Не всичко, което идва от природата, е безвредно за човека и това трябва да е ясно на клиентите, а властите трябва да осъвременят регулирането на този бързо растящ пазар. Вече е известно, че потенциално опасни са комбинациите от гинко с аспирин, жълт кантарион (звъника) с противозачатъчни, женшен с лекарството варварин и т.н. Това предупредиха в разстояние от две седмици експерти и учени от Европа, Америка, Азия и Африка, докато в същото време в Лондон се проведе учредителното заседание на нов експертен панел на Европейския съюз - Комисията за билкови медицински продукти. Дейността на тази институция ще се усети от всички, които ползват и произвеждат билкови и натурални продукти и хранителни добавки. Клиентите ще получат повече сигурност за здравето си, а производителите ще се изправят пред по-строги изисквания.
От октомври 2005 г. в сила влиза новото законодателство за защита на потребителите, което ще се опита да сложи край на опасните измами с "чудодейни" лекове от Китай, Азия, Африка и Латинска Америка. Учредената в края на септември комисия ще заседава на всеки два месеца, следвайки и препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Напоследък СЗО настоява за приемането на ясни и строги регулации за контрол на $60-милиардния пазар на билкови медикаменти, на лечебните свойства на които разчитат 80 процента от азиатците и почти половината европейци и американци. Световната организация съобщи за притеснително нарастване на случаите на остри странични реакции от алтернативни лекарски подходи, употребата на билкови продукти и смесването им с лекарства от фармацевтичната индустрия.
Самолечение, несъгласуване на приеманите билки с личния лекар и последваща несъвместимост на химическите лекарства с природните и наличие на канцерогенни съставки в самите билкови продукти, чието производство не се следи достатъчно изкъсо - това е само част от причините за предупрежденията.
Мнозина привърженици на хармонизираното законодателство по отношение на нетрадиционните медикаменти и терапии настояват, че панацеята е именно в него. Особено в Европа с билков пазар за 5.5 млрд. евро където всяка година се продават над 4500 билкови смеси и медикаменти, 300-400 от които формират 90 процента от продажбите. Под билкови медицински продукти ЕС разбира "продукти, чиито активни съставки са основно от растителен материал или от смесване на билки". Така дефинирани, билковите медикаменти се разделят в три групи.
Най-строг е контролът върху лекарствата с рецепта, включващи инжекции с фитомедикаменти и такива за третиране на опасни за живота болести. Втората категория са лекарства с познат състав и ефект, но които не са в готови форми, а се изготвят от билкари след консултация с клиента. Третата са традиционни билкови лекарства, които не се подлагат на сложни клинични тестове при удостоверяване на тяхната сигурност. При тях се приема, че дългогодишната им употреба е достатъчно доказателство за това, че за безвредни.
Във Франция с годишни приходи от 1.8 млрд. евро от продажбата на билки традиционните лекарства се продават с удостоверение, че са разрешени за "традиционна употреба". То се издава от френския Лицензионен комитет и се одобрява от Фармакологичния комитет. Билковите добавки се различават от останалите лекарства чрез надписа "Традиционно използвани за...". Смята се, че така пациентите ще знаят, че следващите описания на болести и лечения са основани на исторически доказателства и не е задължително да са потвърдени чрез модерни експерименти.
В Германия, чийто билков пазар е най-големият в Европа с годишни постъпления от 3.5 млрд. евро, всички билкови продукти попадат в категорията "активни ингредиенти". Федералното здравно министерство регулира качеството им чрез монографна система, която доказва, че продуктите се произвеждат по стандартизирана схема.
Монографиите се "сглобяват" от добре изучени материали и се проверяват от комисията по билките към министерството на здравеопазването. Билковите медикаменти, изписани след консултация с лекар, се покриват от здравната осигуровка. Ако се закупят без рецепта, те се заплащат от пациента. Същото се отнася и до фитомедикаментите за лечение на грип или друго хронично състояние. Всички билкови продукти могат да се закупуват в аптеките, дрогериите и магазините за природосъобразни храни.
Във Великобритания, където всяка година за купуването им се харчат 120 млн. евро, а статистиката сочи, че поне 20 процента от населението прибягва до билките поне веднъж годишно, също се приема схващането, че лекарствата и добавките на билкова основа нямат нужда от друг лиценз освен доказаната във времето ефективност. Билките и хранителните добавки се лицензират и одобряват от Агенцията за контрол на медикаментите. В момента тя осъществява контрол по два основни начина. Когато става дума за лицензиране на билкови медикаменти, агенцията издава лиценз, в което се посочва, че продуктът отговаря на критериите за сигурност, качество и ефективност, които се прилагат и при всички останали лицензирани лекарства. Втората схема се отнася до билкови медикаменти без изискване за лиценз, които не се издават по рецепта или след консултация с лекар, и затова за тях няма изисквания за качество и сигурност. С цел да се предотвратят злоупотреби обаче властите на Острова издават и периодично подновяват списък със страничните ефектни на неконвенционалните медикаменти.
