Българското овчарско куче е пазител – не само на стадото, а и на българщината
- Г-н Попов, 69-тата поредна изложба на Национален клуб Българското овчарско куче в Пазарджик премина при голям интерес от страна на участници и публика. С какво тази изложба беше различна от останалите?
Тази изложба беше различна най-вече с по-малкия брой кучета, но с много по-високото им качество, което много ме радва. Разликата между нашите изложби и тези на алтернативните клубове е, че ние не се страхуваме да говорим истината – без значение дали е позитивна или негативна. Всеки, който се занимава сериозно с породата, трябва да може да види и оцени недостатъците на своето куче, както и да прецени докъде са напреднали неговите колеги в селекцията. Без тази критичност няма развитие. А една порода никога не стои на едно място – тя или прогресира, или регресира. Средно положение няма.
- Българското овчарско куче като порода прогресира ли?
Разбира се, че прогресира – и то много активно, дори малко по-бързо, отколкото очаквахме. Ние се стремим към кучета, които първо да са функционални, второ – анатомически добре изградени, с минимални недостатъци, и трето – способни да се конкурират с породи, които идват от т.нар. заводска селекция. Уважаваме аборигените – кучетата на овчарите, които използваме като основа и продължаваме да развиваме. Кръвта им е безценна – тя съхранява работните качества, които с времето трябва да се освежават и поддържат.
- На какво се дължи този бърз прогрес? Може ли да кажем, че е благодарение на ентусиастите, които влагат сърце и душа в породата?
Абсолютно! Ентусиастите са двигателите на породата. Да, те имат различни предпочитания – един харесва едно, друг друго – но това е плюс. Работи се многопланово и разностранно, като се търси „средно аритметично“ между различните виждания, стига всичко да е облечено в знание. Радвам се, че грамотните хора в породата стават все повече – интелигентни, с желание да се учат и да се развиват. Има неща, които трябва да се изчистят от породата, но има и такива, които в никакъв случай не бива да се губят, защото няма откъде да се възстановят.
- Вие давате съвети и насоки на развъдчиците. Вслушват ли се те във Вас? И какво трябва да бъде запазено и какво изчистено от породата?
По-интелигентните хора винаги се вслушват. Те имат способност да общуват и напредват бързо. Имайте предвид, че овчарите притежават природна интелигентност, каквато понякога липсва при някои развъдчици. Но важното е да се работи. Работата, когато е активна, винаги води до напредък.
Това, което не бива да се губи, са костният индекс, здравите глави, муцуните, ръстът и килограмите – основни показатели, които трудно се възстановяват, ако веднъж бъдат изгубени. От друга страна, по-лесното за коригиране е влажната конституция. Нашите кучета трябва да са от здрав, груб тип – без прекомерна грубост и без излишна влажност. Селекцията е динамичен процес. Нашите акценти са: здрава нервна система, сила, мощ и способност да се противопоставя на хищници.
- Какво е доброто овчарско куче?
Най-вече с психически здрава нервна система. Да бъде мощно, спокойно, да може да работи срещу хищници. Истински доброто куче е балансирано – може и да пази от хищници, и да охранява територията си от нарушители.
- Каква е отговорността да се отглежда такова куче?
Огромна. Това не е хоби. Това е мисия. Развъждането не е да направим куче по-красиво, а по-силно, по-устойчиво, по-полезно. Имам кучета над 90 кг.
- Забелязва ли се тенденция към по-едри размери – по-висок ръст, по-голяма глава? На изложбата в Пазарджик видяхме впечатляващи екземпляри – гиганти. Победителят също беше впечатляващо голямо куче.
Да, това куче има вече три поколения, сега има две бременни кучки от него, които ще дадат още по-добри потомци – с по-добър ръст и по-изчистен екстериор. Самото куче не се държа добре в края на изложбата, защото премина от 0°C на 30°C, но въпреки това показа кой е царят на ринга. При агресия към него реагира светкавично – веднага се видя, че е „лъв“. И много хора го нарекоха така – „като лъв“.
- До каква степен е допустима агресията при Българското овчарско куче и колко сдържан трябва да е неговият характер?
Без нужните поведенчески и работни качества, всяка порода, особено работна, става просто украшение. Българското овчарско куче трябва да минава и през ръцете на овцевъди, и животновъди. Да, използват се и като охранителни, но прекалено злобното куче е проблем – това обикновено е знак за разрушена психика. Агресията и страхът се управляват от един и същи хормон. Кучето трябва да е контролируемо и разумно. Ако човек няма възможност да го овладее, по-добре да не го взема. Когато човек взема българско овчарско куче, трябва да знае, че взема оръжие. Това е зареден 9-милиметров пистолет – мощно, силно животно, което изисква контрол и отговорност.
Работното куче иска поддръжка – месо, ветеринарна грижа, дори шипове за борба с хищници. Но когато едно куче спаси стадо от вълк, то си е „заработило“ издръжката за цяла година.
- Българското овчарско куче – символ на българщината, пазител на дома и стоката. Какво бихте казали в заключение?
Българското овчарско куче е част от българската душевност. Исторически данни доказват, че породата съществува от най-дълбока древност. Ако ние не развиваме породата си – никой няма да го направи вместо нас. Задължени сме да я направим поне равностойна на другите породи. Българското овчарско куче съществува с нашия народ от дълбока древност и почти не се е променило визуално. Аз лично съм за съхраняване на природното многообразие – и във визията, и в окраската – но съм твърдо „за“ опазването на черепа и скелета. Изключително важно е да съхраним и психическата здравина на породата – да можем да разчитаме на тези кучета. Те са символ. И за овчаря, и за България.
