Методиката осигурява рамка за цялостно картографиране на четирите основни типа дюни, съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие
Нововъведената методика на МОСВ за картиране на крайбрежните дюни беше призната на най-високо международно ниво! Научна статия „A standard procedure for dune mapping along the Bulgarian Black Sea coast“ беше публикувана в специализирания брой "Advances in Coastal Dunes" на Frontiers in Marine Science – водещо издание в Q1, най-висок научен квартил за оценка на влияние, качество и научна продукция.
Публикацията утвърждава съвременния интегриран подход за картиране на крайбрежните дюни, въведен от МОСВ през 2024 г. Този подход съчетава фотограметрични заснемания с безпилотни летателни системи (UAS), геоморфоложки и фитоценологични изследвания, както и картографиране на природни местообитания. Резултатите показват, че научната основа и практическото прилагане на Методиката са на високо международно ниво. Това е важна стъпка към по-ефективно опазване на дюните по нашето Черноморско крайбрежие.
Методиката осигурява рамка за цялостно картографиране на четирите основни типа дюни, съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК): зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни (сиви) дюни с тревна растителност и облесени дюни. Точното им отразяване върху специализираните карти е ключово за тяхното дългосрочно съхранение и устойчиво управление.
Статията е резултат от съвместната работа на експерти от Дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ и Българската академия на науките (БАН) и представлява важен принос към опазването на природното ни богатство. Авторският екип обединява учени от различни научни направления: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов и гл. ас. д-р Радослава Бекова (Институт по океанология – БАН, Варна), Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева и гл. ас. д-р Магдалена Вълчева (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН), доц. д-р Ахинора Балтакова и проф. д-р Росен Цонев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите.
Министерството ще продължи да насърчава използването на научно обосновани методи и активното сътрудничество с академичните среди като основа за бъдещи политики в областта на опазването на природата и биоразнообразието.
