Секторът търси решения: технологии и коопериране в помощ на свиневъдите
Интервю с Лефтер Лефтеров, председател на Асоциацията на свиневъдите в България
– За втора година Асоциацията на свиневъдите в България е съорганизатор на изложението Smart Poultry & Pig World 2026. Каква е равносметката?
– За втора година участваме в изложението и сме съорганизатор. Смятаме, че тази година събитието е по-посетено от предходната. Има повече фирми и изложители, а още при откриването се видя, че интересът е голям и посещаемостта надхвърля предварително очакваното.
Цялото събитие е финансирано със средства от държавата и Европейския съюз, за които се кандидатства по определен ред. Радваме се, че имаме възможност активно да участваме в неговото реализиране.
– Какви решения на актуалните предизвикателства намериха свиневъдите на този двудневен форум?
– На първо място, това е възможността свиневъдите да се срещнат със свои колеги и да обменят опит. В един момент комуникацията между производителите започва да липсва и подобни събития са много важни.
На второ място са изложителите, които представиха разнообразни решения – системи за хранене, автоматизация, вентилация, автоматично измиване на помещенията. Има и компании, които предлагат соларни и батерийни системи, което е особено актуално при високата цена на енергията.
Представени са също оборудване за фуражни кухни и различни системи за намаляване на микотоксините във фуражите. Всеки посетител успя да намери нещо полезно за своето производство и да създаде контакти с доставчици, консултанти и свои колеги.
– Какви са предимствата за производителите от членството в Асоциацията на свиневъдите в България?
– Европейският пазар показа, че без коопериране производството трудно се развива. Постоянно се въвеждат нови изисквания – както по отношение на екологията, така и на хуманното отношение към животните.
Всичко това е свързано със законодателство, което преминава през обществени обсъждания. Не е възможно всеки производител да дава самостоятелно становище по всеки един въпрос. Необходимо е да има организация, която да представя общата позиция на сектора.
Ние, например, работим и с юридическа кантора, защото законодателството трябва да бъде не само обсъждано, но и правилно структурирано. Почти няма месец, в който да не се появи нова инициатива, по която трябва да изразим становище и да се опитаме правилата да бъдат направени в правилната посока за производителите.
– Как намирате баланса между новите изисквания и конкурентоспособността на европейското свиневъдство?
– Екологията е много хубаво нещо, както и хуманното отношение към животните. Но в крайна сметка имаме общ пазар – не само европейски, а световен. Ако искаме да изнасяме продукция, трябва да бъдем конкурентни.
Всички нови изисквания водят до нови инвестиции и повишаване на себестойността на производството, което от бизнес гледна точка не е добре.
Допълнителен проблем е Африканската чума по свинете, която беше констатирана и в Испания. Заради това голяма част от международните пазари се затвориха за европейското свинско и за Испания, която беше основен износител. Тази продукция остана на европейския пазар, предлагането се увеличи и цените спаднаха драстично. Вече девети месец свиневъдството работи на загуба, и то не с малка загуба. Надяваме се ситуацията постепенно да се подобри.
– Има ли в момента свръхпроизводство на свинско месо в световен мащаб?
– В световен мащаб не бих казал, че има такова свръхпроизводство. В Европа обаче има по-голямо предлагане, защото пазари, които преди са били достъпни за европейското свинско, в момента са затворени. Това води до вътрешно свръхпредлагане и съответно до спад на цените.
– Кои са основните предизвикателства пред българските свиневъди?
– Основните предизвикателства в момента отново са свързани с европейските директиви и тяхното въвеждане в българското законодателство. Това трябва да се случва разумно и плавно, като се преценява какво може да бъде избегнато, а не директивите просто да се приемат без да се мисли за последствията.
В момента постоянно се подготвят становища и се участва в работни групи, които работят по законодателството. Това е доста тежък процес. Ние все пак сме фермери и животновъди, а законодателната динамика е много сериозна.
– Каква е позицията ви по отношение на ограничителните зони и възможностите за износ на живи прасета?
– В момента България е в зона, която не ни позволява да изнасяме към държави, които са в първа зона, докато ние сме във втора зона. По тази причина възможностите ни за износ са ограничени.
В момента за нас са достъпни пазарът в България, части от Румъния, които са в трета зона, както и части от Западна Европа, където зоните също се променят.
Проблемът е, че вече седма година очакваме промяна и България или части от страната да преминат в първа зона. Това би ни позволило да възстановим възможностите за износ.
Има интерес към малки прасета и живи животни от Грузия, бившите съветски републики, Сърбия и Северна Македония. Ако тези пазари бъдат отворени, това ще позволи да се освободи част от предлагането в България и съответно цената да се повиши.
В момента за първи път от седем години е създадена работна група и се надяваме тя да доведе до повече зониране в страната и до определяне на райони, които да бъдат в първа зона.
– Как гледате на инициативите за „справедливи цени“ в търговските вериги?
– Идеята за справедлива цена сама по себе си е хубава, но обикновено най-слабите по веригата страдат от подобни инициативи, а производителите са най-ниското стъпало.
Ние не обсъждаме дали производителят трябва да получава цена, която е над себестойността му – това за нас е естественото разбиране за справедлива цена. Въпросът е как се формира цената по цялата верига.
Трябва да се проследи на какви цени продуктът се продава и какви са надценките. Проблемът е, че дори статистиката ни не разполага с достатъчно точни базови данни, за да можем да направим реална оценка.
При отворен пазар няма как производителите да бъдат притискани по отношение на цените, а в същото време да съществува възможност същата стока да бъде внесена от друга държава. В крайна сметка търговецът ще избере продукта, който му е по-изгоден.
Имаме колеги от други сектори, които дават конкретни примери как се формират надценките. При големите международни вериги цените на някои продукти се договарят още в страната на произход, докато при българските производители надценката може да бъде определяна от търговеца. Това създава сериозен проблем за местното производство.
– Нека завършим с по-оптимистична тема. Как навлизат новите технологии и изкуственият интелект в свиневъдството?
– Технологиите навлизат и то доста активно. За съжаление, човекът все още не може да бъде избегнат като движеща сила в производството.
Вече могат да се използват камери за наблюдение и преценка, транспондери при храненето, системи за лимитирано хранене на животните, автоматизирано следене на осветеността и определяне на теглото с камери. Възможно е и автоматизирано сортиране на животните.
Разбира се, за внедряването на част от тези технологии е необходима сериозна реконструкция на фермата. Има машини, които могат да почистват автоматично, но към момента човешкият фактор не може да бъде изцяло избегнат.
– Кои иновации на изложението ви направиха най-силно впечатление?
– Всяка фирма представя някаква иновация. Направи ми впечатление, че има и български производител на оборудване за птицевъдството. Това е много добре, защото голяма част от оборудването, което използваме в сектора, е вносно. Това означава, че значителни средства излизат извън страната.
Видях и системи за хранене на малките прасета, които лично на мен ми направиха добро впечатление. Преди подобно оборудване беше безумно скъпо. Сега цените започват да се нормализират. Технологиите може да не са коренно различни, но вече са на по-разумна цена и това е важно, особено когато секторът е в криза и възможностите за големи инвестиции са ограничени.
Интервю на Инес Златанова- Йонова
