Хване ли те пчеларската краста, няма отърване, казва дядо му - доайенът Илия Павлов
Две години по-късно, точно на Свети Илия, отново сме в пчелина на Илия Павлов. „Не съм за пред хората“, категоричен е един от доайените на българското пчеларство. Отказва да говори пред камера, макар че часове наред водим разговор за състоянието на българското пчеларство.
Илия Павлов-старши
Внукът Илия Павлов от години е неуморен двигател в работата. Пристига от един от пчелините, готов за разговор вместо дядо си.
Първо питам каква е смъртността тази година, в контекста на всеобщия вой за висока такава. „На места нещата са добре, на други не толкова. Под 10% е смъртността при нас“, казва Илия-младши.
- Каква е причината за голямата смъртност тази година?
Комплексни са причините. Най-голямата за нашия район – Северна България – е сушата. Лошото е, че не се задават по-различни години, но както казва дядо ми, с природата няма как да се борим. Подценява се и акарът, там е нужен мониторинг и навременно третиране с регистрирани лекарствени препарати.
- Промените в климата ще наложат ли промяна в технологията на отглеждане на пчелите?
При това засушаване, ще се наложи да осигуряваме вода за пчелите. При нас със сигурност ще го правим, сушата и жегите са жестоки.
- Как контролирате акара във вашите пчелини?
Регулярен мониторинг и борба. И поддържане на постоянно силни семейства. Семейство, което е слабо, привлича неприятели, няма енергията да се бори с тях.
- Какво би казал на онези твои колеги, които третират с нерегистрирани лекарствени препарати, за да им излезе по-евтино?
Евтиното винаги излиза скъпо. Ако една година им оцелеят пчелите, на следващата няма да ги има.
- Шест месеца си бил в Австралия, за да видиш как се развива там пчеларството, имаш ли опция да емигрираш?
Най-лесно е да замина някъде. Но не виждам смисъл. Тук съм роден, тук искам да създавам семейство, да ми се родят деца. Да си водя моите битки, кошерчетата да се увеличават. Ако всеки реши да тръгне нанякъде, кой ще остане в България?
- Преди две години те снимахме, тогава нямаше приятелка, сега виждам момиче до теб, говориш за семейство и деца – много е хубаво това. Но нека тя да разкаже.
- Как попадна ти в тази фамилия пчеларска и облече този костюм?
Преди 7-8 месеца се запознахме с Илия. Аз по това време живеех в Германия, по любов се върнах в България. Всеки път, когато той ми разказваше за пчелите, на мен ми ставаше все по-интересно.
- Съжаляваш ли, че се върна в България?
Носталгията винаги е била по-силна от удовлетворението, че живееш в по-уредена държава и изкарваш пари. Затова изобщо не съм се колебала.
- За 8 месеца какво научи за пчелите?
Изумителна е тяхната организация на работа, перфектна система имат. Вече знам как една малка ларвичка се превръща в пчела-майка. А и Илия много увлекателно разказва и показва всичко в пчелина.
- Дядото на Илия е знакова фигура в българското пчеларство. Какво ти направи най-силно впечатление в тяхната фамилия?
Усетих много голяма топлина от тяхна страна. Приеха ме като част от семейството. Харесва ми това, че винаги когато има някакъв работен проблем, той се обсъжда и се взима общо решение. Смятам, че това единство и единомислие са ги довели до това ниво, на което са днес.
- Илия, цялата пчеларска гилдия знае, че дядо ти претърпя тежък инцидент преди 8 месеца, но го виждам в добро разположение на духа, той ли продължава да ръководи работата във вашите пчелини?
Абсолютно, той е умът на семейния бизнес. Аз и баща ми основно търчим, но насоките идват от дядо ми.
- Илия Павлов-старши е учител на мнозина български пчелари. Трета година снимаме „Пчелините на България“ и почти всеки първи пчелар казва, че се е учил на пчеларство от Илия Павлов, който обича да казва: „Хване ли те пчеларската краста, няма отърване!“ Пожелаваме му бързо възстановяване - сватба се задава във фамилията, на най-старшия се полага да води хорото.
Репортаж на Анета Божидарова
