Теоретически еврото трябва да ни направи по-богати, да улесни бизнеса, да го направи по-конкурентоспособен, твърди председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата
- Какви движения с цените на храните от малката потребителска кошница очаквате до края на годината?
Малката потребителска клощница е механичен сбор от цените на храните към даден момент. Тя се формира на верижна база. Много се говореше, че има някакви страшни изменения, върхови трендове. Няма такава пазарна ситуация. Пазарната ситуация е абсолютно нормална и по-скоро е свързана със сезонни фактори и с изменението на климата. Беше много дъждовно и непостоянно време. Имаше по-студени дни, късни слани, които направиха големи поразии през пролетта. После настъпиха горещини, които доведоха до други проблеми, например увеличаване на разходите за ток, за хладилни услуги, наблюдаваме и затормозявае на логистиката. Всичко това води до едно неритмично предлагане в определени моменти. Оттам са налични вариации.
Много се спекулира с тях. Веднага се изкарва, че става дума за инфлация или дефлация. Нито едното е вярно, нито другото е вярно. Като го разгледаме в период, последните вече 70 дена, имаме една картина, която е съвсем нормална, характерна за нормалния пазарен цикъл.
Става дума за спадане на цените в летните месеци и за обръщане на тенденцията в есенно-зимния период. Нямаме резки движения, такива, които наблюдахме през 2022-2023 година. Буквално сезонният спад закъсня малко, вследствие на лошия климат, не на нещо друго.
Пазарът се развива нормално. Единствено пазарни фактори влияят на ценообразуването.
- Кои храни бележат най-висок годишен ръст спрямо 2024 година?
На годишна база, ако говорим буквално, промените са малко, но това пак е верижна годишна база. Обикновено се получават грешки, тъй като не става дума за средногодишна цена. Към момента и доматите, и краставиците са под равнището от миналата година. Това не значи, че в утрешния ден доматът няма да мине над нивата на миналата година.
Като цяло, потребителската кошница държи една постоянна разлика между 5 и 7 лева. Тази седмица е 5, другата е 7, но това не значи инфлация или дефлация, тъй като много се спекулира с този тип цифри. Това не е средногодишна цена. При кашкавала и сиренето има промяни с около 3 до 5% на такава верижна база. Свинското месо е под нивата от миналата година. Пилешкото е под нивата от миналата година. Естествено, 1% инфлация е задължителен.
Словесните спекуланти поради лошата реколта на плодовете могат да правят некоректни сравнения и да изкарват бомбастични цифри за инфлация, което няма да е вярно. Ако сега кайсията върви по 4 лева, това не означава, че догодина по същото време няма да бъде 2 лв.
Същото се получава и с черешите. Те не падат под 9,70-9,80 лв средна цена на едро. Това е една много възходяща цена, но тя се дължи на простия факт, че тази година нямаме реколта. При такава липса на предлагане тази цена е очаквана.
- Вие сте коментирали неведнъж темата за сдружаването на производителите, което би се отразило положително на борбата за по-справедливи изкупни цени на земеделска продукция. Виждате ли напредък в този процес?
За да получим ритмичност на пазара и по-голяма предвидимост, както и по-слаби вариации на цените, трябва да имаме голямо количество качествено производство. На практика, основният разговор не трябва да е за цени, а трябва да е за повишаването на българското предлагане. Ако България повиши два пъти производството си на подове и зеленчуци, нашият пазар ще представлява нещо съвършено друго.
Това ще намали нуждата от внос, ще създаде много мощна вътрешноконкурентна среда и ще наблюдаваме стабилност в цените на храните. Нужни е обаче сдружаване, тъй като поотделно производителите няма как да стигнат до такава капитализация, че да произведат толкова много. Примери? Испания и Франция. Германия. Едно мощно вътрешно предлагане, което им осигурява спокойствие на пазара на този тип храни, особено тези за прясна консумация. Това е решението. Дали заради общи цели на изхода на веригата, дали заради пласмента, или заради осигуряване с материали, няма значение. Важното е да се върви към коопериране. Пазарът не търпи слабите и ги премахва.
- Във връзка с приемането ни в Еврозоната и с опасността от спекула, основно закръглянето на цените от страна на търговците в горните граници, каква е Вашата позиция?
Няма такава опасност. Проблемът е, че ние създаваме излишна паника. Излишно се говори, много пъти невярно. Напротив, еврото е една възможност за България - да излезем от борда, да имаме по-свободни пазарни отношения, да не допуснем девалвация на валутата си и т.н. Това е едната страна на нещата. Второ, Еврозоната ни осигурява достъп до много голям паричен ресурс. Преките ползи за търговията са намаляване на трансферните разходи, което ще улесни износа. Трябва да използваме този шанс.
Убеден съм, че независимо от многото приказки, пазарът вече показва, че ще се адаптира добре. Натам сочат наблюденията ми от последните седем месеца. Ако еврото причини някаква инфлация, тя ще бъде под един процент и то вследствие на трудности при обръщането на пари. Теоретически еврото трябва да ни направи по-богати, да улесни бизнеса, да го направи по-конкурентоспособен.
