Тенденцията за унищожаване на морската екосистема може да лиши следващите поколения от океански продукти
Глобалното затопляне може да доведе до създаването на „мъртви зони“ в океана, лишени от риба или морска храна, които да просъществуват до 2 хилядолетия, съобщи АФП.
Авторите смятат, че са необходими значителни съкращения в световните емисии на въглероден диоксид, за да бъде спряна тенденцията за унищожаване на морската екосистема, която може да лиши следващите поколения от океански продукти. Изследването, публикувано онлайн от „Nature Geoscience“, съдържа резултатите от компютърен модел, симулиращ климатичните промени през следващите 100 хиляди години. Той се основава на проучванията на атмосферните нива на въглероден двуокис, основният парников газ, като индикатор за покачването на температурата.
В най-лошия сценарий, концентрацията му може почти да се утрои до 2100 година, достигайки 1,168 ppm. При по-оптимистичния сценарий, въглеродният двуокис ще достигне 549 ppm до края на този век, което представлява покачване с 50%. Температурните промени, до които ще доведе който и да е от двата сценария, зависят от няколко фактора: кога ще бъде достигната връхната точка в емисиите, колко време ще отнеме спада и дали затоплянето ще създаде естествени феномени, които засилват или удължават затоплянето.
Отчитайки подобни фактори, учените предсказват възможно покачване на температурите от 5 до 7 градуса Целзий при най-лошия сценарий, или 2 до 4 градуса при по-оптимистичния. И двата случая ще доведат до лоши последствия за океана, смята Йенс Олав Пепке Педерсен, физик от техническия университет в Дания. При най-лошия сценарий, затоплянето на морето и забавянето на океанската циркулация ще доведе до спад в нивата на морския кислород, създавайки „мъртви зони“, в които не се развиват висшите форми на живот. Възстановяването им може да отнеме 1500 до 2000 години.
„Те ще започнат бавно към края на столетието, това не е нещо, което ще се случи утре или в близкото бъдеще“, заяви Педерсен. „Но поради инерцията, щом веднъж процесът започне, не е възможно да бъде спрян просто така, така че ще продължи стотици години“. Дори при по-оптимистичния сценарий, все още ще има значителна дългосрочно разширяване на зоните с намален кислород.
„Мъртви зони“ вече съществуват в наши дни в плитки области близо до брега, където изтичането на селскостопански химикали предизвиква нарастване на количеството на поглъщащите кислород водорасли. Водещият учен Гари Шафър от Института Нилс Бор към Университета в Копенхаген заяви, че не е ясно дали идните поколения все още ще могат да смятат океана за хранителен резерв./bgnewsroom.com
