Предположението е, че болестта е навлязла у нас от Гърция, твърди председателят на Българския ветеринарен съюз
Да започнем с генезиса на проблема. Не за първи път се сблъскваме с огнища на шарка в България. От кога и как се появява това заболяване у нас?
Исторически погледнато, в България е имало немалко случаи на шарка по дребните преживни животни. Последните по-сериозни огнища бяха през 2024 г. Първото беше регистрирано в Ямболска област в началото на септември и тогава успяхме да го локализираме навреме. По-късно, към края на годината, бяха установени случаи в село Желево и в района на Сливен. Тогава също бяха приложени ограничителни мерки и разпространението беше овладяно.
През 2025 г. обаче ситуацията е значително по-сериозна. От началото на юни в село Скобелева майка, Пловдивска област, беше потвърдено ново огнище, което бележи началото на настоящото разпространение. Към днешна дата (началото на август), броят на огнищата в Пловдивско е 65 – главно в общините Първомай, Марица, Садово и Раковски. Евтаназирани са около 4000 животни.
Има и две допълнителни огнища извън Пловдивска област – едното в село Шейново (община Казанлък, област Стара Загора), а другото – в село Капитан Андреево, област Хасково.
На какво се дължи тази безпрецедентна скорост на разпространение?
Не може да се даде еднозначен отговор, но основното, за което алармираме от Българския ветеринарен съюз и от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е нерегламентираната търговия с животни. Това е един от основните фактори за разпространението на заболяването. Шарката се предава чрез контакт с инфектирани животни, с хора или с превозни средства, преминаващи през обектите.
Освен това, преди около месец беше отбелязан мюсюлманският празник Курбан Байрам, по време на който се придвижват много животни – често без нужната ветеринарна проверка. Има и спекулации, че болестта може да е свързана с започналите проверки от Държавен фонд „Земеделие“, но това са само предположения.
Каква е епизоотичната обстановка в съседните страни?
Заболяването е разпространено в Турция от години. В Гърция в момента има над 130 активни огнища. Развитието там е изключително тревожно. Предположението е, че болестта е навлязла у нас именно от Гърция. След частичното отпадане на граничния контрол с влизането ни в Шенген, контрабандата на животни вероятно е станала по-лесна.
Как протича заболяването и какви са характерните клинични признаци?
Шарката е вирусно заболяване с инкубационен период между 4 и 21 дни. Клиничните признаци са сравнително характерни – най-вече кожни изменения около устата и носа, отделяне на гной от ноздрите, зачервявания, подувания и образуване на крусти (корички) по безкосмените части на тялото. Именно тези крусти съдържат висока концентрация на вируса и са основен източник на заразяване.
Друг признак е повишената температура. Заболяването се разпознава сравнително лесно от ветеринарните лекари, а и самите стопани често го забелязват навреме – особено в по-големите и професионално организирани стопанства.
Случва се обаче някои животновъди да опитат сами да лекуват животните, с което се удължава разпространението и се усложнява ситуацията.
Може ли заболяването да се сбърка с друго?
Да, възможно е. Най-често се бърка със заразната ектима, която също причинява кожни изменения. Понякога има прилики и със заболявания като шап. Въпреки това, окончателната диагноза се поставя лабораторно – чрез кръвни проби. До получаването им дори ветеринарният лекар не може да бъде напълно сигурен.
Какво трябва да направи един животновъд при съмнение за заболяване?
Най-важното е незабавно да уведоми регистрирания си ветеринарен лекар. Всеки животновъден обект по закон трябва да има сключен договор с такъв специалист. Стопаните не бива да се опитват да лекуват сами или да търсят помощ от съседи и колеги. Ако не могат да се свържат с личния си ветеринарен лекар до ден-два, могат директно да подадат сигнал до официалния ветеринарен лекар от БАБХ.
Има ли начин част от животните в едно стадо да бъдат изолирани при установяване на шарка, за да се спаси останалата част от заразата?
Не, няма такъв начин. Дори при откриване на само едно болно животно се прилага т.нар. стемпинг-аут метод – всички животни в стадото се ликвидират. Причината е, че някои вече са в инкубационен период, други показват клинични признаци, а трети може още да не са видимо болни. Няма възможност за селективна елиминация. Целта е максимално бързо ограничаване на разпространението, за да не премине заразата в други стопанства.
Може ли да се оптимизира времето за диагностициране на заболяването?
Основната роля тук има животновъдът. Колкото по-рано уведоми ветеринарния лекар, толкова по-бързо може да се реагира. При съмнение, колегата на място трябва незабавно да уведоми официалния ветеринарен лекар. Има разработена процедура за вземане и изследване на проби – кръвта се анализира в лабораторията в София, която работи почти денонощно. При бърза реакция, диагнозата може да се постави в рамките на един ден.
Какви мерки предприема държавата при установено огнище?
