Фермерите да не купуват животни от съседни държави, призовава съпредседателят на НОКА
- Г-н Караколев, каква е ситуацията с чумата по дребните преживни животни у нас към днешна дата?
Ситуацията с чумата е притеснителна, защото България буквално е заклещена между две държави, в които чумата взема постоянно жертви. В Румъния са унищожени над 250 хиляди овце, в Гърция сигурно вече са минали 25 хиляди. Да се надяваме, че ситуацията в съседните държави ще бъде овладяна. Мерките са драстични.
Въпросът е фермерите да не се изкушават да купуват животни от тези държави на каквато и да е цена, защото после тази цена ще я плати скъпо целият сектор.
- Какъв е Вашият апел към животновъдите?
Да бъдат много внимателни, да извършват преглед на животните и при най-малките съмнения да не се колебаят и да сигнализират компетентните власти, в случая ветеринарния лекар.
Притеснителното е, че със захлаждане на времето по-лесно се разпространява вируса на чумата. Много по-лесно, отколкото в горещините.
- А каква беше ситуацията при предишната пандемия от чума у нас?
През 2018 година излязоха положителни проби в два региона в страната, на база на които бяха умъртвени приблизително 2000 животни. Това е последната индикация за чума в България.
- Профилактиката на нужното ниво ли е у нас?
Аз мисля, че е на нужното ниво. Не казвам, че няма какво да се желае, но нивото е задоволително.
- БАБХ установи огнище на антракс в животновъден обект край Разград. Каква е в момента ситуацията?
Информацията ми е, че цялото стадо е изследвано и няма положителани проби. Става въпрос в случая за едно животно, вероятно привнесено. Мисля, че е изолирана цялата ферма. Не се позволяват никакви контакти с нея и аз мисля, че ще бъде локализирано.
- И от епизоотичната обстановка, да поговорим за друга важна тема – Стратегическия план. Имаше едно изменение, сега се готви второ. Вашите препоръки и очаквания?
Генерално - намаляване на административната тежест. Българският животновъд категорично не е и не трябва да бъде приравняван на администратор. Сложността при прилагането на екосхемите се оказа непосилна за голяма част от българските животновъди и неслучайно към екосхемата за постоянно затревените площи няма и даже 50 процента интерес. Затова настояваме екосхемите специално за животновъдите да бъдат обединени в една. Да отпадне голяма част от документацията, изискванията, най-вече с прилагането на документи. Това е безумие.
- От Българска аграрна камара поискахте оставката на зам.-министър Таня Георгиева. Тя я подаде, промени ли се нещо?
За една или две седмици не можеш да очакваш генерални резултати. Но има насрочени срещи, които са свързани с критериите за първите мерки от Стратегическия план - говорим за мерките за млад фермер, малък фермер, за нови фермери, за групи и организации на производители. По предварителна информация от страна на МЗХ, най-вече на г-жа Георгиева, септември-октомври се предвиждаше да има отворен прием, но все още няма изготвени наредби, критерии, не е минал комитет по наблюдение, така че говорим за едно сериозно забавяне.
Аз не мога да кажа, че не е имало комуникация с г-жа Георгиева, но мога да дам един пример с Плана за възстановяване и устойчивост, в който единствената директна процедура за животновъдство, одобрена от ЕК, са центровете за преценка на мъжки разплодни животни, а тя беше извадена от г-жа Георгиева без това да бъде съгласувано с бранша.
- Ще искате ли тази процедура да бъде върната?
Няма за кога. Ще искаме компенсиращи мерки. Евентуално да се направи сходна програма с държавни средства. Българското животновъдство има крещяща нужда от подобни центрове.
- Да разберем какво се случва с пашуването. Ситуацията невралгична ли е?
Невралгична ситуация беше първата година. Фермерите може би вече привикват с тези климатични промени, но тук е въпросът това до какво води. Според мен, трябва да се направи цялостна концепция за пасищното животновъдство в България и да се търсят различни алтернативни форми за пашуване. Оказва се, че голяма част от пасищата изгарят още в началото или средата на юни и това поставя животновъдите в неприятна ситуация.
Вие имате ли конкретни предложения за тези алтернативи?
Напояване. Напояването е важно за всички.
- Решихте ли проблема с пашуването в националните паркове?
Не виждам как проблемът може да се реши в скоро време или поне по начина, по който двете страни очакваме.
Трябва да се мисли за цялостна концепция за управление на националните паркове. Според мен, ако на тези площи са пашували милиони животни, какво пречи да пашуват отново.
- Какво мислите за възможността да се пашува в природните паркове и на пасища, които са примерно общинска собственост?
Много е важно да отчетем какви са потребностите, за да търсим решение. Едно от нашите предложения на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, което сме изпратили писмено към Министерството на околната среда и водите, е да се преразгледа изцяло концепцията за управлението на националните паркове. Второ. Изцяло да се преразгледа и най-вече да се започне дебат по това защо в България на козите е забранено пашуване в тези места. Трето. Управлението на самите пасища да бъде предоставено на местни животновъдни сдружения, защото се случва това, че пасищата са наети от ферми от 200, 300, 400 км, а за местните животновъди няма пасища.
- Г-н Караколев, през последната година има ли затворени ферми?
Всяка година се затварят ферми.
- Намалява ли броят на животните?
Намаляват животните, въпросът е с какви темпове. Има прекалено много фактори, които предпоставят това намаление на животните, един от тях е демографския - застаряващо население. Върви се към окрупняване на фермите, т.е. поголовието в голямата си цялост остава, но броят на фермите намалява.
- На какво се дължи това и защо определени животновъди искат да отглеждат толкова много животни?
По различни причини. Някои от тях трябва да поддържат определени пасища. Да не забравяме, че екосхемите и голяма част от плащанията са на площ. За тях ти трябват пасища, на които да пасат определени животни.
- Какви млечни продукти от кози и овце изнася България?
България изнася овче сирене. Малка част от него остава за консумация у нас. Ние трябва да направим всичко възможно, за да засилим този износ, като по този начин ще поощрим търсенето на овче мляко и нормално неговата цена да бъде увеличена. Относно агнетата, ние вече внасяме. Т.е. българските агнета не могат да задоволят потреблението на агнешко по празниците и се налага внос.
- Има ли ефект европейското подпомагане за сектора?
За миналата година и за по-миналата България е номер едно в ЕС по подпомагане на глава животно специално за овце и кози. Няма по- подпомагана овца и коза за 2022 и 2023 година от българската. Но това пак не води до голям ефект. Съответно значи има нещо сгрешено.
- Къде е тази грешка?
В организацията на пазара. Има множество стопанства - малки, средни, но за мен една част от тях са неконкурентоспособни, друга част са в невъзможност да договарят добри изкупни цени и биват мачкани от изкупвачи. В Румъния субсидиите са пет пъти по-ниски от българските специално за овца, в Македония са три пъти по-ниски от българските, а те произвеждат с 20 процента по-евтино агнешко от нас.
- Каква е причината?
Кооперативът е този инструмент, който влияе върху изкупните цени. Той влияе върху устойчивостта на фермите.
- Има ли тенденции да се създадат такива кооперативи?
Има. В момента в НОКА сме направили такива и мога да кажа, че са единствените, които работят в животновъдството - в сектора на овцете, и на козите. В момента работят трудно, но работят.
Специално за овцевъдството са обединени над 300 човека в 10 региона на страната, в козевъдството са може би 50-60. Те работят по събиране и изкупуване на козе и овче мляко. Договарят се по-високи цени. В момента изкупните цени на овчето мляко вървят от 1.90 до 2 лв. на литър без ДДС. Малки ферми поединично не могат да договорят такива цени.
- Смятате ли този кооператив да затвори цикъла на производство?
Един ден да. Това е моделът, който работи в цяла Западна Европа.
В момента мандрите се възползват от липсата на организираност на фермерите, извиват им ръцете буквално, подиграват се понякога с тях, налагат им уникално обидни условия, но това ще спре. Голяма част от тези фермери ще се организират. Това е пътят. Въпрос на време е да стане.
- Вървите ли в посока да направите организация за производителите на овче мляко. Ще кандидатствате ли?
Документите тепърва се подготвят. Ще кандидатстваме. Мога да кажа статистически, ако не се лъжа, че сдружените земеделски производители в България са малко над 500, от тях 300 са членове на НОКА.
Интервю на Диана Александрова