Що се отнася до вноса на билкови добавки, основно от Азия, то изискванията и в трите страни са аналогични на тези за внос на продукти за непосредствена употреба. Проблемът обаче се търси както в липсата на единна регулация в самия Европейски съюз, разширен до 25 членове през май 2004 година, така и в отсъствието на ясни критерии за качество в страните, от които се внасят творенията на природата.
По силата на новата европейска директива всяка европейска държава трябва да въведе нова опростена схема за регистрация на хранителните добавки, чиито резултати ще бъдат единни за всички страни членки. Схемата, която на практика обединява най-доброто от френската, британската и германската система, няма да налага пълни клинични тестове на билковите продукти, но те ще бъдат регистрирани и стандартизирани за ЕС по качество и количество на съставките им. Безвредността на последните ще се доказва със "силата на традицията", което означава, че продуктите трябва да са се задържали на пазара поне 30 години, 15 от които - в Европейския съюз. Това обаче няма да е достатъчно, за да гарантира сигурността им за пациентите. Билковите продукти ще разполагат и с единна система за етикетиране, на която ясно ще се посочва за какво са предназначени и какви състояния лекуват или третират. Освен това на листовките ще се посочват и евентуалните странични реакции, както и съвместимостта му с храни и други лекарства. Производителите на билкови продукти, които вече са получили лиценз на национално ниво, ще се възползват от гратисен период до април 2011 г. за адаптиране към новите изисквания.
Според представители на бизнеса, които не отричат, че новите регулации са необходими, промяната ще доведе до масови фалити. Банкрут заплашва магазините за храни, тъй като след промяната те вече няма да могат да предлагат между 50 и 60 процента от стоките си, чиято продажба ще стане приоритет на аптеките. Освен това от билковия бранш отбелязват, че налагането на строги норми за контрол върху производството и продажбата на хербални продукти, аналогични на тези за конвенционалните медикаменти, е ненужно. Причината е, че лечението с билки е до голяма степен въпрос на внушение, твърдят те, а вярата в излекуването не може да се подреди в бъдещата стройна класификация на ЕС на предлаганите на пазара билкови продукти.
А какво мислят пациентите? Бумът на билколечението започна през 90-те години, но в Европа тази практика никога не е губила актуалността си. И мотивите не са претърпели промени. Повечето пациенти прибягват до лечението с билки, защото са загубили вяра в конвенционалната медицина и способността й да облекчи болките им. Други просто търсят алтернатива, а за трети тя е единствената, защото в много случаи билковите продукти са по-евтини от химическите. Има и още един фактор - превенцията. Малцина са тези, които биха предпочели да правят профилактика с традиционни лекарства, и въпреки предупрежденията на СЗО и опасностите, които крие природата, билките си остават предпочитан метод за борба със заболяванията.
В България допреди две години регистрацията на хранителните добавки ставаше в Центъра по хигиена, като самите разрешителни са издавани от Министерството на здравеопазването. След премахване на лицензионните и разрешителни режими това изискване отпадна и в момента търговията с тези храни не се контролира от определена институция, поясниха от Центъра по обществено здраве към Министерството на здравеопазването. Според доц. Генка Петрова от Медицинския университет контролът върху тези процеси може да се регламентира с подзаконов акт. Ако всяка година се обнародва списък с разрешените за употреба билки, производителите ще бъдат улеснени. Подобна практика е въведена в Европейския съюз. Освен по Закона за храните тази търговия ще бъде обект и на предстоящия закон за общественото здраве, обясни пък д-р Владимир Бельов от центъра.
Повечето производители на хранителни добавки не се притесняват, че засиленият контрол върху тези храни ще се отрази на техния бизнес. След като изготвят документацията си за продуктите, но я представят само при поискване от контролни органи на Центъра по хигиена. Тъй като добавките не се третират като лекарствата, затова и контролът върху търговията с тях е по-лек, поясниха производители. Според тях странични ефекти могат да се получат единствено от злоупотреба с билки или подобни хранителни добавки, което до голяма степен зависи и от самите потребители.
Фирмите гарантират за качеството, защото растящата конкуренция би ги изместила от пазара при най-малкото подозрение за липса на контрол, поясни управителят на "Мирта медикус" Марин Пенков. Генади Попов от фирма "Милве" пък предлага държавата да възприеме по-строгите правила на контрол от Евросъюза, за да можем след 2-3 години да отговорим на техните изисквания. Фармацевтите шеста година произвеждат лекарство на билкова основа за лечение на стомашни смущения и както повечето лекарства от този вид намира добър пазар. Не случайно големите производители в страната започват да разработват все повече нови продукти на билкова основа. Колкото до продажбата на медикаменти на растителна основа, търговията с тях се контролира от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). От регистрирани 4436 наименования на лекарства едва 214 са на растителна основа, сочи справката от ИАЛ.
Всяка година в Държавен вестник се обнародва списък с билките, които съдържат отрови. Те подлежат на контрол, затова и използването им в лечебни продукти се наблюдава почти толкова строго, колкото и производството на лекарствата./dnevnik.bg
