ЕС иска компютър да следи за млякото
Ще останем ли известни в света със своето кисело мляко, сирене и кашкавал и след като станем част от Евросъюза? Зависи от това, доколко точно са информирани с днешна дата нашите производители в бранша и имат ли финансови възможности да приведат своите мандри в нормите, които налага ЕС.
Изискванията за сектора се съдържат в Директива 92/94 на Европейския съюз и в Наредба №30 на българското Министерство на земеделието и горите. И според директивата, и според наредбата основното изискване е съвременно производство и високо качество
на продукта. Евробюрократите наричат това гарантиране на добра производствена практика.
Всички фирми са длъжни да осигурят поточност, което в превод за лаиците значи: сигурен контрол на всеки етап и във всяка минута. От мястото на добиване на млякото до щанда в магазина, където потребителят го слага в кошницата си. Ако купеното вчера мляко, въпреки маркирания срок за годност, днес се окаже вкиснало или с различни от привичните вкусови качества, за нула време контролният компютър ще може да установи не само точно кога запечатаната купичка е излязла от цеха, не само кой екип производители е бил дежурен по смяна, но дори името на собственика и кравата, от която е тръгнало млякото.
Осигуряването на такава пълна прозрачност върху процеса - отговорност изцяло на производителя - е едно от най-суровите условия на новите ни партньори за млекопроизводителите. Също толкова сурови са хигиенните изисквания. Според сметките на знаещите минимум 8 хиляди лв. трябват на мандраджия в малка ферма, за да приближи производството си до евронормите за чистота.
Задължително е например всеки млекопреработвателен пункт да има течаща топла вода, мивка, помпа, апарат за таксуване и окачествяване на млякото. Стените и подът на всички помещения трябва да могат да се мият, наличието на канализация е абсолютно задължително. И това е само началото, казват експертите от МЗГ и ХЕИ. Допълват, че засега най-непостижимото за българските мандраджии се оказва именно това хигиенно цивилизоване на техните сгради и производствен район.
Оттук нататък задължителен е т. нар технологичен план, който да има санкцията на ветеринарните специалисти. В този план е задължително да бъде вписан точно продуктът произвеждан в конкретната сграда. Изключено е например с разрешение за сирене да произвеждаш кашкавал.
Въвеждането на съвременни производствени технологии е абсолютно условие за функционирането на една мандра. Системите за управление на качество са огромен разход. Изискване е мандраджиите да имат собствена лаборатория за проследяване на качеството на всеки етап. Отделен разход е наемането на лаборанти - постоянно или почасово. Искаш ли да си европеец и да работиш със замах в бранша, би трябвало да имаш поне четирима собствени постоянни консултанти, обобщават експертите. И твърдят, че в България няма и две дузини мандри, които да отговарят на въпросната норма.
За да си набави производителят нужната по евростандарт апаратура за изследване на качеството на млякото само за изискваните хладилни камери са нужни между 1 млн. и 3 млн. лева. От Асоциацията на млекопреработвателите твърдят, че отделно за набавянето на качествена поточна линия трябват още поне 1,5 милиона. Следват куп изисквания за складовите помещения и квалификацията на работниците, в която също трябва да се влагат пари, при това всяка година. Няма да може да бъде пренебрегнато и изискването за осигуряване на перфектни условия за труд.
Според констатациите на експертите по тази линия производителите се опитват поголовно да кръшкат. Напудрят мандрата отвсякъде, а работниците им няма къде да се преоблекат или да се изкъпят след работа, разказват контрольори. Следващото възлово разходно перо, в чиято клопка
българските млекопроизводители вече са вкарани, е това за опаковките. Именно въведените евронорми за плащане на такси за преработката на използваната опаковка са една от причините за последния скок на цените на млечните продукти, изясняват знаещите. Те твърдят още, че изобщо с цените всичко ще стане ясно, когато от пазара отпаднат играчите от сектора на сивата икономика. А това неминуемо ще стане. И заради постоянните внезапни проверки, които ще ни правят оттук нататък безпощадните евроконтрольори. Много са въпросите, много са задачите. Едно обаче е сигурно: след 2007 г. в млекопроизводството имат шанс да оцелеят само информираните, компетентните, имащите пари и отговорните производители. Европазарът е безпощаден не само заради изискванията си, а и заради силната истинска конкуренция./standartnews.com
