Добромир Домусчиев, председател на УС на Развъдна Асоциация Дунавски кон: Борим се да запазим и да възстановим тази ценна българска порода

Добромир Домусчиев, председател на УС на Развъдна Асоциация Дунавски кон

Организацията е в очакване на лиценз за работа с породата

 - Какво е състоянието на породата Дунавски кон към днешна дата?

Породата не е в добро състояние, меко казано. По официални данни са 700 коня, което е много далеч от истината. Реално има около 150 Дунавски коня. Причината да има все пак от 150 до 200 Дунавски коня е, че хората наистина обичат тази порода. Има хора, които си отделят от финансовите средства, за да гледат 2-3 коня.

 - Каква е причината за тези разминавания в цифрите?

Целта е комерсиална за определени хора.

 - Вие лично колко Дунавски коня имате?

Лично аз имам 8. 

Дунавски кон

 - Получавате ли субсидии?

Аз не получавам субсидии и не съм се занимавал изобщо с това нещо. По принцип е хубаво, но е една бумащина, едни отговорности. Навсякъде редките породи се субсидират, това не е лошо. Дават се 280 лева на животно на година. Петгодишен е периодът. Т.е., ако имате 3 коня и кандидатствате за субсидии, трябва да ги имате пет години тези 3 коня. Ако на един от тях се случи някаква беда, трябва да се купи нов кон. Просто има такива изисквания, които спират хората.

За един Дунавски кон в зависимост от начина на гледане тези пари стигат за две седмици до един месец. Зависи къде и как се гледа. Според мен разходите за един кон са между 200 и 500 лева на месец – храна, труд, почистване, медицински услуги.

В Унгария субсидията на Нониусите е 700 евро.

 - Разкажете за Развъдна Асоциация Дунавски кон.

Развъдна асоциация Дунавски кон е регистрирана в края на януари 2019 година. Това, което трябва да се направи, е да се работи професионално, за да се спаси породата, да се възстанови и да се подобри. Начините, с които се прави досега, особено последните десет години, според нас, не дават резултат. Има прекалено много доказателства, че това не е правилният начин на работа и след доста говорене и търпение, решихме да направим тази наша Асоциация. В края на миналата година подадохме документите към МЗХГ да бъдем признати като Развъдна асоциация и да получим разрешение за работа с породата.

 - Вие в момента сте в очакване да получите този лиценз. Какви ще са предимствата, ако го получите?

Ние сме не само в очакване. Ние продължаваме да работим, защото процедурата започна и в скоро време ще започнат проверките по фермите, за да видят, че конете, които сме декларирали, влизат в нашата програма. Ние имаме около 80 коня до момента. Двайсет и пет члена сме засега и се надявам в най-скоро време конете да станат над 100, и нашите членове - над 30.

 - Какви документи сте представили?

Най-важното е развъдната програма, разработена от професор Бързев и от зооинженер Христина Етърска. И двамата са специалисти, особено проф. Бързев, който е работил с породата над 40 години. Има инструкция за бонитировка и декларации, които се изискват от Закона. Ние сме ги осигурили. Сега предстоят проверките, за да се установят фактите, които сме изложили.

Нашият проблем е, че хора, които са работили с породата и имат отношение към нея, не са допуснати до тази комисия. Още не знаем състава на комисията. Подочухме имена, за които ме съмнява, че някои от тях са наясно с проблемите. С породата, освен една изложба, много други неща не се случваха.

 - Каква е Вашата визия за развитието на породата?

Ние се надяваме да получим този лиценз, защото според нас сме изпълнили всички изисквания на Закона, за да започнем да работим за породата. Ние не очакваме печалба.

Първата ни задача е да направим един много правилен случен план - кои кобили с кои жребци да се покриват.

 - Имате идея всички коне от тази порода да се съберат на едно място…

Това, което трябва да направим, е да се опитаме да реализираме тази идея и да съберем голяма част от конете на едно място. Всички конезаводи по света са така и всичките породи са на едно място и се работи с тях по един начин.

Ходих в Унгария, където е нониусът, от който излиза нашата порода. Ходил съм осем пъти в техните конезаводи. Ходил съм в Ирландия, в Англия. Там най-хубавите животни излизат от конезаводи, в които с животните се работи по един начин.

По този начин може да се спаси породата, защото във всички краища на България да има Дунавски коне и да се гледат по различен начин, това не е най-доброто за породата.

Автор: Валери Станев

булагро 2021 - сеялки

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.