Ако националното доплащане за животновъдите отпадне, трябва да се увеличи обвързаната подкрепа, за която да няма таван

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация в България

 - Г-н Караколев, каква част от бранша Животновъдство представлявате към момента?

Аз представлявам националната овцевъдна и козевъдна асоциация в България, в която членуват около 2000 животновъда с над 200 хиляди овце и кози. Породите, които представляват асоциациите, членуващи в националната и овцевъдна и козевъдна асоциация, са 7 или 8 породи овце и 6 породи кози.

 - Подпомага ли вашата асоциация по някакъв начин фермерите, които искат и кандидатстват по различни мерки и компенсаторни плащания?

Основните фермери, които биват подпомагани, са тези, които членуват в групите и организациите на производителите с оглед на това, че по спечелени проекти по Мярка 9 от ПРСР имаме повишаване на административния капацитет и чрез тази програма ние плащаме на администратори, които съдействат на фермерите при попълване на документи при кандидатстване и други техни нужди.

 - Колко организации на производителите успяхте да направите?

Успяхме да направим 21 организации и групи на производители, от които 5 в сектор мляко на този етап имат одобрени проекти по Мярка 9, и два проекта в сектор месо. От тези в сектор мляко три проекта са пред подписване по Мярка 4.2 за млекопреработка, надявам се в скоро време да има още два такива. Но от 21 проекта, кандидатствали по мярка 4.1, нито един не успя да се пребори.

 - Как си обяснявате това?

Липсата на реална преценка и представа в управляващия орган какво точно и как функционира и от какво има нужда една група, организация на производители.

 - Критериите бяха неизпълними за овцевъдите ли?

Бяха неизпълними за групи организации на производители. Тоест, една група-организация на производителите не може да се сравнява с един индивидуален бенефициент.

 - Вие много държите на обвързаните плащания. Какви са основните схеми и какви са резултатите, които отчитате?

Основното в обвързано подпомагане за овцете под селекционен контрол е в това, че тази година, всички кандидатстващи доказват нещо. А това доказване е много важно с оглед на това, че фермерът трябва да се приобщи към една по-легална икономика. Това е много важно и аз мисля, че схемата за обвързаното подпомагане, специално в този й вид, работи. Оттук нататък предизвикателството за новия програмен период е, че обвързаното подпомагане трябва да обхване абсолютно всички бенефициенти по всички мерки на подпомагане. Без значение дали става въпрос за овце, говеда, дали очертаваш пасища, ливади. Тоест - всеки един трябва да доказва.

 - Все пак, може ли овцевъдството да оцелее без обвързаното подпомагане и другите подпомагания по ПРСР?

Ако спрат всякакви видове плащания, тогава веднага минаваме на оня архаичен модел на отглеждане на овце, който в момента съществува в почти цяла Азия. И тук би станало същото, както преди 100 години, и ще имаме едно овцевъдство, което е по много примитивен начин.

 - Може ли да споменете някои от субсидиите, които овцевъдите получават?

В момента мога да спомена субсидиите за пасища, акциза за горива, de minimis, която става една регулярна помощ. Също така различните мерки - Мярка 11, Мярка 10 по ПРСР, за хуманно отношение към животните...

 - И ако се направи една равносметка, кои от европейските субсидии имат най-голяма полза за развитие на овцевъдството?

Всичките вкупом допринасят. Разглеждани една по една, всяка си има своите преимущества и недостатъци. Но мога да кажа, че ако се доразвият всички съществуващи схеми, ако се прилагат в пълния си размер, ще бъде в пъти по-добре, отколкото е в момента. Давам пример - в момента прилагаме ставка за хуманно отношение по Мярка 14, която е 7 пъти по-ниска от приетата за ЕС. Ние сами сме си го определили, никой не ни го е наложил. Представете си, че по „Хуманно отношение“ субсидията в момента да е не 10, а 60 евро. Как ви звучи? Само че тук бихме могли да кажем - да, ние ще ви дадем 60 евро, но очакваме от вас следните инвестиции примерно, или следното отношение. С други думи, винаги може да се измисли как с едната ръка да даваш, а с другата да учиш как става, или да изискваш. И тогава фермерите биха направили много неща. Но пак казвам, всичко е въпрос на един анализ, стратегия, на една визия.

 - Овцевъдството е характерно като поминък за необлагодетелстваните райони. Там именно хората достатъчно мотивирани ли са чрез получаването на европейски субсидии?

Аз мисля, че има мотивация, но не мога да кажа, че е достатъчна. Затова отново казвам, че трябва да има повече мерки или съществуващите да се развият. Ние все още не можем да покрием всички региони на страната с групи-организации на производители. Но ако се покрият и тези необлагодетелствани райони с тези мерки, ако се увеличи ставката, за да може и тези фермери да получават малко по-добра подкрепа, ако се разработят специални мерки за тях, имайки предвид региона, пазара в тези места, мисля, че те ще бъдат мотивирани значително. Тук наново опираме до следното - ясна преценка, съпоставка и критерии според необходимостта на бранша, а не според необходимостта на някои други институции.

