Ние се намираме в голяма конкуренция с така наречените комерсиални породи

Проф. Дойчо Димов – председател на Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришките овце

 - Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце е почти на 30 години. Какво е развитието до момента?

В началото бяхме 17, а днес сме 111 участници на XIII-та Есенна изложба на Маришките овце. Относно овцете – в началото бяха около 600, а сега, особено Ваклата Маришка овца, достигна популационен размер 8000 животни. Успяхме да задържим на сравнително едно и също ниво Бялата Маришка овца, така че според нашите възможности и според условията, осигурени от страната, ние правим усилия да съхраним двете български местни породи, които са част от нашето културно наследство. 

 - На XIII-таЕсенна изложба на Маришките овце в Пловдив видяхме повече животни от породата Вакла Маришка. Тя ли е по-разпространена у нас?

Към настоящия момент към нея има по-голям интерес. Няма голяма разлика в продуктивните качества на Ваклите и на Белите Маришки овце. Онова, което отличава тези две местни породи от останалите е, че те са продуктивни. Забележете, че не казвам високопродуктивни. При добро хранене и гледане от Ваклата Маришка овца може да се получи около 130 л мляко на доилен период. А отбитите агнета на 60-дневна възраст носят допълнителен доход за фермера. Освен това, голямо значение при развъждането на тези две породи е голямата любов на местните овцевъди. В признаците и подходите, по които се води селекцията, е включен и показателят „красота“.

 - Какъв е ареалът на отглеждане на тази порода?

Бялата Маришка овца се отглежда предимно в Пловдивска област, но е разпространена в цялата страна. Трябва да се похваля, че в последните 4-5 години овцевъди от района на Банско проявиха интерес и вече имаме създадени няколко стада. Това е шанс за Бялата Маришка овца да оцелее, тъй като ние се намираме в голяма конкуренция с така наречените комерсиални породи. Новото поколение овцевъди се поддава на голямата реклама, с която идват интродуцираните породи и затова борбата е тежка. Нашата цел е да привлечем вниманието на хората, които имат желание да гледат овце, да гледат нашата порода. Ние приемаме това предизвикателство. Както много пъти съм казвал - овцете не са кучета и котки, а те трябва да носят доход, който идва от произведеното мляко и агнета.

 - Какви са най-ценните качества на породите? Каква е тяхната ефективност?

Това е комплекс от качества. Тези две български породи са с комбинирана насока на използване – и за мляко, и за агнета. На първо място, те са част от нашето културно наследство. На второ място, отглеждани по традиционна технология – те дават добър доход. Бих добавил и добрите вкусови качества на млякото и месото. Конкретно за месодайните качества – няма тази характерна тежка миризма на агнешкото и това привлича изискания консуматор. За съжаление, вълната, която притежават двете породи, а тя е мека, с 46 до 48 качество, някъде стига и до 50, няма достатъчно добра цена. Аз съм обнадежден, че всяко старо се завръща, така че се надявам бъдещите поколения да възобновят интереса към вълнените изделия. Бих добавил още, че и двете породи не са капризни за отглеждане.

 

 - А какво е качеството на генетичния материал на двете породи, как поддържате генетичните линии?

Имаме развъдни програми, които са одобрени от земеделското министерство. Развъдната програма на Бялата Маришка овца се осъществява с 875 овце-майки и 41 коча. През 2019 година са оставени за разплод 141 женски агнета и 13 мъжки от тази порода. На Ваклата Маришка развъдната програма се изпълнява с 8212 животни, от които 424 коча. Тази година за разплод са оставени 1735 женски агнета и 123 мъжки. Знаете, че и двете породи са със рисков статут. Целта на нашето сдружение е не само да ги съхраним, а и да усъвършенстваме техните продуктивни качества. Ние си даваме сметка, че ако тези породи не носят достатъчен доход на българските фермери, те няма да бъдат конкурентоспособни на останалите. Нашата работа е свързана на първо място с идентификация на животните, оставени за разплод. В същото време вписваме информацията в родословната книга и проучваме част от техните продуктивни качества. Това е една специфична работа, характерна за дейността на зооинженерите, които работят в развъдните организации.

 - Каква е цената на овчето мляко в момента?

За никого не е тайна, че през 2019 година изкупната цена на суровото овче мляко е между 1,10-1,20 лв. за литър. Това е ниска цена, която демотивира овцевъдите да доят през по-дълъг период. Тази нестабилна пазарна среда по отношение на ниските цени, както на млякото, така и на агнетата, дава възможност на хората да се адаптират към промените в пазарната среда. Когато цената на овчето мляко е ниска, тогава овцевъдите се стремят да отгледат до по-голямо живо тегло агнетата, а когато е висока – обратното. В този случай отбиват по-рано агнетата.

 - Кой е виновен за ниската цена на млякото?

Пазарът е свободен, а ние сме малка държава. В този случай навлизат чуждестранни производители, които са с много по-големи потенциални възможности. Това е една от основните причини цените да се колебаят, а местните овцевъди да бъдат притиснати.

 

 - Как да се постигне конкурентоспособност при отглеждането на овце?

Трябва да докажем добрите продуктивни възможности и адаптационни способности на нашите български местни породи при условията на традиционния начин на отглеждане. А именно – при добър оборно-пасищен режим те дават и добра, и ефективна продукция. В същото време това, което трябва да се подобри при отглеждането на овцете, е технологията, механизацията на самия процес. Това е доене, стрижба – всичко се извършва на ръка и донякъде отблъсква по-младата генерация. Необходимо е и изграждане на изкуствени пасища.

 - Каква помощ и субсидии получават животновъдите, отглеждащи тези породи?

Стопаните могат да се възползват от Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки под селекционен контрол. През последните няколко години българското земеделско министерство има правилна политика за подпомагането на овцевъдите, защото това производство се извършва при изключително тежки условия. Това е целогодишна ангажираност. Една подкрепа от страна на секторното ведомство, както за производство, така и за съхранение на местните генетични ресурси, е от голямо значение за нашето развитие. Това повишава потенциала на фермерите ни да имат по-голяма продължителност на развъдната дейност и овцевъдна продукция.   

 - Какви са Вашите очаквания за новата Обща селскостопанска политика от гледна точка на сектора, който представлявате?

Надявам се, че както сега, така и в близко бъдеще тази част от политиката на земеделското министерство за съхраняване на българските местни породи да има дългосрочен характер, тъй като България е страна, която е подписала декларацията от Рио де Жанейро през 1992 година. Българската държава е поела ангажимент да съхрани нашите местни породи, които са част от културното ни наследство. А за в бъдеще ние трябва да реагираме с по-гъвкави развъдни програми и производствени практики. Хубаво е и да се помисли за продукти с добавена стойност, нещо, което е произведено от самата ферма.

Нова тенденция от страна на модната индустрия в момента е естествено оцветената вълна. Във връзка с повишаване вниманието на обществото към опазването на околната среда се е завишил и интересът към естествените материали. Ако животновъдите, които отглеждат местни български породи, откликнат на този интерес, мисля, че това ще бъде една ниша, която ще допринесе за постигането на по-голяма устойчивост на това производство. През месец май бях в Италия на IX Конгрес за цветни овце и там видях изключително ценни вълнени изделия на много високи цени.

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар