От 2005 г. за суровина ще се използва само вносна тръстика
Стогодишните традиции на захарната промишленост в България са на път да бъдат ликвидирани. Създадени, за да преработват произведеното в страната захарно цвекло, от 2005 г. заводите ще черпят суровина само от внос. Под натиска на икономическата ефективност и международните договорености, страната ни ще ликвидира традиционното отглеждане на захарно цвекло. При затварянето на глава "Земеделие" преговорният екип се е съгласил общата квота за производство на бяла захар да бъде в размер на 203 500 тона годишно след приемането на България в Европейския съюз (ЕС). Тя се разпределя в три основни групи:
* Квота А за 4320 тона захар от захарно цвекло, която е предназначена за вътрешния пазар.
* Квота В за захар от захарно цвекло в размер на 432 тона, която може да се изнася на пазарите извън ЕС.
* Квота за 198 748 тона захар, произведена от нерафинирана тръстикова захар от преференциален внос.
Заводите в страната ще могат да произвеждат и 56 063 тона изоглюкоза годишно. Ограничението в производството на сладките кристали се налага основно от свръхпроизводството в ЕС. Страните-членки работят предимно с местни суровини, една от които е захарното цвекло, като се насърчава отглеждането на културата не само с преференциални цени, но и с митнически защити по вноса на захар от други страни. Поради невъзможността да се задоволи вътрешния пазар обаче, след 2007 г. България ще трябва да си набавя допълнителни количества от излишъците на европейските захарни комбинати.
Историята
През 60-те години на миналия век в страната се произвеждат стотици хиляди тона захар от захарно цвекло, консумацията обаче се увеличава и след договорености между България и Куба стартира вносът на нерафинирана тръстикова захар, с което се задоволява напълно потреблението на подсладителя в страната. Постепенно икономическата рентабилност наклонява везните към изполването на тръстикова захар в производството и то все повече залага на вноса. Влияние върху намаленото производство на захарно цвекло оказва и трудното отглеждане на културата, рисковете, които тя носи, както и изпадането й от списъка на приоритетните задачи пред аграрния отрасъл. В началото на 90-те години се произвеждат едва около 50 хил. тона захар от родна суровина. След раздържавяването на захарната индустрия, единственият завод, който работи със захарно цвекло, остава този в Горна Оряховица. Липсата на интерес от страна на държавата към отглеждането на захарно цвекло и трудното насърчение на земеделските производители определиха съдбата на това производство.
Ще се ликвидира ли цвеклото?
В "Захарни заводи" - Горна Оряховица не биха искали 2004 г. да е последната, в която се отглежда захарно цвекло. През този сезон стопаните обработват 10 хил. дка захарно цвекло в близост до единствения комбинат, работещ с тази суровина. От тази площ се очаква около 30 хил. тона суровина, от която ще се произведе около 4 хил. тона бяла захар. Липсата на последователно държавно решение обаче кара ръководството на завода всяка година да решава дали да преработва грудките, а стопаните дали да засяват нивите. Намаляването на производството на захарно цвекло у нас се дължи и на пониженото качество на реколтата. Средният добив от декар е 2 тона и 9% рандеман, докато производителите в ЕС постигат 6-7 тона и 13-14% захарно съдържание. Развитие на този сектор от земеделието може да се постигне единствено чрез инвестиране в поливно отглеждане на захарно цвекло и финансово подпомагане на производителите. Друга причина са ниската цена на суровата тръстикова захар, която се преработва в страната (200 - 300 долара тон). В момента Държавен фонд "Земеделие" е отпуснал субсидия за произведени и продадени количества от реколта 2004 г. в размер на 300 хил. лв., което ще послужи за подпомагането на производството на културата върху 12 500 дка. Земеделските производители ще получат по 15 лв. за тон продукция, но не за повече от 1600 кг. от декар. В ЕС захарното цвекло е една ота най-ефективните култури, тъй като високите рискове при отглеждането се покриват от добрите изкупни цени, които предоставя Общността. Минималната стойност на тон суровина е 53 евро, а в България "Захарни заводи" - Горна Оряховица са успели да предложат 39.60 лв. за тон. Възможност за съществуването на цвеклопроизводителите и след 2007 г. е в използването на суровината за производство на спирт или паралелното обработване на нерафинирана тръстикова захар и захарно цвекло. Икономическият ефект в инвестирането на тази земеделска култура обаче все още е под въпрос. От 2005 г. няма да се произвежда захар от захарно цвекло, категоричен е инж. Григор Ковачев, председател на Съюза на производителите на захар и захарни изделия. Ръководството на "Захарни заводи" - Горна Оряховица потвърди прогнозата при така определените квоти за суровината и невъзможността да се предоговорят количествата.
Българската захар след 2007 г.
Догоровката между България и ЕС предвижда българските заводи да работят основно с вносна нерафинирана тръстикова захар по преференциални цени. Отпуснатото количество в момемнта е 250 хил. тона. Българската захарна индустрия основно задоволява потребностите на вътрешния пазар, като средно на година всеки българин консумира под 30 кг захар. С нарастването на доходите в страната се предвижда да расте и потенциала на вътрешното потребление на стоката. Разрешеното производство на бяла захар след приемането на България в ЕС няма да е достатъчно за покриване на нуждите на потребителите. Според председателя на Съюза на производителите на захар инж. Григор Ковачев пазарът ще бъде покриван от излишъците, които реализира европейската захарна промишленост. Годишно те са около 400-500 хил тона. Между четирите работещи завода в страната вероятно ще се разпредели отпусната от ЕС квота за бяла захар, каза за БИЗНЕС ВЕСТИ инж. Григор Ковачев. Това са предприятията в Пловдив, Русе, Камено и Горна Оряховица. Комбинатите в Девня, Долна Митрополия и Лом са изправени пред проблеми, които застрашават оцеляването им. Цялото производство след 2007 г. ще зависи основно от рафинираната захар, произведена през 2005 и 2006 г. На тази база ще бъде и пропорционално разпределена квотата от 198 748 тона преференциално внесена кубинска или бразилска тръстикова захар. Самият акт на разпределение вероятно ще бъде извършван от Министерство на икономиката, което все още е принципал на хранително-вкусовата промишленост, или пък от браншовата организация на производителите на захар и захарни изделия в България, прогнозира инж. Григор Ковачев. Работата на заводите трябва да е целогодишна, за да могат да оцелеят. И въпреки изказаните мненията, че оптималната квота от захар за България е 250 хил. тона, заводите ще се ограничат в рамките на по-малки количества и ще допълват дейността си със странични производства като спирт и захарни изделия.
Цените
Движението на цените на захарта на международните борси показва, че по-печелившо е използването на тръстиковата захар. В ЕС стойностите на крайните продукти от двете суровини са изравнени, за да се стимулира местното производство. Прогнозите на специалисти от бранша показват, че на международните пазари тръстиковата захар ще получава все по-високи стойности и може да надмине цената на сладките кристали, произведени от захарно цвекло. Инвестирането в това производство обаче е въпрос не само на пазарна икономика, но и на държавна политика, коментират от бранша. В момента цената на захарта на Лондонската борса е 226.80 лири за тон, а Софийската стокова борса българска захар се продава по 845 лв. за тон с ДДС./biznes-vesti.net
