има Асоциацията днес?
Над 75. С новите приеми тази година се разрастваме и сме представени в цялата страна. Имаме ферми в почти всички области, като най-наситено е присъствието ни в Силистренска, Търговищка и Разградска област.
- Как обменяте опит с Франция, откъдето произхожда породата?
Партньорството с Франция е изключително активно. Ежегодно организираме по няколко посещения – те идват при нас или ние отиваме при тях. Посещаваме ферми, обменяме опит, правим анализи. Тази връзка съществува още от 2003 година, когато започнахме първите контакти, а през 2005 година с първото внесено стадо основахме Асоциацията.
- Виждате ли интерес от младите специалисти към развъдната дейност?
Да, и това много ме радва. През последните 2–3 години привлякохме млади зооинженери – някои още студенти, други вече завършили. Те се включиха в екипа с много ентусиазъм и желание. Това е обнадеждаващо за бъдещето.
Каква е ролята на учебните и научните институции в работата на Асоциацията?
Нашата организация е пример за добро партньорство между фермер, научна институция и висше училище. Работим тясно с преподаватели от Тракийския университет и учени от Института по животновъдни науки в Костинброд. Заедно сме изготвили много материали, наръчници и ветеринарни програми. Науката трябва да е в услуга на фермера – това е нашата философия.
- Как фермерите приемат научните съвети?
За съжаление, не всички са отворени. Често се чува: „Не ми давай акъл, дай ми пари.“ Понякога има съпротива срещу съветите – хората се доверяват на традицията, на бащите и дядовците си. Но истината е, че породата има специфични изисквания и ако не се спазват, резултатите няма да дойдат. Именно за това се стараем да бъдем близо до фермерите – с посещения, консултации, обучителни дни.
- Каква е ролята на държавата в този процес?
Основната роля на държавата е да подпомага развъдната дейност чрез финансиране на Асоциациите. Въпросът е тези организации да планират дейностите си правилно и да са реално в помощ на фермерите. Разбира се, има и предизвикателства – административната тежест е огромна, документи се подават по едни и същи схеми многократно. Това демотивира много хора.
- Иновации в генетиката – прилагат ли се у нас?
Вече говорим за епигенетика, ДНК анализи, установяване на бащинство. Всичко това е част от модерната селекция. В нашите ферми виждаме как животни с висока генетична стойност носят по-добри резултати – не само за клане, но и за продажба като разплодници. Това е икономическа ефективност. Именно в това е ролята на развъдната организация – да създава и предлага качествени животни.
- Поддържате ли стадо и в института в Костинброд?
Да, имаме стадо с породата Ил дьо Франс и там. През зимата животните се отглеждат оборно, а през лятото – пасищно в планината. Тази система се отразява прекрасно на животните и имаме отлични резултати.
- И на финала – какво си пожелавате за бъдещето на Асоциацията?
Да продължим да работим като екип. Да виждаме усмихнати фермери, които вярват в това, което правят. Общото ни събрание тази година беше именно такова – пълно с хора, семейства, деца. Тези усмивки показват, че трудът ни има смисъл.
Интервю на Петя Пенчева
