Въпрос, важен не само за тях
Това изследват български и китайски учени в новото издание на Института по аграрна икономика. На фокус са ускорените темпове на климатични промени, от които селските райони са най-уязвими, но с критични граници на адаптация. Учените предлагат проекции, които надхвърлят националните граници. В същото време те концентрират своя анализ в социоекологичната тъкан на българското село. Обобщенията са плод на работата на Съвместна българо-китайска лаборатория за „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени“. В нея участват един от водещите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University и от българска страна - Институт по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА), Аграрен университет – Пловдив (АУ – Пловдив), Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Новата книга „среща“ климатология, оценки на социално-икономическата уязвимост и политически критики, с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността и е в емпиричния принос, но и в методологическата и иновативност. Предефиниран е начинът, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.
Чрез интегриране на прогнози, с детайлни полеви данни, съвместният труд попълва критична празнина в написаното до момента за адаптиране към климата.
Как промените в климата въздействат на селските райони
България, страна с разнообразен селски пейзаж, е особено податлива на въздействия от изменението на климата. С площ от 110 900 km², селските райони на България представляват 81% от общата земна площ. От тях 46,1% са земеделски земи, докато горите покриват 37,4%. Общото население на България е приблизително 6,5 души милиона, като 39% живеят в селските райони. Тези селски райони са жизненоважни не само за осигуряване на природни ресурси, храна, енергия, вода и гори, но и с важната роля на места за отдих. Земеделският сектор допринася значително за икономиката на страната, което представлява 6% от брутната добавена стойност (БДС) и 18,3% от възможности за работа. А хранително-вкусовата промишленост държи 3,8% дял в БДС и 3,4% в заетостта. Структурата на земеделските стопанства в България е се характеризира със значителен брой дребни ферми, с 370 500 земеделски стопанства, използващи по-малко от 5 хектара земя. Средният икономическият размер на едно земеделско стопанство е 6 847 евро, като 23% от фермите попадат в него. Традиционните земеделски сектори като плодове и зеленчуци и животновъдство в момента не се представят добре и са изправени пред структурни трудности.
Селските райони, като например тези в България, се характеризират с тясна взаимозависимост с природните системи, които по своята същност са податливи на климатични колебания и крайности. Като се има предвид, че селски областите предоставят основни ресурси и услуги, включително храна, вода и енергия, въздействието на изменението на климата върху тези региони има широкообхватни последици не само за местните общности, но също и за градските райони, които разчитат на приноса на селските райони. Икономиките в селските райони, особено тези, които силно разчитат на селското, горското стопанство и туризма, са изложени на значителен риск от изменението на климата. В България, където селското стопанство допринася за 6% от брутната добавена стойност (БДС) на страната и дава работа на 18,3% от работната сила, потенциалните смущения в селскостопанската производителност, поради променящия се климат условия, могат да имат дълбоки икономически последици. Промяната на климата може да доведе до промени в пригодността на културите, до повишена честота на екстремни метеорологични явления и по-голям недостиг на вода. А всичко това, от своя страна, може да подкопае селскостопанската производителност ипоминък по места. Ефективните стратегии за адаптиране са от съществено значение за поддържане на икономическа стабилност и гарантиране на продължаващия принос на селските райони за националния икономически растеж.
Какво ще се случва с климата у нас
В България се очаква температурата от 2025 г. до 2100 г. да показва колебания във възходяща тенденция, докато валежите се очаква да демонстрират колебания с тенденция надолу. През 2025-2050 г. се очаква температурата да се повиши с най-бързи темпове, със среден ръст от 0,0399, а валежите да намалеят, при най-бързият курс, със среден спад от -0,1007, което потенциално води до изключително високо ниво на температури и опасности от суша в близко бъдеще.
През 2025 г. и 2100 г. се очаква валежите и температурата постепенно да се увеличат към центъра, с общо намаление на валежите и увеличаване на температура.
