1. Начало
  2. Интервюта
  3. Животновъдство
  4. Равносметката за 2020 г. - нереализирана продукция и по-висока себестойност на птичите продукти

Равносметката за 2020 г. - нереализирана продукция и по-висока себестойност на птичите продукти

Димитър Белоречков, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България

  - Г-н Белоречков, да направим обобщение - каква беше 2020 г. за птицевъдния бранш.

Тази година е много тежка за птицевъдството заради това, че реколтата, специално за фуража, беше много слаба. Цените на фуража се покачват с всеки изминал ден, включително и вносните компоненти, така че храненето на птиците ще бъде все по-трудно. Ако има някакво подобрение, то ще бъде чак догодина след новата реколта.

Второ – заради пандемията има намаляване на вътрешната консумация на яйца и месо. Трето, има намаляване на износа, което също е много съществено. Трябва да подчертая, че износът даже и на патешко месо е компрометиран поради това, че основните купувачи Франция, Белгия, Испания също имат проблеми с Коронавируса и това оказва влияние на изнасяните количества и почти е спряло зареждането на патици. Специално при патиците и при бройлерите има проблеми с натрупването на месо в складовете, което трудно може да се продаде до края на годината.

Имаме много сериозни проблеми и с продажбата на месо от кокошки. Намален е и износът на бройлерно месо, намален е и износът на яйца. Освен това вътрешната консумация е намалена покрай липсата на летен сезон, предполагам, че същото ще се случи и със зимните курорти.

Производството в птицевъдството не е намалено, просто не е реализирано, а себестойността на продукцията е увеличена. Тоест, загубите са видими.

 - Предвиждате ли фалити в бранша?

Има предприятия, които са затворени. Естествено, като няма пазар те ще бъдат затворени. Проблемът за нашите предприятия е пазарът. Липсата на пазар - на вътрешен и на външен, оказва голямо влияние, и второто - цената на фуража, тъй като себестойността на продукцията става по-висока. Увеличени са и цените на медикаментите, ваксините, адитивите, на соевия шрот.

 - Какво е отношението Ви към ширещото се мнение, че клетъчното отглеждане на кокошки-носачки не е хуманно?

Това е един много сложен въпрос. Почти всички предприятия правят опити да построят някои сгради, в които да отглеждат по-екстензивно птиците. Това е един много сериозен проблем и много трудно ще бъде преодолян, защото преди осем години започна преустройство на конвенционалните клетки в нови уширени клетки и бяха вложени много средства. Част от тези средства още не са изплатени. Най-малко от пет до седем години се изплаща едно такова клетъчно оборудване. Да се премине рязко към друг начин на отглеждане само заради идеята на някои, които мислят, че е по-хуманно да ядат яйца от селския двор, ми се струва малко наивно в този момент. Аз съм оптимист, че разумът ще надделее в така наречените природозащитни организации, които много не са наясно, че един продукт, който е получен при екстензивни условия, е многократно по-скъп, отколкото при интензивни условия.

Европейският съюз още през 1999 година е приел, че в този тип клетки птиците се отглеждат хуманно. Сега изведнъж има течение покрай американците, които още не са си сменили конвенционалните клетки с уширени клетки, които започнаха да говорят, че в клетките не се отглеждат хуманно птиците. Това не е вярно. Няма едно доказателство, което да показва, че по-хуманно е другото отглеждане от клетъчното.

В момента антиваксърите заявяват, че няма да се ваксинират и за Ковид 19. При нас е същият случай. Винаги ще има такива, които ще теглят към дивото и към природата без да осъзнават, че ние отдавна сме далече от природата.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.