Заради вдигането на цените се забелязва отлив на потреблението на млечни продукти
- Г-н Зоров, увеличението на цените на млечните продукти в някои случаи с 80% ще успее ли да компенсира загубите ви?
Това, че цените са се повишили, не означава, че млекопреработвателите са добре. Напротив, положението е катастрофално. Ние, преработвателите, сме вдигнали цените средно не повече от 20% за последните месеци, а увеличението на себестойността на сирене, кашкавал, кисело мляко и т.н. е над 55%. Алтернативните източници на газа, беше казано, ще са с 40% по-скъпи. Тогава нещата могат да излязат извън контрол.
- Как се движи цената на готов млечен продукт от мандра до търговец?
Търговците вдигнаха много по-рано авансово цените. Това, което наблюдаваме, е, че търговските надценки са много тежки: небалансирано разпределение на тежестта в цялата верига, преработвателят и производителят са на загуба, накрая продуктът е скъп. Над 70% е надценката след производител. Убийствена ситуация и смятам, че всички трябва да са съпричастни в този момент. Не някой да „преяжда“ с високи надценки, защото няма да има какво да продава след време, а и няма да има какво да консумира потребителят. Това е друга опасност. Това предричат и много световни анализатори - глад и липса на определен тип продукти. Когато един отрасъл губи, той престава да съществува. Най-потърпевш е производителят. Животновъдството и млекопреработвателният сектор работят на загуба. Това не може да продължава. Управляващите трябва да предложат формула. В Брюксел заявихме, когато се вземат решения за геополитически въпроси, някой трябва да е предвидил кой ще плаща сметката. Не може да е потребителят и производителят.
- Предвиждате ли синдрома на празния рафт?
Не мога да чертая черни краски, но това, което беше отчетено на последния Съвет по животновъдство, е, че за 3 месеца елитните стада са намалели и са се върнали на нивото от 2017 г. Животните ще продължават да намаляват, както и млякото, ако продължаваме без компенсации, поне частично на фона на цените на енергоносителите, фуражите. Колеги питат какво ще правят, ако газът спре. Никой не вярва на управляващите, че всичко е под контрол.
- Има ли спад в консумацията на млечни продукти?
Забелязва се, не само у нас. В европейски мащаб потреблението се е свило между 15 и 20% в количествено отношение. Не отричам, че с вдигането на цените на млечните продукти осезателно се забелязва отлив. Моето предприятие е увеличило цените средно с 10 до 15%. Това е увеличение от мандрата към търговеца. Търговците какво правят на регалите си, какви цени слагат - не коментирам, пазарна икономика.
- Какво предлагате, защото високата цена на рафта ще рефлектира не след дълго и върху производството ви.
Ясно е, че не може да повлияем на цените на стоките, на енергоносителите, на търговските надценки, можем единствено да искаме косвени компенсации от държавата и ЕС.
- Тогава цената в търговската верига няма да се намали.
Да, така е, но ще спаси млекопреработвателния бранш. Защото, ако тенденцията продължава, няма да има български продукти в магазините или ще бъдат много малко. Няма да има кой да ги произвежда. Никой няма да работи на загуба. Потребителят трябва да мисли, да взема правилното решение и да купува българско производство. В момента имам цял списък от мандри, които са пред затваряне, защото не виждат алтернатива. Преди 5 месеца прясното мляко беше 0,70 лв., в момента е 1,10 лв., увеличението върви към 50%. Къде е останала загубата - при фермера, заради цените на фуражите, и при преработвателя. Потребителят е привилегирован, защото получава продукт на занижени цени.
- Има ли опасност мандрите да спрат да работят и заради липса на мляко?
Практиката за внос на мляко от Европа затихва, защото няма свободно мляко. Алармирахме през годините, че сме силно зависими. Да, има някакви складови наличности и да спрат предприятията ще има за няколко месеца – два-три, а после?
Интервюто взе Диана Александрова
