Планира се сериозно опростяване на следващата ОСП, твърди председателят на Института за агростратегии и иновации
- Г-жо Боянова, след новата архитектура на дългосрочната финансова рамка, предложена от Европейската комисия, можем ли изобщо да говорим за ОСП така, както я познаваме?
Според мен – да, все още можем да говорим за ОСП. Но трябва да направим едно важно уточнение – все още става дума за проекти на регламенти. Нищо не е окончателно прието, нито е влязло в сила.
Имаме два основни документа: първият е за Общата селскостопанска политика, а вторият – за националните планове за сътрудничество, да го кажем накратко. Вторият излезе малко по-късно, но е ключов за разбирането на цялата рамка.
- Какви са основните промени във философията и бюджета на ОСП?
Философията е променена, но инструментите не чак толкова. Бюджетът на европейско ниво е намален. Ще видим как това ще се отрази на българско ниво, особено по формулата за изчисление на подкрепата. Възникват спорове около вноските и съфинансирането, има определени минимуми, които не могат да бъдат избегнати, като например минимум за миграция и социален климатичен фонд.
- Какво е заложено на масата за преговори?
Оттук нататък предстои процес на интензивни преговори – две години, в които ще има сериозен лобизъм, аргументи, натиск. Това е типичен процес. Да, две години може да изглеждат дълго, но обикновено се справят в срок. Новата рамка започва през 2028 г., така че има шанс всичко да бъде финализирано навреме. Много ще зависи от активността на държавите членки и от Европейския парламент.
- Вече има реакции от евродепутати. Един от основните акценти е орязването на бюджета. Какво точно се предлага?
В предложението на Европейската комисия за ОСП са предвидени около 290 милиарда евро. Това е минимумът на ниво ЕС, гарантиран за ОСП. Да, сумата е намалена спрямо настоящата рамка – ако гледаме номинално, с около 20%. Но ако включим ефекта на инфлацията – реалното намаление достига до 30%.
- Това означава ли, че всички държави членки ще бъдат засегнати еднакво?
Това е общият бюджет на ниво ЕС – за всички държави членки. Всяка страна ще се бори за националния си дял, но когато има по-малко ресурс като цяло, конкуренцията става още по-голяма.
- Какво се крие зад намаляването на бюджета за земеделие в ЕС?
Защото, с известна доза метафора, можем да кажем, че сме на ръба между една отминала епоха и нова реалност. Факторите са много.
- Кои са основните причини?
Най-напред насоките и приоритетите на Европейския съюз се промениха. Причината е не само войната между Русия и Украйна, но и цялостната геополитическа обстановка. Повече средства се насочват към миграция, околна среда и други важни теми. Същевременно част от досегашните интервенции в земеделието отпадат. Това означава, че отпада и съответният бюджет.
- Може ли да обясните това по-конкретно? За кои интервенции става дума?
Например, досега подпомагането по така наречените „общински мерки“ – част от Втория стълб на ОСП, вече няма да съществува в този си вид. Първият стълб са директните плащания, а Вторият включваше програмите за развитие на селските райони, които се съфинансираха от националния бюджет. Сега отпадат както европейската част, така и националната.
- Как това ще се отрази на страните членки?
Отразява се сериозно. Но трябва да погледнем и по-дълбоко – в детайлите на новите Национални стратегически планове. В тях се определя за какво конкретно ще се отпускат средства – включително и за земеделие. Всичко идва от един общ фонд, но размерът и разпределението му са различни във всяка държава.
- Това означава ли, че всяка страна сама избира колко да отдели за земеделие?
Точно така. И тук възниква първият шок – защото е едно Франция да задели средства за земеделие, съвсем друго е България. А въпросът със съфинансирането също е сериозен. На пръв поглед изглежда притеснително.
- А какво казва регламентът за националните планове?
В регламента ясно са изброени дейностите, за които страните членки трябва да предвидят средства. Не е посочено колко, а за какво. Познатите ни мерки от Първи и Втори стълб са включени, но се отнасят само за земеделски стопани – няма други интервенции.
- Можете ли да дадете примери?
Да. Остават директните плащания, базирани на площ – СЕПП или Основно плащане. Имаме обвързана подкрепа, подпомагане за памук, за агроекология и климат. В това число влизат и екосхемите, и досегашните агроекологични и биологични мерки от Втори стълб – вече събрани в една интервенция. Това е сериозно опростяване, което според мен е положително.
- В този смисъл – опростява ли се административната тежест?
Да, за мен обединяването на мерките означава реално опростяване. По-добре е да има една обединена мярка, отколкото хиляда малки.
- Да се върнем на общинските мерки – те отпадат. Къде отиват парите?
Отпадат, но не изчезват. Просто преминават към други пера – в рамките на Националния план. Там ще има политики и за слабо развитите региони, включително изискване за минимални средства за региони в преход. Това включва и пътища, и друга инфраструктура.
