Причината е заради бързото разпространение на шарката и липсата на адекватни мерки, твърди председателят на Сдружението за опазване и развъждане на Маришките овце
Как оценявате щетите от шарката по овцете и козите към момента?
В област Пловдив ситуацията в овцевъдството и козевъдството е драматична. В рамките на около 40 дни възникнаха 113 огнища, а са унищожени над 12–13 хиляди овце. Това е трагедия.
Поне в моята съзнателна практика такова нещо не се е случвало. Смятам, че голяма част от проблема се дължи на неправилна оценка на риска от разпространение на заболяването. В момента в Гърция има над 600 огнища, като са унищожени над 150 хиляди овце.
Но това не е оправдание за липсата на ефективни мерки, защото сравнявайки с Гърция, ситуацията е различна. Те имат около 7,7 милиона овце и 2,5 милиона кози и могат да си позволят евтаназия на стотици хиляди животни, без да застрашат националния си потенциал. Докато в България потенциалът за овцевъдство и козевъдство е почти унищожен.
Броят на овцете и козите непрекъснато намалява. Трябва да се спре с неточните статистики – официалните данни сочат около 1 милион овце, докато според експертите реалният брой е между 600 и 700 хиляди. Това трябва да бъде отчетено от правителството и да се вземат специфични мерки за възстановяване на потенциала.
Как се разви заразата?
Първото огнище възникна на 1 юли в село Скутаре. До 16 юли заболяването се разпространи в 42 огнища. Явно беше, че трябва да се премине към други мерки. Кръговата ваксинация, за която говорят някои специалисти, вече беше закъсняла. Тя е ефективна, когато се прилага веднага след появата на първите огнища.
Но такава мярка не беше приложена. Отговорните институции не са взели ясна и категорична позиция за справяне с епидемията.
Какви са последствията за породите?
Щетата не е само в унищожените овце, но и в националния генофонд. Нашите две породи – Бяла Маришка и Вакла Маришка – са ценни български породи. Те са създадени от предишни поколения овцевъди и нашето сдружение се грижи за тяхното опазване и усъвършенстване вече 30 години.
Сега този ценен генетичен ресурс е заплашен от изчезване – не само заради ограничен брой животни, но и заради бързото разпространение на болестта и липсата на адекватни мерки. Нашето сдружение загуби 19 стада – унищожени бяха 2400 овце от породата Бяла Маришка. В момента тази порода е застрашена от пълно изчезване.
Може ли заразените животни да бъдат спасени?
Възможно е. Съществуват методи за временни мерки, които позволяват животните да преодолеят заразата и да изработят имунитет. Възможно е вирусът да изчезне до три месеца, като се спаси поголовието. Липсата на адекватни действия води до унищожаване на потенциала на България за производство на овцевъдна и козевъдна продукция.
Как се отразява това на пазара?
Износът на българско сирене в момента е около 3500 тона, а не 5000, както беше съобщено. Ако се унищожат овцете, износът ще бъде спрян за 8–12 месеца. Съществуват млекопреработвателни предприятия, които внасят мляко отвън и го изнасят, но ако се спазва технологията за производство – пастьоризация на 65–70 градуса за 30 минути – продуктите остават безопасни за консумация.
Шарката по овцете не е опасна за хората, нито за продуктите от заразените животни. Проблемът е само за овцевъдите и генетичния ресурс.
Какво трябва да се направи?
Трябва да се вземат специфични мерки за защита на автохтонните породи. Възможна е кръгова ваксинация, лечение и временни мерки, които да минимизират загубите и да запазят потенциала на сектора. Евтаназията не трябва да бъде единствената мярка. Науката и опитът на старите ветеринари показват как това може да се направи ефективно.
Интервю на Инес Златанова