Липсват факторите за пазарно ценообразуване. Някой саботира създаването на интервенционна агенция
Когато стане дума за реализацията на зърното тръгват и всевъзможни спекулации, дезинформации, търговски подмятания и какво ли още не. Министър Дикме зажъна на нивата и каза, че държавата няма да се меси в определяне на цените, защото това било работа на пазара. Дни по-късно Пламен Моллов, председател на комисията по земеделие в Народното събрание, обяви в Пловдив, че падне ли цената на пшеницата под 160 лева за тон ще има намеса на държавата. Според него цената на житото не бива да е под 180 лева за тон без ДДС. А производителите пък въобще не вярват, че държавата ще направи и тази година нещо възможно, за да получат добър пазар и цени.
Ето и мнението по проблема на депутата от БСП Васил Калинов, изказано на пресконференция в Монтана на 13 юли т.г.:
- Лошото на българския пазар е това, че липсват два водещи фактора, за да функционира истинско пазарно ценообразуване. Първият е този, че нашите земеделски производители не са организирани браншово. Колкото и браншови съюзи да твърдим, че имаме, те не са в състояние да изградят единна позиция относно ценовите котировки. От друга страна потребителите на зърно са организирани. Крупните търговци, които изкупуват зърното, са ясни и в момента те налагат цена от 160 лв. за тон. Тя не съответства на реалната себестойност на продукцията, тъй като в България в момента се произвежда скъпа пшеница, защото това е земеделска продукция, произведена след тежка стопанска година, в която са вложени големи разходи. Заради това твърдя, че с тази цена не се защитават интересите на зърнопроизводителите. Вторият фактор, който липсва, това е интервенционна агенция. Нейното изграждане се саботира вече три години. Именно тази агенция би могла да бъде онзи инструмент в ръцете на държавата, с който тя да присъства на пазара, т.е. пазарът да не се развива на стихийна основа. Държавата трябва да има определени регулативни функции, с което да не се позволява играта в котировките на цените да се стоварва върху масовия потребител. В Европа това е основен механизъм. "Държавен резерв и военновременни запаси" внесе за обсъждане в Консултативния съвет по зърното предложение за закупуването на 115 000 тона пшеница, на партиди от по 5000 тона и забележете - на пазарни цени. Следователно резервът не може да изиграе ролята на интервенционен механизъм, тъй като купувайки на пазарни цени, ще търси най-ниската цена. Това е убийствено за българския производител, защото партиди по 5000 тона могат да оформят само крупните търговци. Те ще упражнят допълнителен натиск върху селскостопанските производители. Така се получава една преса, която ще срине нормалното функциониране на пазара.А това е алогично поведение. От друга гледна точка - къде е единната икономическа политика на държавата. Тук въпросът допира до ролята и мястото на Министерство на икономиката. Според мен министър Шулева дължи обяснение пред депутатите за поведението на нейното министерство, тъй като дебатът за зърното бе само преди месец и там се взеха решения, които засягат не само "Държавен резерв", а цялата политика на държавата по зърното. Заради него е нормално да се попитаме дали всичко това не е умишлено и кой цели подобен хаос, такава неразбория в държавата. Аз лично ще информирам министър-председателя, след като вицепремиерът Шулева не е в състояние да дефинира ясна държавна политика в търговията със зърно.
Според Васил Калинов себестойността на продукцията е около 130-150 лв. на декар. Това може да го потвърди всеки производител. За да може да бъде осигурено възпроизводство цената на хлебната пшеница не трябва да пада под 20 стотинки за килограм. Трябва обаче да има някаква цена, която да гарантира възпроизводството. Затова на масата на преговорите трябва да седнат зърнопроизводители, мелничари, хлебари и държавата в лицето на земеделското министерство. Ниските изкупни цени на зърното са опасни, защото тази тенденция ще откаже земеделието от производството на хлебна пшеница. Ако така продължават нещата - утре кой ще произвежда зърното в България?Вероятно хората си мислят, че като се изкупува зърното на ниска цена, хлябът ще поевтинее, но това няма да стане, твърди Калинов. Хлябът ще се задържи на сегашните цени. Дори ще се използват луфтове, за да се направят евентуални скокове в цените. И това ще продължи докато цената на българския хляб се изравни с цената на европейския. Въпросът обаче е кога покупателната способност на българина ще се доближи до тази на европейците. Тук обаче никой не отговаря. Всеки се крие зад реалностите на пазара.
Производителите коментират за земеделец номер едно в държавата, че когато мълчиш пред фермерите в горещ за тях момент, също е намеса или дезинформация./mont-press.com