- Тоест, пренареждане на приоритетите?
Да. Само че тук вече общините ще се състезават с други сектори за едни и същи пари. Но това е по-широка тема.
- Добре, какво друго остава за земеделците като възможности за подкрепа?
Остават инвестиционните мерки, насочени само към земеделци, включително и за горския сектор. Имаме добре познатите интервенции за млади и малки фермери. Там е важно да се отбележи, че подпомагането трябва да е по-завишено – това също е записано в проекта на регламент.
Освен това се предлага и задължителен таван на плащанията, който започва от 100 000 евро. Целта е да се ограничи субсидирането на най-големите стопанства, които получават над 100 000 евро само по схемата за директни плащания. Досега имаше възможност тези тавани да се намалят с разходи за заплати и осигуровки, но сега такъв текст няма. Това е ясен знак от Европейската комисия, че подкрепата трябва да стига до онези, които имат най-голяма нужда.
- Как ще бъде определено какъв пакет средства ще получи България?
Всичко зависи от формулата, по която ще се изчислява пакетът за всяка страна. В нея се включват фактори като обема на получените средства досега, площта, върху която се разпределят директните плащания, както и БВП на страната. Ако формулата не ни устройва, сега е моментът да изразим несъгласие.
- Има ли време за такава реакция?
Не е много. Министерството на земеделието трябва да работи съвместно с браншовите организации и да влезе в детайли. Не трябва да се всява паника, а да се анализира трезво.
- А каква е позицията на другите държави членки?
Много от министрите са против общото намаление на бюджета. Освен това има опасения, че сливането на фондове може да доведе до „национализиране“ на политиката – т.е. всяка страна сама да решава, което може да доведе до неравнопоставеност.
- А не би ли се получило така, че богатите държави ще могат да си позволят по-голяма подкрепа?
Не съвсем. Заложена е формула, която отчита равнището на икономическо развитие на всяка страна. Гледа се процентът от БВП и спрямо това се определя дали страната е слабо развита, в преход или силно развита. Комисията е изготвила няколко сценария и е избрала този, който води до най-голямо опростяване.
- А целите на политиката – като конкурентоспособност и устойчивост – запазват ли се?
Да, целите се запазват. Конкурентоспособността се гарантира чрез подкрепа на доходите, а инвестиционните мерки – например 4.1 и 4.2 – остават в сила. Те ще бъдат финансирани с национално съфинансиране, както досега.
- Това означава ли, че националният стратегически план ще бъде преработен?
Да. Има подготвени анекси, темплейти и насоки. В тях се описват интервенциите, целите, индикаторите за резултати. Без попълване на тези анекси планът няма да бъде одобрен от Комисията.
- Какъв ще е ефектът за българските земеделци?
Ако средствата останат приблизително същите, както досега, инфлацията ще намали реалната им стойност. Но от друга страна, вместо да събират по няколко различни схеми, земеделците ще имат възможност да кандидатстват по една обединена интервенция, например за агроекология. Това би могло да опрости прилагането и да направи системата по-ефективна.
- А какво ще се случи с обвързаната подкрепа? Има ли промяна в нейния дял?
Да, има предложение обвързаната подкрепа да се увеличи от 13% на 20%.
- А какво е въздействието на така наречената „Зелена сделка“ и нейните изисквания?
Въведени са нови изисквания, които вече не се наричат просто ДЗЕС (доброто земеделско и екологично състояние), а farm stewardship – това са основни минимални практики, които всеки земеделец трябва да прилага. Те са задължителни и се делят на две групи – първата е свързана с климата, околната среда, общественото здраве и хуманното отношение към животните. Втората включва допълнителни екологични практики – не задължителни, но препоръчителни.
- Какво ще се случи с подхода „ЛИДЕР“ и други иновационни инициативи?
ЛИДЕР остава като инструмент в ОСП. Също така ще остане Европейското партньорство за иновации (ЕПИ-АГРИ) и системата АКИС за обмен на знания и иновации. Приоритет остава дигитализацията с изисквания към страните членки за събиране на данни.
- Каква е вашата оценка за предложената реформа?
Още е рано да кажа дали е добра или не, защото има много празни места в документацията и детайлите предстои да се изяснят. Единственото, което виждам като реален инструмент за опростяване, е обединяването на мерките. Но ще трябва да наблюдаваме резултатите и дали те са реалистични спрямо намаления бюджет.
- Какво бихте казали на земеделските производители и заинтересованите страни?
Има време за разговори, дебати и доизясняване на детайлите. Важно е да се търси баланс между изисквания и подкрепа, за да се осигури устойчива и справедлива селскостопанска политика, която да подпомага реалното земеделие и да защитава доходите на фермерите.
Интервю на Валентина Спасова