Общо е мнението на учените в последните години , че светът изпитва бързи глобални климатични промени, повечето от които могат да бъдат приписани на човешки дейности (IPCC, 2021 г.). Трудно е да се определи степента на въздействието на изменението на климата и увеличението на температурите върху добивите. Тази несигурност следва от многото неизвестни за това как климатът ще се промени и как социално-икономическите фактори ще повлияят на мащаба на тази промяна. Въпреки това, доказателствата за въздействието на изменението на климата вече са видими и тенденцията ще се задълбочава през следващите десетилетия (IPCC, 2021 г.).
В момента България е класифицирана като зона с висок риск за няколко вида климатични опасности
включително речни наводнения, градски наводнения и горски пожари (Министерство на околната среда и Водите на България, 2025). Има умерен риск от земетресения, воден недостиг и екстремни горещини, с нисък до изключително нисък риск от свлачища, крайбрежни и наводнения и бури (Министерство на околната среда и водите на България, 2025 г.). Сред тези опасности, наводненията са най-често срещаното природно бедствие в България, с годишно въздействие върху приблизително 80 000 души и средна загуба на БВП от 400 милиона долара. (Министерство на околната среда и водите на България, 2025). Районите край големите реки са изложени на най-голям риск от наводнения, а от областите - Ямбол, Пазарджик и Пловдив. Скорошна работа по моделиране оценява, че наводнения, които се случват веднъж на всеки 50 години (с вероятност от 2% да се случва на всеки 50 години) може да засегнат БВП от $2 милиарда (Министерство на околната среда и водите на България, 2025).
Въз основа на различни промени в климата и социално-икономически прогнози, загубите на БВП може да се увличат двойно или четворно до 2080 г.
Разбира се, уязвимостта на България към климатичните опасности не е еднаква в цялата страна.
В една от главите на новото издание се изследват конкретни въздействия на климатичните промени върху водните, горските, енергийните и други ресурси у нас
Въздействия върху водните ресурси
Недостигът на вода е критичен проблем в България. А изменението на климата го влошава. Икономическите въздействия включват намалено производство на водноелектрическа енергия, намалени речни потоци и наличие на вода, което засяга производството на водноелектрическа енергия. Това води до по-високи разходи за енергия и потенциален енергиен недостиг. Възможно е така да се повлияе на търговските дейности, което от своя страна е причина за намаляване на производителността и повишени оперативни разходи.
Фермерите са изправени пред по-високи разходи за напояване поради намалената наличност на вода, а това допълнително натоварва земеделската рентабилност. Увеличените разходи за напояване може да доведат до намалени инвестиции в други области, като ново оборудване или подобрени земеделски техники.
По отношение на околната среда, недостигът на вода води до ерозия и деградация на почвата, до намаляване на селскостопанската производителност и увеличаване на разходите за рекултивация на земя. Дългосрочното икономическо въздействие от деградацията на почвата може да бъде значително, засягайки не само селското стопанство, но и други наземни индустрии.
Общините – кой как разчита сред приоритетите си климатичните промени
Книгата включва изследване /графично и картографски илюстрирано/ как различните общини нареждат сред своите екологични приоритети адаптирането към климата. Например 51 общини, разположени предимно в Южна България, са получили оценка „Добър“ за адаптация, готовност (Казакова-Матева, 2024), което означава, че наред с приоритизирането на адаптацията, сред своите екологични приоритети те са планирали технически и бюджетни мерки и отговорности за приспособяване към промените в климата. Други, 72% от селските общини, не са посочили адаптация към изменението на климата сред своите приоритети, в плановете за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г. Резултатът не е
напълно отрицателен, тъй като 92 селски общини (55% от 167) са идентифицирали мерки и разпределени бюджети за посрещане на нуждите от адаптиране към климата. Те просто не са ги приоритизирали и следователно финансирането най-вероятно е недостатъчно да се справят.
Най-голямото притеснение е за 75-те общини, които нито са приоритизирали, нито са включили в бюджета мерки за адаптиране към климата на тяхната местна територия.
Като цяло участието на обществеността в действията за адаптиране към климата в селските райони и общини в България е в начален етап. Необходимо е повече обучение и изграждане на капацитет, нужен както за служителите в селските общински администрации, така и за вземането на решения в селските райони, сочат изводите.
Повече за резултатите от работата на учените може да прочетете в Уебсайта на Института по аграрна икономика – ССА.
Обобщение по книгата: Ваня Манолова
