Ние сме сектор с най-много създадени групи на производители

Янка Попова, фермер и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация

- Как се отразява ОСП на Вашия бранш?

Необходим е баланс при подпомагането на различните сектори, защото в края на втория програмен период имаме едно световно развито зърнопроизводство и едно примитивно животновъдство. След влизането на десетки милиарди за тези години, в около 90% от стопанствата в нашия сектор – или това са около 17 хиляди, все още доят ръчно. След наши инициативи през 2019 г. бяха нотифицирани 3 държавни помощи: за доилни съоръжения, за малки мандри за производство на фермерски продукти, за кланични пунктове.

 - Какъв беше интересът към тези схеми?

За един ден бюджетът за доилните съоръжения беше изчерпан. Това говори за огромната нужда, която секторът има. За мандрите също имаше интерес.

 - В новия програмен период на новата ОСП как искате да бъдат разпределени средствата?

Ние вече имаме становище. Средствата трябва да се насочат към приоритетните сектори – овошки, зеленчуци и животновъдство. Икономическият SWOT анализ показва следното: в първия програмен период от всички млади фермери, които са кандидатствали по мярка 112, само 10% са искали и са кандидатствали за развитие на животновъдство. Това означава, че има нещо, което прави интереса у младите недостатъчно силен. Тук се работи 365 дни в годината, 24 часа в денонощието, пазарът го няма, реализация на печалба почти е невъзможно. Вторият програмен период по мярка 6.1 виждаме малко по-завишен интерес към животновъдството. Една трета от кандидатствалите са били в сферата на животновъдството, другите две трети отново са в секторите овощарство и зеленчукопроизводство. Това идва да каже, че секторът не е привлекателен за младите заради тази примитивност на работа.

 - Инвестиционните мерки, обвързаната подкрепа как повлияха на модернизацията в стопанствата?

Имаме високотехнологични ферми, но при малките и средните, където е фокусът на ОСП, тази механизация я няма. Защо я няма? Искам да започна отдалеко. През програмния период 2007-2014 подпомагането тръгна и най-общо казано парите се ползваха от хора, които нямаха нищо общо с животновъдството. В първия програмен период директните плащания стигаха до животновъдите като цяло по линия на площните мерки. Трябва да имаш земя – мери, пасища и ливади, та този фонд нямаше регулация, заявяваше се от кого ли не и който беше 4 млн. дка, сега е 5 млн. вече, само 1,5 млн. се заявяваха от животновъди. Това отслаби сектора, защото в продължение на 7 години директните плащания от Европа стигаха само под тази форма. Тази загуба оказа своя резултат. Поземленият фонд трябваше да бъде насочен единствено към животновъдството. Вторият програмен период статуквото се промени и право да ползват мери, пасища и ливади имаха само животновъди с животни, доказани в системата ВЕТИС. Тогава влезе обвързаното подпомагане, то даде глътка въздух, но това не може да покрие загубеното време и пари. Липсата на директни плащания в първия програмен период постави фермерите в ситуация на липса на паричен ресурс. А когато тръгнеш да правиш един инвестиционен проект за модернизация ДФ Земеделие ти възстановява средствата в зависимост от интензитета и реализирания проект. Но фермерът има нужда от банков кредит. Отиваш в банката и тя ти ги отпуска срещу съответните обезпечения и с поне 20% самоучастие. Ако проектът е на стойност 100 хил. лв., то означава да имаш 20 хил. лв. Кой животновъд ще извади тези пари, той ги няма. Затова останахме в това незавидно положение.

 - Спасението не са ли организации на производители и повече фермерски продукти директно от производителя?

Това е спасение по линия на реализация на нашата продукция, защото там е другата спекула, другият проблем. Продаваме млека на 1 лв., базовата себестойност е 1,60 лв. Какви субсидии трябва да ни дадат, за да покрият тези загуби. Отиваме в магазина и какво виждаме: 16 лв. овче сирене, при положение, че преработвателят закупува суровината за около 4 лв. Къде отива разликата. И още един въпрос - сигурни ли сме, че обявеното на етикета кореспондира с реалността. За противодействие на тази пазарна ситуация идват на дневен ред организациите на производителите, директните доставки, за да може сами да си помогнем.

 - Какви са ползите от такива организации?

Ние сме сектор с най-много създадени групи на производители, защото последните години сме и най- потърпевши от пазарна гледна точка. Спадът в изкупната цена на суровото овче мляко е доста драматичен, при кравето няма такива огромни разлики в изкупната цена от предходни години. Тези организации точно затова се създадоха, за да сме по- резистентни на тези проблеми, освен това черпейки опит от европейските държави, където работят на този принцип от 100 години. Ние имаме 17 групи на производители и някои от тях имат подписани договори с ДФ Земеделие за изграждане на малки преработвателни предприятия. В момента има одобрени проекти за 4 такива групи на производители. Тенденцията е тази членска маса да се увеличава, защото ние предоставяме браншова консултация на колегите. Ние искаме да противодействаме на тази пробойна с цена, да стопим тези 16 лв. и когато предложим овче сирене, то да е на 100% такова, а и продуктът да стигне на най-ниската цена до потребителя. Иначе по мярка 9 се поемат разходи за поддържане на административния капацитет на тези групи и организации. Защото знаете ли за каква документация става въпрос, един човек това не може да го свърши. Ние имаме администратори, които обслужват фермерите. Ползите са няколко. На първо място - млякото, което ще събираме помежду си, няма да го даваме на 0,90 лв. или 1 лв. на прекупвач. Искаме добавената стойност да остане при нас. Влиза млякото в нашата мандра и излиза на една по-ниска цена, на принципа на гарантираното качество. И още нещо - необходим е засилен контрол от БАБХ към преработвателните предприятия. Голям проблем има с контрола и дали етикетите отговарят на съдържанието.