Какво ще се промени за фермерите и производителите след приемането на еврото в България?
Присъединяването на България към еврозоната предизвиква различни очаквания и коментари в обществото. В агросектора обаче преобладават аргументите в полза на преминаването към еврото, особено на фона на валутния борд, с който страната ни функционира от 1997 година насам. Ето какви са очакванията на експерти и фермери от страната.
Валутен борд като стабилизиращ фактор
„Ефектите за България от влизането в еврозоната ще бъдат по-малки в сравнение с други страни, именно заради валутния борд“, казва икономист и дългогодишен животновъд. „България е може би единствената от 21-те страни, които са се присъединявали към еврото, с фиксиран курс още преди влизането. Това означава, че няма да има валутни сътресения и изкривявания, каквито се наблюдават при държави със свободно плаващ курс.“
Според него притесненията относно покачване на цени или загуба на конкурентоспособност са преувеличени. Напротив – очаква се повишение на цените на продукцията на българските производители, които в момента често продават под себестойност.
Повече предимства за производителите
Фермерите са на мнение, че преминаването към еврото ще донесе редица практически ползи. Очаква се:
- По-голяма ценова прозрачност при закупуване на вносни суровини като фуражи и лекарства.
- По-лесен достъп до европейски програми и еврофинансиране.
- Улеснен износ, тъй като отпада валутният риск.
- Повишаване на цените на производител, особено в сектори, в които в момента цените са значително по-ниски от средноевропейските.
„Имаме стопанства, които са на световно ниво – с добиви, сравними с тези в най-развитите европейски страни. Но в масовия случай добивите са ниски. Нужни са инвестиции, знания и политическа воля“, коментира проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.
Реалностите за малките фермери
Малките производители обаче остават резервирани. Някои от тях посочват, че не очакват сериозни промени, тъй като вече работят в условия, близки до тези на еврозоната.
„Цените ще останат същите – ток, вода, транспорт. Даже може да е по-изгодно за клиента“, казва собственик на малко стопанство. Според него разходите за производство са високи – промишлен ток, заплати, осигуровки – и няма как продукцията да се продава под себестойност.
Административната тежест и дългосрочните рискове
Наред с положителните очаквания, производителите не спестяват критики към административната среда, в която работят. Те настояват за:
- Намаляване на административната тежест.
- Подкрепа за инвестиции в генетика и хранене на животните.
- Дългосрочна стратегия за стимулиране на родното производство.
„Ние сме стигнали дотам, че 80% от храната е внос, а само 20% – родно производство. Това не се е случвало никога в историята ни. Трябва да се спре с непрекъснатия нормативен натиск, който хората не могат да понесат“, казва Васил Василев, дългогодишен овцевъд и икономист.
Умерен оптимизъм
Въпреки първоначалните разходи за адаптация, включително риска от закръгляне на цените от недобросъвестни доставчици, по-голямата част от агросектора гледа с умерен оптимизъм на влизането в еврозоната. Със стабилен валутен режим, подобрена конкурентоспособност и потенциал за инвестиции, преминаването към еврото може да се окаже стратегически тласък за възраждане на българското земеделие и животновъдство.
