Промяната се подготвя с приетите на второ четене поправки в Закона за рибарството и аквакултурите, с които в язовирите ще може да има само любителски риболов и производство на аквакултури (раци, водорасли и др.).
Комисията по земеделие в парламента одобри забрана за стопански риболов в държавните язовири и подготвя предаването им за стопанисване на национално риболовно сдружение, което на практика ще е монополист. Изискването за сдружението е да обединява организации, в които броят на членуващите любители е повече от половината от регистрираните с билет за любителски риболов в страната. Според предприемачи от бранша се прави опит за възстановяване на монополния статут на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ), какъвто той имаше до 1989 г. Вносител е правителството, а проектът е дело на представители на НДСВ и ДПС.
Промяната се подготвя с приетите на второ четене поправки в Закона за рибарството и аквакултурите, с които в язовирите ще може да има само любителски риболов и производство на аквакултури (раци, водорасли и др.). В България има 51 язовира, от които в 7 може да се извършва стопански риболов и те са отдадени под наем на фирми. Други 21 са само за любителски нужди като яз. "Искър" например. Останалите над 20 са смесени и в тях има определени зони за стопански и любителски риболов ("Доспат", "Батак" и др.). При тях зоните за стопанска дейност обикновено достигат до 60% от водната площ и те също са отдадени под наем.
"Приетите текстове са в ущърб на бизнеса, държавата връща комунизма в рибния бранш", заяви за "Дневник" Николай Кисьов, изпълнителен директор на Националната асоциация по рибарство и аквакултури "На риба". Според него единствено фирмите инвестират в зарибителен материал и в изграждането на садки за рибовъдство и те са заинтересовани да го правят, защото след това печелят от продажбата на стоката. Кисьов твърди, че повечето риболовци само гледали да бракониерстват, като се възползват от неефективния контрол на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към земеделското министерство. Той допълни, че подстрекатели за бракониерството в язовирите са шефовете на СЛРБ, който с помощта на ръководството на комисията по земеделие в парламента се опитвал да се сдобие със статута на рибарския съюз от времето на комунизма.
В поправките на закона е записано, че националното сдружение ще може да участва и в изпълнението на мероприятия за разселване на генетичен материал в държавните язовири, предназначени за любителски риболов, като осигурява 50% от финансирането, а останалата част се отпуска от държавата. Освен това организацията ще охранява водните обекти.
Срещу промяната се изказа и Николай Костов, собственик на "Сладководно рибовъдство" - Пловдив, което извършва стопански риболов в язовир "Студен кладенец". Опитват се да затворят бизнес, който отменя държавата в инвестирането на сериозни средства в бранша, каза той. Фирмите са взели кредити и пари по САПАРД. Рибата в държавните язовири ще бъде веднага изкрадена, както се случи с безстопанствения яз. "Пясъчник" край Пловдив. Когато има стопански риболов, не може да се бракониерства, защото охраняваме басейните и не допускаме хора с мрежи, а само с въдици, обясни Костов. Освен това ще бъдат закрити работни места, а държавата ще загуби парите за наем от фирмите. Според него става въпрос общо за над 2 млн. лв.
Директорът на ИАРА Ерман Занков посочи, че забраната важи само за осъществяването на стопански риболов в държавните язовири, но тя няма да се прилага за производството на аквакултури, в която сфера компаниите ще продължават да работят. Стоимен Йочев от Централния рибарски съюз смята, че в големите държавни язовири не трябва да се осъществява стопански риболов. Бъдещето е в тях да има само любителски риболов и производство на аквакултури. В малките водоеми обаче трябва да се осъществява стопански риболов, защото фирмите купуват зарибителен материал, хранят го и след това продават рибата. Това е продукция за пазара и не трябва да се съсипва бизнесът, допълни Йочев.
Националната асоциация по рибарство и аквакултури "На риба" е против и това да се признава за национално сдружение в бранша само обединение на организации, в които членуват над половината от общия брой на регистрираните в страната лица, притежаващи билет за любителски риболов. По този начин ще ни задължат всички да членуваме в СЛРБ, в което сега влизат едва 14% от рибарите и то в никакъв случай не може да претендира за национално сдружение, смята Николай Кисьов. В страната има издадени близо 100 хил. билета за любителски риболов. "Без конкурент СЛРБ ще се интересува само от членския внос и ще прибира държавните субсидии за зарибяване, но няма да държи на пускането на рибките в язовирите, както това правят фирмите", обясни Кисьов. Председателят на СЛРБ Христо Михайлов не беше открит за коментар.
Стоимен Йочев от Централния рибарски съюз също е против само една организация в бранша да бъде признавана за национална. "Ако в сдружение членуват 49% от регистрираните риболовци, то не може да бъде признато за национално, въпреки че ще разполага с голяма членска маса", смята Йочев. От Централния рибарски съюз искат за национална да бъде обявявана тази организация, която обединява най-малко 30% от рибарите. По този начин ще има две или три сдружения, които няма да държат монопола и ще съдействат по-добре на държавата за охраната на водните басейни, каза Йочев. Докато, ако е една, тя ще зависи само от държавата.
Николай Кисьов каза, че комисията по земеделие в парламента е приела всички спорни текстове без нужния кворум и без да бъдат предварително съгласувани в специалната работна група, която беше създадена за закона между двете четения. Председателят на комисията по земеделие в парламента Пламен Моллов коментира, че Законът за рибарството и аквакултурите е най-зле направеният от аграрното министерство и затова има толкова спорни моменти в него. Освен това не дойде представител на ниво министър или заместник, които да представят държавната политика в сектора./dnevnik.bg