След ликвидацията на огнището се извършва пълна дезинфекция на стопанството. Важно е да се подчертае, че отглеждането на животни може да бъде възстановено след определен период, който зависи от конкретното заболяване и зоната на огнището. Стопаните получават обезщетения по пазарни цени, които към момента са в добро ниво.
Проблем възниква при местните автохтонни породи – те са в ограничен брой и при евентуална ликвидация генофондът им се губи. Вносните породи могат да се набавят отново, но някои от българските съществуват само в определени региони. Ликвидацията на такива стада носи риск от пълно изчезване на породата.
Каква е ролята на мерките за биосигурност?
Големите животновъдни обекти имат добре развити системи за биосигурност. Основният принцип е да не се допускат външни хора и животни във фермата.
Препоръчително е всяко новопостъпило животно, дори с изрядни документи, да бъде подложено на карантина, съобразена с инкубационния период. Така се намалява рискът от заразяване на останалото стадо. Освен това, във фермите трябва да има дезинфекционни площадки за автомобили, особено за млековози, които обикалят няколко ферми и представляват потенциален преносител на зараза.
Как стоят нещата при малките стопанства?
Те също крият рискове. При пасищно отглеждане животните от няколко малки обекта често се събират на едно място. Ако едно от тях е заразено, макар и още в инкубационен период, може да пренесе болестта и на останалите. Част от животните прекарват заболяването по-леко и не показват явни признаци, което прави ситуацията още по-трудна за контрол.
Каква е смъртността при това заболяване?
Смъртността не е висока, но икономическите загуби са значителни. Животните често остават безплодни или рязко намаляват млеконадоя, което ги прави стопански неизгодни. Истинският проблем е, че в случай на огнище, въвеждането на зони с рестрикции блокира пасищата, търговията с мляко, снабдяването с фуражи, както и работата на преработвателните предприятия.
Какви са икономическите последици от подобни случаи?
Първоначално, в радиус от 3 до 10 км около огнището се забранява излизането на паша, предаването на мляко и закупуването на храна. Последиците за млекопреработвателната и месопреработвателната индустрия също са сериозни – те не могат да изкупуват животни или продукция от такива региони. Ако заболяването се разрасне, може да се стигне и до забрана за износ на продукция към ЕС и трети страни.
Наскоро беше въведена забрана за влизане на външни лица, включително ветеринарни лекари, в животновъдни обекти. Как ще коментирате това?
За първи път от години, Изпълнителният директор на БАБХ прибегна до тази мярка. Забраната важи не само за ветеринарните лекари, но и за развъдните организации, пробовземачите и дори за официалните инспектори – освен при сигнали и неотложни случаи. Смятам, че това е разумна мярка, тъй като се прокрадна в обществото усещането, че ветеринарните лекари – макар и неволно – допринасят за разпространение на болестите. Такива спекулации са крайно нежелателни.
Какво представляват методите за кръгова и поголовна ваксинация? Кой метод е по-подходящ и в какъв етап от развитието на огнищата?
В Европейския съюз се използва терминът „спешна“ (или кръгова) и „поголовна“ (профилактична) ваксинация. Кръговата ваксинация е ефективна при малък брой огнища, когато могат да се локализират и създаде ваксинационна зона около тях. При разпространение в няколко области кръговите зони стават прекалено големи и този метод губи смисъл.
При кръговата ваксинация ограниченията за страната са почти същите като при поголовната, тъй като трети страни при износа правят оценка на риска. Движението на животни трябва да бъде строго контролирано, защото ваксинираните животни изграждат антитела, които при кръвни проби не могат да се различат от антитела, образувани при болестта.
Поголовната ваксинация е най-удачният метод при сериозно разпространение на болестта. В нашия случай, ако заразата премине отвъд Пловдивска област, най-вероятно ще се наложи именно тя.
Трябва обаче да се отбележи, че ваксинираните животни след това се евтаназират - те не остават живи в стадото, а целта е само да се спре разпространението на болестта.
Какви са икономическите и пазарни последствия от ваксинацията?
Ваксинацията води до икономически загуби основно заради ограничените възможности за износ. Европейският съюз и трети страни налагат забрани или ограничения за внос на животински продукти от ваксинирани райони. Особено засегнати сме ние, тъй като около 90% от нашите сирена и кашкавали се правят от овче мляко и голяма част от тях са предназначени за износ.
Ако се изгуби един пазар за определено време, много трудно се връща отново. Затова загубите са сериозни. Въпреки това, заболяването не се предава чрез месото или млякото и не представлява опасност за хората.
Какви мерки се предприемат за унищожаване на заразените животни?
Общините имат определени места за загробване на умъртвените животни, съгласувани с различни институции — регионални здравни инспекции, басейнови дирекции и други. Агенцията по храните организира и изпълнява тези мероприятия с обучен персонал, който извършва евтаназията по хуманен начин.
Интервю на Инес Златанова
