Фермерството ми дава свобода, казва наследственият животновъд
Той е млад, образован и е… наследствен фермер. 27-годишният Ерик Борисов продължава семейната традиция в животновъдството и умело майстори деликатеси от овче мляко. В семейната ферма в село Ясен отглеждат пасищно 120 овце от породата Плевенска черноглава.
- Ерик, от къде тръгва традицията във Вашето семейство да се занимавате с животновъдство?
От дядо ми. Той е спец по животните. Аз съм повече по храните.
- Как се запалихте по животновъдството?
От малък помагам на дядо ми, но не съм бил на пълно работно време, защото ходех на училище - завършил съм езикова гимназия в Плевен с френски и английски език, след това учих във Великотърновския университет – специалност журналистика. Бях на 22 години, когато започнах да работя изцяло в стопанството.
- Вашите родители как приеха идеята да се занимавате с животновъдство?
Майка ми и баща ми първоначално бяха малко против, но в крайна сметка като видяха, че имам амбицията да се занимавам, в момента ме подкрепят на 100 процента.
- Какво Ви дава фермерството?
Тази работа ми дава свобода, за да решавам какво ще правя оттук нататък. Свободата е най-важното нещо.
- Свободата да изберете по-трудното. Не е ли така?
Животновъдството, може би, е най-трудният отрасъл в сектор Земеделие, още повече пък овцевъдството, тъй като грижата за животните е 24/7. Нещата още повече се отежняват, когато няма работна ръка. Тези животни трябва да излизат на пасищата. Трябва да се доят. Трябва да се обслужват. Трябва да се лекуват. Ако останем без персонал, ние сме загубени. Нашето стопанство набира персонал, който се задържа най-много месец и след този месец работниците напускат без предизвестие. Хората, които идват да работят в този сектор, нямат сериозността и нямат чувството за отговорност.
- Но Вие не се отказвате…
Аз виждам доста голяма перспектива в този отрасъл и не се отказвам лесно, но тези проблеми по някакъв начин ме мачкат, отблъскват ме, но няма как - трябва да се върви напред. Проблемите са навсякъде. Аз съм свикнал и така съм възпитан, че ако има някакъв проблем, обвинявам себе си. Гледам по-оптимистично, затова мога да кажа, че ми се получава и в бизнеса. Трудностите изграждат човека и фермера най-вече. Ако няма трудности, значи нещо не е както трябва.
- Защо залагате точно на тази порода?
Плевенската черноглава овца е универсална порода. Тя става за месо, мляко и за вълна. В миналото са я използвали доста за вълна. Преди 10-30 години това е била най-известната порода в България. Дава хубави млечни показатели - 2 литра на ден, ако се гледа правилно, има 110 процента плодовитост. Тази порода е създадена на Плевенския край. Не е капризна в сравнение с чуждестранните породи.
- Как си разпределяте задачите във фермата?
Животните се доят сутрин и вечер, когато са в лактация. Доим ги аз и дядо ми. В момента са в сухостоен период. Бременни са и сме ги оставили да си починат известно време, докато започнат да се агнят.
- А какви занаятчийски млечни продукти правите?
Има дни, когато правя селско сирене, което е без пастьоризация, без закваска, което е от току-що издоено мляко. Има дни, когато правя сирене по БДС. Има дни, когато правя кисело мляко, кашкавал. Когато овцете са в период на така нареченото прегаряне, правя и катък.
- Каква е стратегията за надграждане на бизнеса?
Разширяване на стопанството и увеличаване на производствения цикъл. Това ми е целта. За реализирането й ще ми трябват минимум 300 животни от тази порода, за да може стопанството да е една идея по-голямо. Да мога да разполагам с повече средства за инвестиции, за увеличаване на производството на занаятчийските продукти. Именно с тях искам повече да се разгърна, за да може да достигна до повече хора, тъй като в момента само познат повече на местно ниво в Плевенско.
- Как излизат сметките?
Когато фермата беше по-малка, приходите също бяха доста по-малко, сега нещата са по-добре откъм приходи. Получавам и държавна помощ. Имам пасища, които обработвам. С инфлацията няма как да сме добре, просто решихме да отложим инвестициите поне с една година, тъй като аз всяка година инвестирам дали в земеделска техника, дали в разширяване на стопанството, дали в уреди за производството на сирене, кашкавал и т.н. Тази година не съм инвестирал в нищо. Покачиха се цените на абсолютно всичко.
- Затварянето на цикъла е добро решение за развитие на бизнеса… Особено, когато стане дума за цената на млякото.
Аз не разчитам на мандри. Цялото мляко, което се добива от фермата, го преработвам. По думите на колеги, цената на овчето мляко, сравнена със стандарта на живот, тази година не е това, което те са очаквали, тъй като цената на литър е между 1.80-2 лева. Между другото се говори, че през 2023 година цените на овчето мляко ще са 2.80-3 лева на литър.
- Това добра перспектива ли е?
При 3 лева цена на млякото и 10 лева цена на агнешкото месо на едро, бих казал, че е добре.