 - Има ли в сектора технологичен напредък? Навлизат ли модерните технологии?

С инвестиционните мерки на ПРСР в сектора влизат такива модернизации. Не мога да кажа обаче, че са достатъчно. Затова трябва да се поработи как те да достигнат до повече бенефициенти. За да може овцевъдният бранш да стане малко по-привлекателен и по-лесен за тези, които работят в него.

 - Може ли да кажете колко от фермите вече минават на машинно доене?

Мога да кажа от собствени наблюдения как беше преди 10 години. Тогава имаше между 5 и 10 ферми в цялата страна, които използваха машинно доене. Сега тези ферми са от порядъка на няколкостотин, а може би и хиляда. Проблемът обаче остава в останалите. Там тепърва трябва да се работи много от всички заинтересовани, и организации, и институции, за да може на тези хора да им бъде дадена реална възможност час по-скоро да могат да се възползват от всички инвестиционни мерки и те да достигнат до тях.

 - Дискутира се на ниво ЕК да отпаднат за следващия програмен период обвързаното подпомагане и преходните национални помощи. Как ще коментирате това?

Националното доплащане може и да отпадне, но при това положение ще се увеличи обвързаната подкрепа, и аз мисля, че тогава биха се разработили мерки, които да обхванат изцяло всички животновъди, при различни условия, естествено. И така да не се усети липсата на националното доплащане. То да бъде компенсирано чрез обвързаните плащания.

 - Кои са вашите основни предложения за бъдещата ОСП?

Това, което досега сме дискутирали, са нашите работни предложения - таван на плащанията по СЕПП - 100 хиляди евро, обвързано подпомагане без таван, и таван на инвестиционните мерки - 500 хиляди евро.

 - Дайте пример - какво значи за обвързаното подпомагане да няма таван?

Когато имаш обвързано с производството подпомагане, когато на теб ти се изисква да произвеждаш, не трябва някой да те ограничава. Произвеждай повече, внасяй данъци в държавата, стреми се да увеличаваш производството, продуктивността на твоето стопанство. Но при СЕПП, директните плащания, в които влизат и пасища, това е феодализиране на страната, там трябва да има един таван от 100 хиляди евро. Тук ще дам примера, че почти нищо от това, наречено зърнопроизводство, не остава в страната като добавена стойност. Жънеш и на кораба. В България не остава нищо. Няма никакъв вторичен ефект от производството на зърно. А що се отнася до обвързаното подпомагане, има мерки в различните държави в ЕС и сега, които са много по-меки. Примерно, от 100 овце доказваш продажбата на 50 агнета и получаваш подпомагане. А що се отнася до тавана от 500 хиляди евро - това е направено с цел тези средства да стигат до по-голям брой субекти. А не както е в момента – хиляда или две хиляди стопанства от цялата страна се възползват от 1,5 млн. евро. Давам пример - като бройки стопанства в говедовъдството са около 7 хиляди, в овцевъдството и козевъдството - 8 хиляди. От 15 хиляди стопанства не е нормално да се възползват само 2 хиляди.

 - Как гледате на идеята на ЕК в следващия програмен период да се дава възможност на самите държави членки да подготвят правилата, по които ще се раздават европейските субсидии, и още по-важно - сами да определят какъв да бъде таванът на средствата?

Като бягане от отговорност. Доста мисии вече са направени, в това число и на представители на ресорните комисии към ЕП, обследвани са, дори има много журналистически материали от сериозни медии, и всички сочат едно и също - че на този етап, при така функциониращите в момента системи за разпределение на средствата има злоупотреби. И то големи. Има небалансирани подпомагания. Всичко това е в ущърб на голяма част от производителите. А това може да се избегне само по един начин - когато се решава на едно място, и в случая - от ЕК. Прехвърлиш ли отговорността на всяка държава, започват да надделяват различни лобита и общо взето надделява винаги едно и също лоби. Няма да забравя една моя среща с представители на Комисията по земеделие към ЕП, народният представител беше от Германия, който каза следното: Защо искаме таван 60 хиляди евро? Защото още в началото, когато решавахме да има такива субсидии в ЕС, макар Общността тогава да беше много по-малка, презумпцията е била една и съща. Ние смятахме, че една нормална заплата в ЕС е 5 хиляди евро. С други думи - ние искахме да дадем на всеки един субект, който се занимава със земеделие, 5 хиляди евро на месец. Това да бъде субсидията му, подкрепата му от ЕС. А се получи така, че различни субекти взимат милион, два, три, пет.“ Затова аз казах и в самото начало, че ние в момента феодализираме земеделието в страната. Това е пагубно!